Защитникът Георги Терзиев се завърна това лято в Лудогорец, след като игра под наем в Хайдук (Сплит). 25-годишният национал е амбициран да спечели четвърта шампионска титла с екипа на "орлите", както и да пожъне още успехи, вече начело с Димитър Димитров. Именно Херо беше треньор на Терзиев в Черноморец (Бургас), когато сливналията бе и капитан на "акулите". Защитникът беше откровен пред читателите на БЛИЦ и говори по много теми: 

- Битката за шампионската титла този сезон очевидно ще бъде доста по-трудна, ще успее ли Лудогорец отново да защити трофея си? 
- Наистина този сезон се очертава да бъде доста интересен. Борбата е между между нас, Левски и ЦСКА. Те направиха добра селекция, но ние сме амбицирани отново да ликуваме в края на сезона. Със сигурност ще е по-трудно от миналата година. Разликата сега не е толкова голяма.
 
- Първите мачове от първенството като че ли ги оставихте на по-заден план заради участието в Шампионска лига? 
- Може и наистина малко да е повлияло това, че тогава играехме квалификации за Шампионска лига, може и да е имало леко разклащане, но пък има доста мачове до края на първенството. Важното е, че се класирахме в групите на Лига Европа. 

- Може ли да продължите напред в конкуренцията на Истанбул Башакшехир, Спортинг (Брага) и Хофенхайм? 
- Целта ни е да излезем от групата, независимо дали първи или втори. Трябва да продължим, правили сме го вече в предишни години. Очакванията сега са големи към нас. Групата ни е една от най-силните. С опита, който натрупахме, ще ни помогне да постигнем целта. 

- Голът, който успя да вкараш на Ливърпул през 2014 година ли е попадението ти, което вечно ще помниш?
- Да, няма спор в това. Надявам се занапред да имам още паметни мигове. Иначе доста са мачовете, които ще помня винаги. Един от тях е срещу Ливърпул, както и срещу Реал (Мадрид) - отборът, на който симпатизирам. Сбъдната мечта е това - да излезеш на "Сантяго Бернабеу", и то срещу Кристиано Роналдо, а и да си вземеш фланелката му. Подари ми я след мача. Това наистина е незабравимо изживяване.

- Пазиш ли я?
- Да, сложил съм я в рамка и стои у дома в Сливен - на стената. Много ценен подарък.

- Други фланелки колекционираш ли?
- Почти от всеки отбор, с който играем в Европа, ако имам възможност ги взимам. Събирам фланелки, вече имам много.

- Игра за националния отбор при победата с 3:2 над Швеция и при загубата с 1:3 от Холандия. Поражението в Амстердам и загубените шансове за класиране на Световното сриват ли ви психически?
- Не, няма такова нещо. Не трябва да се правят трагедии от загубата в Амстердам. Бихме Швеция и на всички българи ни се прииска да отидем и да вземем трите точки и от Холандия. Но трябва да си знаем възможностите, а и все пак играем с Холандия в Холандия. Не трябва да се правят трагедии, че сме загубили от толкова класен противник. 

- Негативната серия срещу Швеция мотивира ли ви допълнително преди мача срещу тях? Беше ли ви говорено за статистиката?
- Вътре в отбора това не се коментира, само по медиите. Колко години не сме ги побеждавали, откога не сме им вкарвали гол... Ние не говорим за статистики преди мачовете, защото това може би ще ни обременява до някаква степен. С победата над Швеция се видя, че можем. Трябва да се вярва в отбора. Не трябва да се правят трагедии, защото след мача с Холандия доста неща се изписаха - как всичко било за три дни... Всеки искаше да бием Швеция, да бием Холандия, после Франция и Люксембург, и едва ли не да се класираме на Световното като първи в групата. Трябва да се гледа реално и да знаем доколко са ни възможностите.

- Кога България ще бъде отново на голям форум?
- Надявам се в най-скоро време. Има проблясък след идването на Петър Хубчев. Важното е този проблясък от определените мачове да се задържи и отборът още да израства.

- Пренасити ли се на успехи в Лудогорец, може би искаш да постигнеш нещо голямо и с националния отбор? 
- За пренасищане от трофеи не може да се говори. На всеки е хубаво, когато печели и искаш още и още. Националният отбор и клубният са две различни неща. В национала играеш за родината си и всеки иска да бъде на Световно и Европейско. Пожелавам си да играя на голям форум, с чест ще защитавам екипа на родината.

- Дразнят ли те зачестилите напоследък подмятания, че Лудогорец е съдийски отбор и реферите ви помагат?
- Не е приятно, когато постоянно се говори това нещо. Съдиите ни помагали... Няма такова нещо. Може би понякога реферите грешат, но ако се гледа внимателно, ще се види, че и нас ни ощетяват. Ненужно се нагнетява и по този начин се всява страх в съдиите преди мачовете. Подобни приказки само пречат на футбола.

- Как се запали по футбола и мечтал ли си един ден да играеш за националния отбор?
- На 99 процента от футболистите ни е мечта един ден да стигнем до националния отбор. Бях първи клас, когато започнах да тренирам в Сливен. Още си спомням първата ми тренировка. Нямаше нито едно момче от моя набор. Треньорът ме взе при по-големите и играх с тях.

- Винаги ли си бил защитник? 
- В юношеските гарнитури играех нападател, защото бях по-висок. По-късно станах защитник. Само вратар не съм бил май.

- Козмин Моци се изяви вече като такъв, ти би ли го направил?
- Да, в името на отбора бих сложил ръкавиците и ако се наложи ще пазя вратата на Лудогорец.

- Отново се събра с Димитър Димитров - Херо, който сега ти е треньор в Лудогорец. 
- Познаваме се от доста години. По негово време в Черноморец (Бургас) бях капитан на отбора. За Херо мога да кажа или хубаво, или нищо. Много ми е помогнал във футбола, както и всички други треньори, с които съм работил. Той ми беше треньор, когато направих трансфера в Лудогорец. За него само позитивни неща мога да кажа. Радвам се, че съдбата пак ни събра. Това е добре, защото има какво още да науча от Херо.

- На какво те научи футбола, много ли са лишенията?
- На първо място на дисциплина. Да разчиташ на себе си, да не очакваш чужда помощ, да си добре възпитан. В Лудогорец конкуренцията е изключително висока. На всеки шест месеца се привличат класни футболисти и трябва да бъдеш на добро ниво през цялото време. Най-важното за мен е да съм здрав и когато ми се дава шанс да показвам добри игри.

- С Моци или Игор Пластун ти е по-лесно да играеш в центъра на защитата?
- И с двамата. Вече доста време сме заедно, познаваме се. Футболният език е един.

- Кой е лидерът на Лудогорец - Светослав Дяков или Козмин Моци? 
- Дяков е капитан, знаете. Той, Марселиньо и Моци са от най-дълго време в отбора, основни играчи са. Те са лидерите на Лудогорец.

- Имаше ли вариант да заиграеш в чужбина това лято?
- Не, сега се върнах от Хърватия, имаше възможност да остана в Хайдук, но поради една или друга причина не станаха нещата.

- По-трудно ли ти беше в Сплит?
- По-различно е. Отиваш и те оставят да се оправяш сам. Дори няма кой да ти превежда. Добре, че езиците ни са сходни, справях се.

- Нямаше ли българи там, които да ти помагат?
- В Сплит имаше само двама българи - един сервитьор и една жена, която е женена за французин, живеят там. 

- Преди време Красимир Балъков беше начело на Хайдук... 
- Да, да, много го уважават. Още в началото, когато отидох в Хайдук, готвачът на oтбора ми показа снимки с него. Разпитваха ме за Балъков - къде е сега, какво се случва с него. Оставил е добро спомени, но ми казаха, че не е имал добри резултати, за да остане по-дълго в клуба. Но е бил много голям професионалист, само позитивни неща чух за него. А и само хубаво съм видял от Балъков, с когото работих и от когото се учих в Черноморец (Бургас).

- След гола срещу Ливърпул имаше ли възможност да бъдеш трансфериран в чужбина?
- Да, имаше интерес, но щом не са се случили нещата, значи не е трябвало да се случат. Не съжалявам за нищо, защото Лудогорец доста ми е дал. Явно така е трябвало да стане. От 4 години съм свързан с Лудогорец - най-силният български клуб, щастлив съм. Договорът ми е до следващото лято.

- Коя от четирите ти шампионски титли ти беше най-сладка и коя най-трудно извоювана?
- Всичките бяха трудно спечелени. Първата беше най-сладка, разбира се. Все пак преди това никога не си печелил трофей... Искам да жъна още успехи с Лудогорец.

- Как е животът в Разград?
- Семейството ми е при мен, много сме добре. Имам момиченце, август направи една годинка. Вече мисля и за мъжки наследник. Съпругата ми също много иска да имаме второ дете.

- Кои са най-трудните ти моменти във футбола до момента?
- Периодът, когато имах чести контузии, както и миналата година, когато около шест месеца не играех. Това е най-тежкото - да си здрав, да се раздаваш на тренировките, а да гледаш мачовете отстрани. Много тежко ми беше тогава. 

- Смяташ ли, че Георги Дерменджиев те отписа с лека ръка?
- Не, че ме е отписал. Просто конкуренцията в Лудогорец наистина е убийствена. Стараех се, борех се, но не получавах шанс. 

- Кои са хората, които ти помагат, и на които винаги можеш да разчиташ?
- Семейството ми винаги е до мен. И тук е момента да кажа кои са другите хора, които ги чувствам, че са част от семейството ми - Крум Стоянов, брат му Даниел Стоянов и чичо им Пламен Крумов. Това са хора, на които по всяко едно време мога да разчитам. Винаги са ми помагали. Също съм много близък и с футболния агент Милен Георгиев, който ми е не само мениджър, а и приятел. 

- С Крум Стоянов, който е част от Ботев, често водите битки на терена. Преди мачовете имате ли закачки, ловите ли басове? 
- О, с Крум сме като братя. Да, закачаме се, има подмятания преди срещите ни. За 90 минути обаче се надява да забравим приятелството. Ако се наложи, дори може да се сбием на терена, но съм сигурен, че след това пак ще сме приятели. С него сме като братя, израснахме заедно в Черноморец. Осем години сме били заедно, деляхме квартира в Бургас. Досега не сме се сбивали по време на мач, дано не се стига до този момент. Нормално е обаче да има заряд и да прехвърчат искри, професионалисти сме, всеки се стреми да спечели. Често коментираме, че след време сигурно пак ще се съберем и ще играем в един отбор. 

- Как реагирахте, когато треньорът ви в Черноморец Димитър Димитров ви съобщи изключително неприятната новина за болестта му? 
- Много ми е трудно да говоря за това. Моментът беше изключително тежък, съобщи ни го в съблекалнята - пред целия отбор. Никой не е очаквал да чуе подобно нещо, за такава тежка болест. Шокира ни с тази новина, не можехме да намерим думи да кажем каквото и да било. Краката ни се подкосиха. Тогава всички се обединихме, усети се сплотяване, дори имаше обич между нас. Доказахме на Херо, че не трябва да се предава. Получи подкрепа от всички страни и това със сигурност му е подействало добре по време на тежката битка, която води и спечели. Всички се радваме, че се пребори. От сърце му желая да бъде здрав! След като ни каза, че лечението протича добре, имаше облекчение сред нас.   

- Следиш ли политическия живот и ходиш ли до урната, когато има избори? 
- Обичам да гласувам, а и смятам, че е дълг на всеки български граждани да упражнява своя вот. Рядко обаче имам възможност да гласувам, понеже трябва да се прибирам в Сливен, когато са изборите. В много случаи обаче съм ангажиран с мачове или тренировки и просто не всеки път успявам да пусна своя вот. 

- Ако не беше футболист, какъв щеше да си?
- Не знам, не съм го мислил. А за след футбола ще видим, имам поне още 10 години да играя.

- Вече си на 25 години, футболист си на най-силния и богат клуб в България. Успя ли вече да си подсигуриш живота, спечелили ли доста от футбола?
- Не още... Но съм щастлив, че имам възможност да си изкарвам прехраната с това, което ми харесва. Много обичам футбола, не мога без любимата игра. Отстрани обаче е лесно да се коментира. Наслушал съм се на приказки от сорта "футболистите са най-добре, изкарват много пари". Такава ни е професията просто. Целта ми е да продължавам да се развивам, човек цял живот се учи. Вече не съм млад, но не съм и стар, в добра футболна възраст съм. Важното е да сме здрави, пожелавам го на всички. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

КУПА НА БЪЛГАРИЯ - 1/16-ФИНАЛИ
ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна програма