Националът Симеон Славчев е винаги интересен събеседник. Този път потърсихме полузащитника не само заради футбола и предстоящите евроквалификации на България с Черна гора и Косово, а главно заради благородната му постъпка, за която узнахме. БЛИЦ научи от свои източници в Пирогов, че Славчев е направил голямо дарение на спешния институт, закупувайки апаратура. 

Футболистът на азербайджанския Карабах днес е посетил Пирогов, за да се срещне с лекарите, спасили майка му Жанета, която прекара инсулт. Мони Славчев, който е много скромно и възпитано момче и винаги бяга от публичност, се съгласи да разкаже пред БЛИЦ за случилото се.

Бившият играч на Литекс и Спортинг (Лисабон) беше изключително откровен, като пред най-четената агенция направи и смразяващото разкритие как съпругата му Сара преди време преодолява заболяване, след като лекарите я шокирали с вестта, че й остават само няколко месеца живот! 

- Къде те откриваме? Научихме, че днес си направил дарение на Пирогов, какво те подтикна към тази благородна постъпка?  
- Преди двайсетина дни майка ми получи инсулт и благодарение на добрите намеси и грижи на всички служители в Пирогов сега е добре. Действията на лекарите ме накараха да осъзная някои неща. Определено има хора, способни на всичко, за да бъде човек отново здрав. Те положиха усилия, за да помогнат на майка ми, оценявам го. Докато беше десет дни в кома, много размишлявах. Наистина исках усилията на докторите и сестрите в Пирогов да бъдат възнаградени. Реших да им помогна с апаратура, с която да улесня всекидневната им работа и стресът, на който са подложени. Намерих начин да направя дарението, надявам се да съм помогнал. Ще продължавам да помагам с каквото мога и да улеснявам работата им, те го заслужават.

- Със сигурност си ги трогнал с постъпката си. Бяха ли изненадани като разбраха?
- Да, бяха изненадани. Разговарях с доктор Мария Димитрова. Тя беше много изненадана. Благодари ми искрено, както и аз на нея най-вече. Двете страни сме много доволни. 

- Това е лекарката, която е спасила майка ти ли?
- Не точно. Доктор Мария Димитрова е шеф на отделение "Нервни болести". Помогнах им, закупувайки апаратурата. Видях се с целия екип, който помогна на майка ми, хората, които се грижиха за нея - в интензивното, в неврологията. Наистина съм им страшно благодарен. Видяхме се, подарих им по една фланелка, почерпих ги и им изказах благодарности. 

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Как е майка ти в момента?
- Добре е вече. Ходи и отново говори. 

- Как разбра за инсулта й и това ли е най-трудният ти момент досега в живота? 
- Бях в Баку, когато ми съобщиха. Още същата вечер се качих на самолета и се прибрах в България. За първи път се сблъсквам с подобно нещо, но това е част от живота. Хубаво е, че е с щастлив край. Кара те да помислиш повече над истинските и важните неща в живота.

- Тя ще бъде ли на стадион "Васил Левски" и в петък за мача с Черна гора?
- Искрено се надявам, решението е нейно. Със сигурност ще ме гледа, независимо дали на стадиона или по телевизията. 

- Какви са шансовете ни в предстоящите квалификации и ще успеем ли най-после да се класираме на голям форум?
- Чака ни много работа. Искаме да продължим с доброто представяне от Лигата на нациите. Трябва да сме концентрирани и да си вярваме, да не отстъпваме от желанието и колективът, който създадохме. Ако това го пренесем на терена и в мачовете, не само в тренировките, ще постигаме добри резултати. Сега няма смисъл да говорим за Англия, предстоят мачове с Черна гора и Косово. Концентрираме се върху тях и се стремим да извлечем максимума. Стъпка по стъпка да постигнем наистина целта - класиране на европейското първенство. 

- Има нови имена в националния отбор - младоците Валентин Антов и Мартин Минчев. Как ги приемате?
- Срещнахме се днес. Видях, че са леко притеснени. Това е и наша работа - да ги адаптираме по-бързо, да се чувстват по-добре, да влязат в отбора. И се надявам с времето да помагат на националния отбор. Млади момчета са, спомням си, че бях като тях, когато ме повикаха за първи път. Бях на 18 години, наясно съм какво им е на тях в момента. Ще се постараем да се адаптират по-бързо. 

- И ти ли беше притеснен при първата си повиквателна?
- Не бях толкова притеснен, колкото се вълнувах. Винаги съм показвал  голямо желание да играя, притеснението е било на по-заден план. Като че ли като си по-млад нещата се случват по-бързо, по-безгрижно, а с времето улегваш, осъзнаваш какво се случва - треньорски решения, напрежението, публика. Но вече съм кален, не съм и млад, на 25 години съм. Не искам да ме считат за млад и перспективен. 

- Преди дни изгледа победата на ЦСКА над Берое. 
- Възползвах се от факта, че съм в България и реших да погледам. Срещата ми хареса. ЦСКА игра хубав футбол, а Берое не си вярваха и не направиха най-добрия си мач. От първия полусезон бях с хубави впечатление за Берое, че играят хубав и организиран футбол, но сега не изглеждаше така. ЦСКА заслужено победи. Вчера много исках да отида и на Славия - Етър, но нямах възможност. 

- Как се чувстваш в Азербайджан и колко време мислиш да играеш в Карабах?
- От август съм там, чувствам се добре. Карабах е много добър отбор, с много добри футболисти, организацията е на европейско ниво. Целта е да бъдем шампиони и да спечелим Купата на Азербайджан. Да показваме добри игри и да радваме феновете с добри резултати в евротурнирите. Относно оставането ми в клуба - сложен въпрос. Не винаги нещата зависят от едната страна. В момента съм щастлив в Карабах, ще видим какво ще стане в бъдеще.  

- Половинката ти Сара и синът ви Антоан са при теб, така по-спокоен и щастлив ли си?
- Несъмнено е така. Синът ни е на една годинка, много му се радваме. В момента ни е най-сладко, тъй като Антоан прохожда, започва да разбира и всеки ден, като се прибера вкъщи, това е истинско щастие и радост.

- Замисляте ли се за сватба?
- Да, но предвид сгъстения цикъл лагери, подготовки и мачове, търсим най-удачната дата. Скоро и това ще се случи, живот и здраве. 

- Кои са трудните моменти в кариерата ти до момента? 
- Имал съм контузии, но имам и няколко периода, които са били трудни и сега съжалявам. Трансферът ми в Спортинг (Лисабон) е един от тези моменти. Имах наистина добър шанс да се докажа и да постигна нещо значително. Можех още на 19-20 години да бъде сред топ футболистите на България в исторически план, ако си бях грабнал шанса. Но не ми потръгна. Сполетяха ме контузии, смяна на треньори, не получих шанса, примерно да изиграят 2, 3, 4 мача. Но вече е минало. Това е преломният момент в кариерата ми, защото можех да тръгна в съвсем друга посока. Контузиите повлияха доста. Не бях достатъчно здрав, за да си грабна шанса, а и не ми беше даден реален такъв. Това бих нарекъл най-трудния ми момент, сега след като го осъзнавам години по-късно. 

- А хубавите ти мигове кои са?
- Доста са, отличавам победите над Швеция и Холандия, над Португалия като гост с 1:0. Мачовете ми с Карабах в Лига Европа, както и квалификациите ни в Шампионска лига, в които също играх много силно и пред пълни трибуни. Надявам се тепърва да предстоят хубавите ми мигове във футбола. Дай Боже да се класираме на европейското първенство. Успеем ли - оставаме в историята, ще постигнем нещо значимо и незабравимо. Ако се случи, което страшно много искам, ще бъда удовлетворен. Сега имаме шанс, нека се възползваме. Да бъдем умни, хитри, и с голямо желание да успеем.

- Кои са най-големите ти приятели във футбола?
- С Георги Миланов сме много близки още от Литекс, след това и в националния отбор заедно, вече 11 години. С Божидар Чорбаджийски също, с Милен Гамаков, Румен Руменов, с Митко Евтимов сме много добри приятели. Имам малко, но истински приятели. С голяма част от момчетата в националния отбор сме в добри отношения, имам приятели в отбора. И другите могат да кажат същото и заради това колективът ни е на добро ниво.

- Какво се промени след раждането на Антоан?
- Пораснах, осъзнах много неща. Раждането на наследник е наистина много важно и красиво нещо в живота на всеки. Става още по-красиво и приятно, ако го осъзнаеш навреме, осъзнаеш какво щастие и отговорност е, защото времето минава. Това са истинските неща от живота, които му предават смисъл. 

- Как успя да свалиш Сара?
- Четири години сме заедно. Запознахме се, докато играех в Кипър. Много бързо станаха нещата. Характерите ни много бързо се допълниха. Още в началото си казахме, че осъзнаваме какъв човек имаш срещу себе си, и че с него можеш да градиш семейство. Плановете ни бяха такива още от първата ни седмица заедно, с времето ги осъществяваме. Тя е бивша баскетболистка, много ми помага - в подготовката, в начина на хранене. За абсолютно всичко ми помага, дава ми и съвети. Изключително съм щастлив, че тя е до мен и е майката на детето ми. 

- В един период дори те беше направила веган, нали? Би ли разказал повече?
- Да, така беше. Една година бях напълно веган. Исках да проверя как ще се чувствам. Тя има много голям опит с това, от 6 години е веган. И се чувства добре. Сара също спортува, не се чувства отпаднала, изглежда супер. Реших и аз да пробвам, цяла година бях веган. Играех си мачовете, нямах контузии, всичко беше наред. Но в един момент спрях, защото това си е наука - как да дозираме храната, какво точно и как да бъде... Наистина е много сложно, заради това реших да се върна към месото, към нормалния начин на живот. В същото време с нея постоянно се информираме, четем много на тази тема. И след време, когато сме готови, пак ще пробвам, не се плаша. 

- Сара и до ден-днешен ли не продължава да яде месо?
- Вече 7 години не яде месо. Причината е, че имала е лупус - автоимунно заболяване. Докторите са й казвали, че разполага с няколко месеца живот. Карали са я да подписва документи, че е съгласна да й правят химиотерапия, но не й дават гаранция, че ще се излекува. Едва ли не е трябвало да се примири, че има няколко месеца живот. 

- Тогава още не се познавате, какво ти е разказвала за болестта?
- Била е в шок, когато са й казали, че й остават няколко месеца живот. Тогава е започнала да чете и да се интересува за болестта. При лупуса самите клетки се самоизяждат и един по един органите се унищожават отвътре и спират да функционират. Също така е и заболяване на кожата. Предприела е стъпката да стане веган и вече 7 години не яде месо и млечни продукти. В трудния момент, когато й съобщават за болестта, много й помага нейна леля, която е вегетарианец. Тя е изключително интелигентна жена, била е наясно с ползите на този вид хранене - веганството. Така Сара спира млечните продукти, месата и е започнала да се храни като вегетарианец и болестта е изчезнала с начин на хранене и със спокойствие, защото е много важно да няма стрес. След този пример реших и аз да пробвам. Чувствах се добре и смело мога да заявя, че има много ползи от този вид хранене. 

Още като се запознахме узнах за това, през което Сара е преминала. Тя ми сподели всичко, а с времето научавах още подробности. Постъпката й тогава е била много смела, предприела е риск, който се е оказал печеливш и в момента е напълно здрава и се радва на прекрасния ни син. Надяваме се след време да имаме и второ дете, Божа работа е. Имам огромно желание.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ