Легендарният плувец Петър Стойчев даде откровено интервю пред БЛИЦ Спорт. Той е най-успешният състезател по плувен маратон в света и носител на 11 последователни титли. Има редица отличия и рекорди. Роденият през 1976 година българин е първият човек преплувал Ла Манш за по-малко от седем часа. В края на 2018-а година Стойчев изуми света, печелейки историческото първо състезание в ледените води на Антарктида.

- Намираме се на плувен комплекс “Спартак”, по който има немалко реновации, разкажете ни как вървят нещата тук?
- В момента с колегите от Плувен клуб “Левски” работим на басейн “Спартак”. Опитваме се да обновяваме и развиваме плувната база тук, в сърцето на София. Имаме много нови неща - нови бани, тоалетни, плочки, нов детски басейн. Ние получаваме непрестанно подкрепата на държавата в лицето на министър Кралев и на Министерството на младежта и спорта. Този басейн преди 3 години щеше да затвори, той нямаше филтърна система, която да работи и благодарение на министър Кралев, ние успяхме да сменим тази система, да запазим басейна да функционира. Върнахме една голяма част от децата, които искат да се занимават с този спорт. Басейн “Спартак” успя да се запази и е единственият в сърцето на София, който е с олимпийски размер. Няма други такива с олимпийски размери и щеше да е жалко, ако беше затворил. Няма как да си добър плувец, ако не плуваш на басейн с олимпийски размер. Тренировките на по-малки басейни са компромис. Всички европейски състезания или Олимпийски игри са на басейни с размерите на “Спартак”.

- Ще ви върна около половин година по-рано. Плувахте 1 км в ледените води на Антарктида и станахте шампион. Как се навива човек за подобно предизвикателство?
- Антарктида е нещо много различно от това, което съм правил до момента. Антарктида беше единственото място на земното кълбо, на което не бях плувал. Винаги съм искал да плувам на всички океани по земното кълбо и вече изпълних тази своя мечта. Но може би в не чак толкова далечната 2015-а, когато за първи път влязох в ледените води, го направих с идеята, че трябва да преследвам тази моя цел, а именно - да успея един ден, незнайно кога от гледна точна на 2015-а година, да отида на Антарктида и да направя едно такова плуване. Постепенно започнах състезания в ледени води, за да свиквам с водата, което е коренно различно и нищо общо с това, което съм правил до момента. Нека това да е ясно, защото много хора си мислят, че има нещо общо и сходно с това, което съм правил до момента. Ледените води са нещо абсолютно различно и единствено желанието ми да плувам на Антарктида беше водещо във всички тези състезания, в които участвах.

- В такъв случай имахте ли някакъв много по-специален режим преди Антарктида?
- Не, това е много трудно, когато си пионер в нещо, когато няма кой да ти даде съвет, няма кой да ти каже. Когато ти си някой от първите, който прави нещо, което досега не е правено, няма кой да ти даде съвет, трябва сам да се справиш - проба-грешка. Аз сам експериментирам върху себе си - как да го направя, по-дебел ли да съм, за да не ми е толкова студено, по-слаб ли да съм, по-бавно ли да стартирам, по-бързо ли... Това са неща, които са свързани с една единствена цел, да направя добро класиране. Аз с всичко досега съм експериментирал върху себе си, просто няма откъде да получа информация, как да го направя. Преди много години беше същото с маратоните. Когато започнах с плувните маратони - на колко минути се приемат възстановителни напитки, на колко да има някакво хранене. Всичко сам съм си откривал.

- Имаше ли някакъв риск за здравето ви? Докторът ви каза ли ви за евентуален такъв?
- Не, не. Аз говорих с моя доктор, който за съжаление преди една седмица почина. Доктор Първанов може би е най-добрият спортен лекар в България, който сме имали. Доктор, който има зад гърба си множество олимпийски шампиони. Доктор, който е помогнал не на един или двама спортисти. На мен също, защото аз работя с него от 2000 година. В последните 19 години ми помагаше във всяко едно начинание. Много пъти не ми е помагал с медикаменти, а със съвети - какво да направя, как да го направя. Също той беше човекът, който ми каза какво да направя за плуването в ледените води. Той беше човекът, който ми каза какво да направя в автомобилния спорт, когато участвах с Димитър Илиев като навигатор на “Рали България” 50-тото юбилейно състезание, което спечелихме. Има хора, които са ми помагали през годините и той беше един от тях.

- Имаше ли момент от състезанието, в който смятахте, че няма да може да завършите?
- Не, никога не е имало такъв момент. Винаги мисля за победата, за положително развитие на нещата. Никога и в никакъв случай не се предавам. През годините е имало случаи, в които съм губил, и съм се класирал и по-назад, но това е част от играта, това го има в картите. Човек, като влезе в състезание, не може да става само първи. На всяко едно състезание можеш да загубиш. Значи ти може да мислиш, че искаш да станеш първи и да се стремиш, но не винаги се постига.

- Имате две деца, те плуват ли или се занимават с друг спорт?
- По-голямата ми дъщеря Стефания плува, но не състезателно, няма такова желание. Тя ходи на музикален театър, занимава се с изкуство и свири на пиано. Нещата, които са свързани покрай участията й в музикалния театър. Малкият Петър е на 7 години. Той все още е малък, но плува от време на време. Ходи на тренировки по джудо, карате, но не им е в кръвта чак толкова много плуването, а и аз не искам да се налагам в крайна сметка.

- През 2007 година поставихте световен рекорд за най-бързо преплуване на Ла Манша (б.р. - под 7 часа). Какво си спомняте от онзи велик миг?
- Спомням си, че това беше много различно състезание дотолкова, че няма начало, дата и час. По принцип се отива в Англия и в зависимост от метеорологичната прогноза се прави програма за старта на това преплуване, което е много неприятно, защото всеки един състезател, когато го попиташ, той има дата и час за състезанието. Той се подготвя, знае кога му е състезанието, а на Ла Манша е различно - състезанието е тежко, трудно, студена е водата. Студена е, защото те хората сега казват ледени води, но преди 12 години аз не съм плувал в ледени води, плюс това в Ла Манша се стои 7 часа при 17-18 градуса вода. Това дълго стоене също изтощава. Много засиленият трафик на кораби, който има през самия Ла Манша както между Англия и Франция, така и от Северно море към Атлантически океан. Там е доста, доста екстремно място за плуване.

- През 2013-а станахте министър на младежта и спорта. Какво си спомняте от това ви начинание?
- Спомням си всичко. Спомням си, че това даде край на моята професионална спортна кариера, за което аз не съжалявам, че поех този ангажимент, напротив - той ми даде много. Видях много неща отвътре, видях много хора в българския спорт, кой пречи, кой помага в развитието на спорта. Коя федерация се управлява добре, коя не се управлява добре. Това нещо ми даде много информация и успях да видя нещата в спорта от административната страна, а не само от спортната площадка.

- Да ви очакваме ли някой ден отново в политиката?
- Нямам такива амбиции към днешна дата. Искам българският спорт да се развива, българските спортисти да носят радост на нашето население, искам те да бъдат пример за подражание, искам повече деца да спортуват, разбира се, повече хора в активна възраст да се върнат в масовия спорт, да се движат. Искам да имаме по-подвижна и по-здрава нация, това е моето желание.

- Спечелихте “Рали България” в тандем с Димитър Илиев. Как ви кара да се чувствате това отличие?
- Чувствам огромно удовлетворение и това, което направихме, ще остане в историята на българския автомобилен спорт. Не може да не ме ласкае това нещо. Да, много хора ми задават въпроса как успяваш. Аз не съм глупав и знам, че голяма част от успеха се дължи на уменията на Митко да управлява добре автомобила. Да, най-вероятно и аз съм допринесъл с нещо, но ако трябва да се сравнявам, в никакъв случай не мога да кажа, че успехът е наравно, защото уменията са си изцяло негови. От друга страна обаче той твърди, че в определени отсечки напълно ми се е доверявал на това, което чета, защото е заблуда това, което някои си мислят, че съществува състезател, който може да наизусти отсечка от 7 или 15 км. Да знае всеки един завой и какво следва. Това е абсурдно дотолкова, доколкото, когато караш с една нормална кола бавно - с 40-50 км, това е едно. Когато обаче караш състезателна кола, минаваш по същия този път със 150 км/ч, завоите идват по съвсем различен начин. Скоростта е огромен фактор. Това са неща, които почти е невъзможно да се запомнят наизуст.

- Гледате ли футбол? Питам Ви заради мача ни с Косово (б.р. - загубата с 2:3).
- Не, не съм го гледал. Аз като един мъж, обичащ много семейство си, се поддавам на дресировка, така че ако дават някоя комедия, когато се играе мачът, жена ми и дъщеря ми надделяват в избора на телевизионен канал. Не знам, сигурно много мъже, които ще прочетат интервюто, ще се съгласят с мен. Да ви призная честно, аз не мога да издържам до късно вечерно време. Аз съм човек, който обича да става рано от спорта още. Плуването е спорт, в който се започва от много рано тренировката. Последните години, когато живеех в Германия, ставах в 05:45 всяка сутрин и в 06:40 вече бях на басейна, в 07:00 часа започвахме тренировка във вода, а преди това 15 минути загрявка на сушата. Даже едно време, когато бях в Смолян в училището, ние започвахме в 05:30 тренировка, за да можем да свършим в 07:00 часа и да започнем училище. Плуването е един спорт, в който се започва много рано и може би поради тази причина, аз си лягам толкова рано. Но като има интересни мачове, навремето гледах. Сега по-малко може би с факта, че нищо интересно няма да видя по тези мачове. Идеята е такава, че не мога да си обясня защо, но сега разбрах, че сме загубили от Косово... Пак казвам, случва се в спорта да загубиш, но много е важно начинът, по който губиш - дали са те надиграли тотално, дали си имал малшанс, защото аз не виня никого. Една загуба винаги има обяснение - може да е елементарна грешка, може да е малшанс, а може и да са те надиграли, но аз не съм го гледал и не мога да дам коментар на това нещо. Но виждате и онзи ден защитата на световната титла по бокс (б.р. - шокиращият успех на Анди Руис срещу Антъни Джошуа)... Видяхте, че в спорта могат да настъпят неочаквани промени, още повече, когато говорим за спортове с единоборство. Затова плуването и леката атлетика са най-великите и гледани спортове на Олимпиадата. Затова тя започва с плуване, а като свърши, започва с леката атлетика. В тези два основни спорта на Олимпийските игри там не могат да станат такива драматични промени. Защото на старта застават осем души, а от тези осем, най-добрият като няма ден, останалите седем имат ден. Това неслучайно са основните спортове, защото хората разбират, че там нещата са много. Много на по-високо ниво е феърплеят, много на по-високо ниво е конкуренцията, просто защото структурата на спорта е такава. В единоборствата има други неща, които са важни - жребий, ден и т.н. Вие виждате, че в бокса никой преди мача не е вярвал, че Джошуа ще загуби от Руис, дори букмейкърите по друг начин си мислеха, че ще се развие двубоят. Аз не залагам на спортни събития, но бях чувал, че са високи коефициентите, което означава, че започват хората да спекулират дали това е било уреден мач, затова казвам, че спортът е интересен. Спортът трябва да бъде подкрепян от хората, а за да се случи това, се връщаме на предишния въпрос в нашето интервю, че хората в зряла и активна възраст трябва да се върнат към активности - да се движат, да спортуват. Когато започнат да се движат и спортуват, самите те започват да получават потребност да наблюдават спорта, да възпитават спортна култура в тяхното поколение деца и т.н. Затова го споделям това нещо. Има и голяма част хора, които обичат да гледат спортни събития - волейбол, баскетбол. Колективните игри винаги са били интересни, но пък от мързел или нещо друго, не ги практикуват. Когато се докоснеш до една такава игра, когато влезеш на терена, дори и на аматьорско ниво, ти разбираш колко велики са професионалистите и колко нещата, които те правят, са наистина трудни. За да изглежда лесно по телевизията, се изисква много труд. Като гледам и аз как плува Майкъл Фелпс, си казвам колко е лесно и бързо, когато обаче трябва да влезеш във водата да го направиш същото, виждаш, че не се получава.

- За финал: Какво е вашето послание към младите спортисти?
- Моето послание към младите е да се дистанцират от мотото и желанието на новото поколение - въз основа на развитите технологии да стават популярни и известни за 2 дни, както се случва вече в нашето ежедневие. Трябва да продължат да работят усилено по време на тренировките, да продължат да стискат зъби, защото успехът несъмнено ще дойде. Един успех, който е постигнат с много труд, е траен и носи удовлетворение. Той кара конкуренцията, с която се състезават, да се отнася с теб към уважение. Той кара съотборници и тези хора, които харесват дадения вид спорт, да те подкрепят и да получиш тяхното уважение и одобрение. С няколко думи казано: Усилената работа по време на тренировките със сигурност един ден ще донесе успех във важно състезание, защото няма невъзнаграден труд.
Звезделин ХРИСТОВ/БЛИЦ СПОРТ