Защитникът Ангел Грънчов, който е юноша на ЦСКА, ликува с Купата на България през 2016 година, когато бе основен футболист на "армейците", водени от Христо Янев. Допреди дни бранителят бе част от втородивизионния полски Стал (Миелец), но в момента е без отбор, след като с Момчил Цветанов незнайно защо бяха задраскани от треньора Збигниев Смолка. Грънчов, който е родом от Елин Пелин, даде интервю пред БЛИЦ, разказвайки за краткия си престой в Полша, за любимия си ЦСКА, за Нефтохимик, където също игра под ръководството на Христо Янев, както и говори по други теми:

- Кога се прибра от Полша и защо с Момчил Цветанов вече не сте футболисти на Стал?
- Вече малко повече от месец сме в България. Разделихме се с клуба поради лошо стечение на обстоятелствата. С Момчил Цветанов си тръгнахме след като стигнахме до конфликт без да влизам в детайли, излязохме жертви. Без никакво основание бяхме пратени във втория отбор. Оказахме се жертви на извън футболни неща и в крайна сметка трябваше да си тръгнем. А в началото смятахме, че отиването в Стал ще е като трамплин. Искахме да поиграем една година, за колкото бяхме подписали, и след това да се търси развитие на по-високо ниво. Като цяло нивото на клуба и самата втора полска дивизия е по-ниско от българското първенство. Но за съжаление нещата се развиха не както очаквахме, въпреки че в началото играех редовно.

- Конфликтът с кого беше - с треньора или с ръководството?
- С треньора Збигниев Смолка. Той е поляк, има пълната власт в клуба. Хората от Стал не искаха да си тръгваме, но треньорът е доста влиятелен в клуба. Той беше причината да се приберем обратно в България. Нещата не са футболни.

- Не може ли да разкриеш каква е причината? Кога усетихте, че сте ненужни в Стал?
- Усетихме го, когато ден преди поредния мач от първенството видяхме групата. Двамата бяхме извън нея, а нито сме контузени, нито наказани. Решението на треньора беше изключително нелогично. Попитахме го каква е причината и без обяснение бяхме пратени във втория отбор, където условията са може би равносилни на най-ниското ниво в българския футбол.

- Имахте ли пререкания с треньора?
- Не, всичко си беше нормално. Не сме имали пререкания с него. Той не комуникираше много с футболистите. Говореше единствено пред отбора, индивидуално с всеки от нас - не. Това отношение не ни учуди, защото сме запознати, че към чужденците в другите държави, специално в Полша, където дисциплината е изключително голяма, се гледа по малко по-различен начин, отколкото в България. У нас по-скоро имаме по-голям реверанс към тях, не сме толкова остри и строги, колкото към някои български момчета в чужбина. Другото нелогично, което се случи, беше, че и още няколко чужденци в отбора бяха пратени във втория тим, впоследствие освободени. Странно отношение към чужденците, не знам на какво се дължи.

- Да не би треньорът да има "свои футболисти" или пък да му дават нещо под масата, за да играят вместо вас?
- Даже не съм си помислял подобно нещо, защото там нещата са по-различни отколкото в България. Ако това с мен и Чико се случи у нас, веднага ти изниква точно тази мисъл на преден план. Треньорът на Стал просто има цялата власт и му е позволено да взема подобни решения.

- Същият треньор ръководеше отбора и през миналия сезон, когато Алекс Колев и Васил Панайотов бяха твърди титуляри. Преди да заминете допитахте ли се до мнението им?
- Да, същият треньор им е бил и на тях. Допитахме се до Алекс Колев и Панайотов - за обстановката, как е отборът, въобще какви са условията там. Казаха ни всички позитиви и негативи. Сметнахме, че е добра възможност за продължаване на кариерата. Алекс и Панайотов бяха основни футболисти, сега Колев е в Сандеция и играе страхотно в Екстракласата. Васил Панайотов пък е най-добрият футболист на Левски в момента. Той има ключова роля в силното представяне на отбор от началото на сезона. Фактът, че ги наследяваме в полския клуб, в който са оставили добри  впечатления е в плюс за нас. Отиваме на едно от малкото места, където на българите се гледа с добро око. Но в един момент се случва това с треньора... и те бяха шокирани от ситуацията с нас, като им разказахме. Наистина доста сложен казус.

- Разтрогнахте ли договорите си или ще съдите поляците?
- Да, разтрогнахме и си тръгнахме.

- Сега накъде?
- Тренирам индивидуално. Няколко дни се подготвях при Валентин Илиев в ЦСКА 1948. Сега имам време да обръщам внимание и на семейството ми, защото бяхме разделени последните месеци.

- Семейният живот как ти се отразява, вече си и баща?
- Добре ми се отразява. По-зрял съм, по-улегнал, семейството е моята мотивация за бъдещето.

- След като в ЦСКА 1948 заиграха Емил Гъргоров, Кирил Котев и Милен Кикарин може ли и теб да видим с екипа на тима на Вальо Илиев?
- Нито е имало разговори, нито аз съм изразявал желание да играя за отбора. Просто отидох да тренирам, защото познавам човека, който отговаря за физическата подготовка там. Познавам Валентин Илиев, играли сме заедно. Знам се и с някои от момчетата. Начинът на работа и условията, които се предоставят в ЦСКА 1948, са перфектни за българските стандарти. Страхотно място, радвам се, че имах възможност да тренирам с тях, макар и за кратко време.

- Изгледа ли някой от мачовете им?
- Не. От време на време ходя да подкрепям Елин Пелин, които успяха да влязат в Трета лига.

- Израдва ли се на победата на ЦСКА над Лудогорец в неделя?
- Не бих казал. Моето мнение по темата  съм го казвал безброй пъти. С огромен интерес очаквам конкурса за базите. Въпреки всичко, което се пише и говори и всичките хора, които ходят на стадион "Българска армия", смятам, че нещата не са по-различни отпреди няколко години. Всичко е неясно, предпоследно, както се казва. Не успях да гледам мача в Разград, само видях головете. Сигурно е станал интересен двубой. Бях безпристрастен към този мач. Гледам към него като просто един двубой от програмата на Първа лига.

- От кога не си се връщал на "Армията" - мястото, на което си израснал?
- Последният път беше, когато гостувах с Нефтохимик. От тогава не съм ходил на "Армията". Радвам се всеки път, когато съм там. Дали ще съм на разходка или да гостувам с друг клуб, винаги срещам познати хора. Спомените ми навлизат в съзнанието, там съм израснал и няма как да е иначе.

- Сигурно ще помниш вечно спечелването на Купата на България през 2016 година?
- Да, това е първият ми трофей до този момент. Момент, който няма как да забравя. Не само заради спечелената купа, а цялата година, която беше - от първия ден до последния, в който помня, че бяхме в съблекалнята и на половината футболисти ни беше съобщено, че няма да сме повече в отбора. Не на последно място чистата спортно-техническа работа, която постигнах и се надградих благодарение на треньорския екип начело с Христо Янев. Изключително много съм щастлив, че имах възможността да работя с Душко Томаш - страхотен специалист, изключителен психолог, който ме научи на много неща. Вечно ще му бъда благодарен. Той има доста по-различен подход от повечето треньори и определено е човек, от който откраднах много.

- Феновете много ви обичаха тогава...
- Страхотни бяха. Имах доста случки. Ще ви разкажа една, която никога няма да забравя. Не си спомням преди кой мач беше, докато сме на лагер - излизаме на разходка. Срещнахме един човек на средна възраст, пожела ни успех. Каза ни "ще дойда на стадиона с баща ми и дядо ми, потомствени цесекари сме". Разказа ни, че повече от 20 години не били ходили на мач. "Вие ги накарахте да се върнат на стадиона", обърна се той към нас, което много ме развълнува. Имаше и много други случаи, когато хора са ми казвали, че сме ги върнали във времената, когато са играли Пенев, Костадинов, когато ЦСКА е бил изцяло български отбор. Казваха ни, че самата романтика е била като в миналото.

- Освен футбол, занимавал ли си се с други спортове и как започна в ЦСКА?
- Играл съм волейбол и баскетбол. Когато бях малък имах покана да тренирам в отбора на ЦСКА по волейбол, но отказах. Ходил съм и на академично гребане, сестра ми е треньор. Когато бях на 12 години разбрах, че футболът е моят спорт. Започнах в Елин Пелин и бързо след това пристигнах в ЦСКА. Отидох на проби. Спомням си, че още първия ден имаше двустранна игра, на сгурията на "Червено знаме". Треньор беше Весо Яневски, заместваше Сашо Борисов тогава. Хареса ме и пожела да остана. Спомням си, че играх в двустранната игра с обувките, с които бях дошъл до базата.

- Нямаше бутонки ли?
- Имах, нашите ми бяха купили чисто нови, които струваха доста пари. Преди това нямаха възможност да ми купуват скъпи обувки за футбол. Като видях сгурията и си казах, че няма начин да обуя чисто новите бутонки и реших да играя с обувките, с които пристигнах. Те обаче се скъсаха още на петата минута. Половината им подметка се отлепи. Влизаше пясък в обувките ми, но не ми правеше впечатление, защото много исках да впечатля треньора. Силно желаех да остана в ЦСКА. И успях, захапах още в началото, буквално с крака захапах пясъка. Спомням си тази двустранна игра така, сякаш беше вчера.

- Какви успехи записа като юноша на ЦСКА?
- Най-големият беше спечелването на Купата на БФС. Победихме Черно море на финала в Севлиево. Тогава с Милен Кикарин бяхме заедно, а 2016-а пак с него вдигнахме и Купата на България. Казахме си, че явно в този турнир ни върви много. Първо триумфирахме с юношите, после с мъжете, страхотно беше. Това е най-големият ми успех до момента. Иначе през годините, докато бях в школата, в първенството Левски ни превъзхождаше. Трудно успявахме да им се противопоставяме, все бяхме втори или трети.

- Кой треньор първи те извика при мъжете в ЦСКА?
- Първо Адалберт Зафиров ме взе в дублиращия отбор. Когато бях на 18 години, за първи път при мъжете ме извика Гьоре Йовановски. Играхме контрола със Спортист (Своге). Започнах реално да тренирам с първия отбор при Милен Радуканов. Проведох подготовката с отбора, след което аз и още няколко момчета бяхме изпратени в Академик (София). Но само след месец ме върнаха в ЦСКА и станах част от отбора. Първият полусезон просто тренирах с тима, след това влизах в групата и на полусезона като бяха Дуци Симонович и Димитър Пенев започнах да играя. Много трудно беше да се преборя с конкуренцията на Костадин Стоянов и Апостол Попов. Те бяха играчи на изключително високо ниво. Аз и Антон Карачанаков бяхме най-младите, както и Станислав Костов.

- Какво се случи с Нефтохимик, където игра отново при Христо Янев. Защо не успяхте да се спасите от изпадане от "А" група?
- Главната причина беше тоталната дезорганизация в клуба. А и другото, което беше, че за решителния мач - баража с Витоша (Бистрица) доста футболисти бяхме контузени и наказани. Бяхме с лимитиран състав, крайно демотивирани от случващото се в клуба. В крайна сметка излязохме да играем този мач и това е. Доста футболисти бяхме с изтичащи договори, бъдещето ни беше неясно. Общо-взето в Бургас нещата бяха малко: насила футбол не става. Зимната пауза привлякохме няколко нови играчи, постигнахме доста добри резултати, дори равен с Лудогорец. Разковничето може би беше мачът в Благоевград, където ни беше съобщено минути преди началото му, че ни спират премиите. След загубата от Пирин нещата тръгнаха надолу, просто се чакаше удобен момент да ни съобщят това. Паднахме нещастно у дома от Черно море и това даде повод на отговорните фактори в клуба да се нахвърлят върху треньора и футболистите. Нелогично всички действаха против доброто на Нефтохимик.

- Отчиташ ли като грешна стъпка това, че отиде в Нефтохимик?
- Не мисля, че е грешна стъпка, изиграх близо 30 мача.

- Футболистите имахте ли наистина спречквания с феновете?
- Имаше в началото на сезона, коато загубихме от ЦСКА в София. След това дойдоха на тренировката и изявиха претенции от начина, по който сме играли. Но това е нормално, Нефтохимик е клуб с традиции, феновете много си обичат отбора. След това напрежението беше между привърженици и хора от ръководството. Футболистите не сме имали проблеми с феновете. Като цяло отношението ни със запалянковците беше повече от добро. Жалко, че изпаднахме от "А" група.

- Сега накъде?
- За момента не знам. Искам да намеря място и клуб, проект, който да е адекватен за моето разбиране и бъдещо развитие.

- Ако ЦСКА стане шампион, ще се радваш ли?
- В момента наблюдавам нещата отстрани. Не се вълнувам толкова дали ще е ЦСКА, Левски или Лудогорец. Да, интересно ми е да гледам мачовете от Първа лига, но нямам фенски пристрастия. А и както казах - темата с базите ми е интересна. Единият клуб се представя за ЦСКА, другият също. Масата от фенове разбираемо е с клуба, който е на "Армията"... Крайно време е казусът с базите да бъде приключен.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ