Нападателят Мартин Тошев за кратък период успя да се превърне във водещ голмайстор на Септември. 27-годишният футболист, който е юноша на ЦСКА, се завърна това лято по родните терени след неуспешен престой в Германия. Там той беше част от Ерцгебирге (Ауе) и Аален, но преди няколко месеца прие предложението на Септември и подсили новака в Първа лига, воден от треньора Николай Митов. 

Тошев е видял много във футбола. 17-годишен стига до Кьолн, след като ЦСКА го продава на немския клуб. В Германия обаче юношата не успява да се реализира. Основна пречка се явяват контузиите, които спъват кариерата му. Завръща се в България и отново получава шанс в клуба на сърцето си - ЦСКА. През 2009 година Красимир Балъков го привлича в Черноморец (Бургас), след което Тошев минава още през Славия, Септември (Симитли), превръща се в голмайстор на Пирин (Благоевград) и през 2016-а отново заминава за Германия. Подписва договор с участника във Втора Бундеслига Ерцгебирге (Ауе), където почти не играе и следва отдаването му под наем в Аален. И там ситуацията е същата, с което Тошев не може да се примири. Нападателят решава да се прибере у нас, за да заиграе редовно с екипа на Септември, дори вече е водещ голмайстор на тима с 8 попадения от началото на сезона. Роденият в Крупник нападател даде интервю за БЛИЦ TV: 

Oператор СЪЙКО СЪЕВ:

- Как се чувстваш в Септември, вече няколко месеца си в клуба?
- Добре, отборът е новак в Първа лига. Събрахме немалко точки, но има какво още да се желае. Предстои ни още един мач преди разделянето на първа шестица и втора осмица - в петък срещу Верея. Надявам се да победим и да завършим на добра позиция.

- Още с идването в Септември може би знаеше, че нямате шанс за класиране в първата шестица. Каква е нагласата ви за мачовете, които ще предстоят до края на сезона?
- Целта на отбора е да запази мястото си в елита. Септември е новак, доста млади момчета се обиграват. Важно е отборът да остане в елита, като следващата година защо не и по-добро класиране.

- Бързо захапа в Септември, превърна се във водещ реализатор. Лесно ли се вкарва на съперниците по българските терени?
- Не е лесно. Бях една година в Германия, липсваше ми игровата практика. Дойдох тук без подготовка. Първите два месеца се нагаждах на стила, на обстановката. Радостното е, че влязох във форма и започнах да бележа. И още по-радващото е, че моите голове носят точки на отбора. Събрахме доста добър актив от точки, но още не можем да дишаме спокойно. 

- Май е нереално обаче да се говори за изпадане на Септември...
- Да, добър отбор сме. Но отборите сме на много малка разлика. Затова казвам, че в петък срещу Верея е важно да спечелим. 

- Колко гола имаш амбиция да вкараш до края на сезона?
- Никога не си поставям цел. Радвам се, че съм жив и здрав, че играя. Головете ще си дойдат впоследствие. Те са заслуга на целия отбор, а работата на нападателя е това - да вкарва. Ако не получавам топки, няма да вкарвам.

- Преди няколко дни пак вкара, но попадението ти не беше зачетено заради несъществуваща засада. Коментарът ти за тази ситуация от мача в Бистрица? 
- Вече ставаме банални, не е хубаво постоянно да се говори за съдии. Жалко е, не е честно по такъв начин да ни взимат точки. Но какво да се направи, гледаме напред. Не можем да го върнем.

- Как се работи с Николай Митов?
- Тук всичко е на професионално ниво. Условията са добри, спокойно е, работи се както трябва. Налагат се млади момчета, отборът върви в правилната посока. 

- Заедно с Борис Галчев, Богомил Дяков и още няколко човека сте по-опитните в Септември, на какво учите младите около вас?
- С каквото можем помагаме - с опит, със знания. Галчев е най-опитният, казва на младите момчета какво трябва и какво не трябва. Ако слушат, мисля че ги чака добро бъдеще. Имат качества, но трябва много работа.

- Септември временна спирка ли е за теб?
- За мен беше много важно да започна пак да играя. Мачовете до края на сезона ще ги изиграем на 100 процента и лятото ще го мисля. Договорът ми е до края на сезона.

- Как се озова в Септември и имаше ли други варианти?
- След като прекратих договора в Германия имах обаждания от няколко отбора, няма да им казвам имената. Разбрахме се с президента и изпълнителния директор на Септември, те бяха най-настоятелни, и така акостирах тук.

- Имаше ли вариант да продължиш в чужбина или твърдо беше решил да се върнеш в България? 
- Не го бях решил твърдо, имаше една-две опции за чужбина. От едната не бях доволен, а за втория отбор не беше много сигурно. А аз не искам да чакам по един-два месеца като много други и да изоствам още повече с подготовката. Затова реших, ако трябва да направя една крачка назад, за да може после две напред.   

- Защо все така се получава - всеки трансферен прозорец родните футболисти се надяват да си намерят отбор в чужбина, а България остава краен вариант. Беше в Германия, дори в два периода, видя какво е, съжаляваш ли за нещо? 
- Съжалявам само за това, че играх малко. Заминаването в чужбина ме научи на много неща - дисциплина, начин на работа. Това за мен е крачка напред. Понякога така се получава, при футболистите е така - в един отбор тръгнеш добре, в друг не. Така се е получило, върнал съм се в България, радвам се, че в момента играя. 

- При втория си период в Германия беше в Ерцгебирге и Аален. Много трудно ли беше, че не успя да пробиеш?
- Чак много по-трудно не, но някак си не можах да се адаптирам. Не се чувствах на мястото си. Не искам да се оправдавам, че не съм получил шанс. Гледам напред, при футболистите е така - една година си тук, друга си там. За съжаление постоянно сменям отбори, но има време, с работа и труд всичко се постига. Може би и контузиите ми изиграха лоша роля. Не обичам да се връщам назад, гледам само в бъдещето. Сега съм футболист на Септември, другото е минало. 

- Първият ти период беше в Кьолн. Още като юноша се озова в Германия. Не беше ли твърде млад да предприемеш тази крачка?
- Да, бях 17-годишен. Тогава също имах много тежка контузия - в глезена. Една година не играх. Така се получиха нещата, върнах се в първия отбор на ЦСКА. За нищо не съжалявам, гледам напред, радвам се, че мога да играя футбол. 

- Би ли излязъл в чужбина за трети път?
- Като играя добре, е нормално да има оферти от други отбори, включително от Европа. Първата ми цел е да си свърша работата в Септември. Имам договор за още три месеца, ще го изпълня, всички да сме доволни, и лятото ще видим дали ще остана или ще отида в друг клуб. 

- Как се справяше 17-годишен в Германия?
- Доста трудно беше. Не знаех езика. Когато не си пълнолетен, какъвто беше моя случай, нямаш право да живееш самостоятелно. Бях в приемно семейство, което имаше договор с клуба ми - Кьолн. Живеех при германци. Беше трудно, но тези неща са ме калили, направили са ме по-силен. Винаги съм се справял сам - от 14-15-годишен. 

- Как се запали по футбола?
- От малък съм с топката. Не е случайно. Беше ми детска мечта и радвам, че се сбъдна и играя. Тръгнах от родното ми място Крупник. Имаше турнир "Данониада". Там ме забелязаха, озовах се в Септември (Симитли), след което и в школата на Пирин (Благоевград). Постепенно кариерата ми тръгна нагоре, 14-годишен пристигнах в ЦСКА. От малък симпатизирам на клуба. Изкарах хубави 5 години в ЦСКА - най-хубавите ми години. 

- Получи ли достатъчно шанс на "Армията"? 
- Не мога да се оплача, че не съм имал шанс. Просто така се е получило. Изиграх няколко мача. Може би не ми е потръгнало. Беше ми даден шанс. След това отидох в Черноморец, после в други отбори. Човек не трябва да се оплаква, първо трябва да гледа грешките в себе си и след това да вини някой друг.

- Кроиш ли планове отново да играеш в ЦСКА?
- Чак планове - не. Радвам се, че ЦСКА е добър отбор. Желая им всичко хубаво, надявам се да станат шампиони. Аз съм футболист на Септември до лятото, след това ще видим какво ще стане.

- Имаш ли приятели на "Армията" и връщаш ли се там? 
- Ходих на мача с Лудогорец за Купата на България. Когато имам възможност, отивам. Нормално, бил съм там 4-5 години.

- Фен ли си на татуировките?
- Като бях малък си направих, но чак да съм фен... Това беше доста отдавна.

- Суеверен ли си?
- Да, хубаво е човек да вярва. Аз определено съм от тези хора.

- Къде си получавал най-високата си заплата като футболист, в Германия ли?
- Това не е най-важното за хората - кой какво получава. Футболистите сме обикновени хора. Имаме договори, изпълняваме си задълженията всеки ден. Обикновени работници сме. Не е от значение кой какви пари получава, важното е да си ги заслужава, като играе и се труди. 

- Първата премия, която си получил?
- В ЦСКА. Там тръгнах за големия футбол. При Димитър Пенев направих официален дебют. Играх срещу Литекс за Суперкупата на България, победихме с 1:0 (б.р. - 2008 година). Няма как да не помня този момент, първата вдигната купа. 

- Кои са другите ти паметни моменти във футбола до момента?
- Това ще ми остане тръпката завинаги. 18-годишен дебютирах за ЦСКА, първи мач, взехме Суперкупата. Това ще ми е най-яркият спомен. Да направиш дебют за такъв голям клуб, на такава крехка възраст, няма как да не ти остане в спомените.

- Димитър Пенев веселеше ли ви, често ли се шегуваше с вас? 
- Да, знаете каква колоритна личност е Димитър Пенев. Той ни предразполагаше така, че всичко се правеше с желание. При него имаше настроение, постоянно се шегуваше с нас. Вкарваше шеги, дори понякога не му ги разбирахме. Но това е големият човек. Най-важното е да има настроение.

- С доста треньори си работил, с Красимир Балъков също. От кои специалисти най-много си научил?
- Опитвам се да попивам от всички по нещо. Да, г-н Балъков ми беше треньор в Черноморец, привлече ме от ЦСКА. Научил ме е на дисциплина, начин на живот, начин на хранене... Той е изключителен професионалист. Знаете каква легенда е в Щутгарт. Радващото е, че наскоро измъкнахме толкова труден мач срещу него (б.р. - зрелищното 3:3 между Етър и Септември, Тошев вкара 2 гола). В такъв мач не бях участвал досега - от 0:3 до 3:3. Тогава си казахме, че е време за мъже. Показахме много голям характер, дори в края можехме да спечелим с 4:3. 

- Но отново се появиха съмнения както след всеки зрелищен и резултатен мач... 
- Хората в България така са свикнали. Когато стане изненада - всеки си мисли, че е редено, "черно тото"... Това са пълни глупости. Смешно е да се говори, че в такъв отбор като Септември може да се играе тото. Не смешно, дори е комично да се твърди.

- Ако не беше футболист, какъв щеше да бъдеш?
- Не мога да си го представя, защото винаги съм се занимавал с футбол. 

- Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Да пътувам. Обичам да ходя на почивка на топли места, особено зимата. Бил съм в Доминикана, Панама, все на топли и красиви места. На кино също обичам да ходя. 

- За нощен живот отделяш ли време?
- Тези неща отминаха при мен, улегнал съм вече. Дискотеките не ме интересуват вече. Да, когато има възможност, ако има повод, излизам с приятели. 

- Кои са най-добрите футболисти, с които си играл?
- Много са. Веднага се сещам за настоящия ми съотборник Борис Галчев. С много добри футболисти съм играл - в ЦСКА, Черноморец, Славия, дори и в Пирин. Няма смисъл да ги изреждам.

- Вече каза, че искаш ЦСКА да стане шампион този сезон. Ще успее ли?
- Интересно е, до края няма да се знае. ЦСКА оказва доста съпротива.

- Какво желаеш да ти се случи в близко бъдеще?
- Най-важно е здравето. Преминал съм през какви ли не контузии, две години не съм играл. Това е най-важното - да съм жив и здрав - аз и моите близки. Другото се постига с труд. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ