Натурализираният бразилец Марселиньо е основен играч на Лудогорец от 2011 година, когато пристигна в Разград. Вече на 33 години, той има шест шампионски титли, гарнирани с две участия в груповата фаза на Шампионска лига, както и още успехи. Марсо, както го наричат в отбора, оглавява почти всички вечни класации на клуба. Нападателят винаги е изтъквал, че се чувства отлично при "орлите" и не мисли за промяна. Нещо повече - съпругата му и двамата им синове също харесват България, а големият му наследник вече тренира в школата на Лудогорец.

Марселиньо говори много добре български език, обича нашето Черноморие, а отдавна знае и химна ни. И неслучайно, след като първо Ивайло Петев го повика в националния отбор, а след това и Петър Хубчев разчиташе на услугите му. Асът на "орлите" даде откровено интервю за БЛИЦ, в което говори не само за Лудогорец и родния футбол, а и за... връзката с Господ.

- Марселиньо, първи сте в група "C" на турнира Лига Европа. След силните мачове до момента уверен ли си в класирането напред? 
- Първи сме за момента, но няма значение дали първи или втори - важното е да се класираме. А знаем, че вече сме близко до осъществяването на целта и трябва да си довършим работата. В следващите три мача ще подходим много концентрирано. Съперниците ще дойдат в Разград респектирани от нас. Добре е, че вече ги познаваме, след като изиграхме по един мач с тях. 

- Поздравления за отличния български език. Трудно ли ти беше да го научиш?
- Да, трудно е. Все още не гo говоря перфектно, но искам да го науча много добре. 

- Интересно ли ти беше, когато пристигна в България - непозната за теб страна?
- Когато дойдох, не знаех нищо за вашата страна, сериозно ти казвам. Бях чувал само за Христо Стоичков и за Бербатов, който беше в Манчестър Юнайтед. За България нищо не знаех. Маркиньос ми разказа малко. Мениджърът Джери Перейра, който ме доведе в Лудогорец, ми даде номера му, за да му се обадя. По телефона Маркиньос ми разказа за Лудогорец, за президента на клуба, за футбола в България...

- Коя беше първата българска дума, която научи? 
- Добре. Тази дума я чувах постоянно и в един момент вече реших да попитам какво означава. Добре е първото, което проговорих на вашия език. 

- Отскоро треньор ви е Димитър Димитров - Херо, какво промени с идването си в Лудогорец?
- Прави промяната с много риск. Виждате, че и в трите мача в групата в Лига Европа излизаме с различна схема. Димитров говори с футболистите, обяснява ни какво се иска от нас. В Лудогорец има играчи за всяка схема, защото сме с интелект. Дори само една тренировка ни е достатъчна, за да обиграем нова схема.

- На коя позиция на терена се чувстваш най-силен?
- Зад нападателя, но няма проблем да играя, където треньорът ме сложи. В националния отбор играх и вляво, срещу Люксембург пък по-дефанзивно. Важното е да помагам. 

- Като спомена националния отбор, няма как да не те попитаме дали искаш да продължиш да играеш за България? Напоследък не получаваш повиквателни от селекционера Петър Хубчев. 
- Имам респект към Хубчев. Той мисли за националния отбор, уважавам решението му. Ако си върша работата в Лудогорец и ме повика отново, ще отида да помагам с удоволствие.

- Поздравления и за това, че научи българския химн! 
- О, да, знам го. Учех го още преди да ме повикат за първи път в националния отбор, но когато Ивайло Петев ме повика, го научих още по-добре.

- Харесва ли ти живота в Разград?
- Хубаво е, защото е много спокойно. Вече шест години съм в Разград. Харесва ми много, както и на жена ми и децата ни. Имам две момченца.  

- Тръгват ли по твоите стъпки?
- Да, големият е на седем годинки и вече тренира в школата на Лудогорец. Малкият е на три.

- Вече си рекордьор с 58 гола, което те превърна в най-резултатния чужденец в родния футбол. Колко още можеш да вкараш? 70 попадения до края на сезона постижима цел ли е?
- Защо не? Звучи добре. А и това ми е работата. Много съм щастлив за рекорда, който постигнах. Надявам се да станат не 70, а 80. Искам да оставя името Марселиньо завинаги в историята на българския футбол.

- Може ли да се каже, че вече се чувстваш повече българин, отколкото бразилец?
- Около 80 процента вече се чувствам българин. Шеста година съм тук, свикнах с българското. 

- Прибираш ли се изобщо в родината си?
- Ходя си до Бразилия само по два пъти в годината - когато имаме почивка. Понякога оставам тук във ваканцията и със семейството ходим на море в България.

- Харесва ли ти Черноморието? 
- Много ясно, супер е морето ви. Всички от Бразилия, когато ми идват на гости през лятото, много обичат да си прекарват времето на морето. Аз познавам вече Бургас, Златни пясъци и Варна. 

- Другаде из България водиш ли семейството си?
- Не, предимно на морето ходим, както и в Букурещ, близо е до Разград. Когато почиваме, често отскачаме до Букурещ.

- Допада ли ти българската кухня и какво можеш да готвиш? 
- Има много малка разлика с бразилската кухня. Но не мога да готвя, само салата правя.

- Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Играя на "Плейстейшън", гледам филми, разходки из моловете със семейството, ресторанти, това е.

- Как започна с футбола?
- Първият ми договор беше, когато бях на 15 години. В един малък отбор в област Амазония. Останах година и половина, след което бях три години в Сао Пауло. За малко бях и в Ал Насър в Кувейт, после пак се върнах в Бразилия и 2011 година пристигнах в България.

- Мислиш ли за промяна или искаш да завършиш кариерата си в Лудогорец?
- Може да приключа тук. Договорът ми е до лятото на 2019 година. Във футбола нищо не се знае, може да има промяна всеки ден. Ако има оферта и тя е изгодна, може и да тръгна. Но аз много обичам Лудогорец. Това е моята къща, моето семейство. Всички тук имат респект към мен. И не само в Разград, а и в София, и във Варна, когато ходя, ме разпознават. Да си призная - много трудно бих отишъл в друг отбор. Чувствам се отлично в Лудогорец, част съм от историята на клуба. 

- Кои мачове ще помниш винаги? Игра срещу Реал (Мадрид), с ПСЖ...
- Двата мача, които няма да забравя - гостуването на Ливърпул и срещу Реал (Мадрид). Вкарах гол срещу Реал, а в Ливърпул не успях да отбележа, но играх много добре. Да, паднахме на "Анфилд", но заслужавахме да победим. Първото влизане в групите на Шампионска лига е другото нещо, което няма да забравя. Имам много радостни мигове с Лудогорец. 

- И ти ли искаш като Козмин Моци - печелиш 10 шампионски титли и спираш да играеш?
- Да, точно. И аз мисля като Моци - 10 пъти шампион на България и казвам "край".

- После? Треньор ли ще ставаш?
- Мисля върху това, може да остана в Разград. Но нека първо видим докога ще играя.

- Мечтаеш ли за трибуна на твое име?
- Ако ръководството го реши, защо не. Ще бъде уникално - да има трибуна и на мое име, както на Моци.

- На кой отбор си привърженик?
- Барселона ми харесва много, защото обичам Меси.

- Въпреки че той е аржентинец, а ти бразилец?
- Да, така е, но много го обичам. Играе страхотно, той е уникален. Иначе и ПСЖ започна да играе много красив футбол, не само защото Неймар е там. Но не може да се отрече, че той им направи промяната. А най-силният отбор сега е Реал (Мадрид). 

- Като малък на кои футболисти се възхищаваше? 
- На Роналдиньо. В Барселона беше фантастичен, магьосник... правеше всичко много лесно, уникален футболист беше. 

- Играл ли си с някои известни футболисти в Бразилия? 
- Един път се изправих срещу Роберто Карлош. Той беше в Коринтианс, след като се върна от Реал (Мадрид). Играх срещу него, а след мача си разменихме фланелките. Роналдо - Феномена също беше в Коринтианс, но не влезе в игра срещу нас. Иначе като малък съм играл с Тиаго Силва от ПСЖ. Извикаха ме веднъж в националния отбор на Бразилия до 17 години. С Тиаго бяхме десет дни заедно. 

- В Лудогорец с кого си в стая по време на лагерите?
- С Лукас Саша. Вече повече от две години. Преди това с Шоко. 

- Суеверен ли си? Май не пропускаш да се помолиш преди мач? 
- Да, винаги се моля, постоянно говоря с Господ. Моля му се да ми помага. Това е ритуалът ми всеки път, когато стъпя на терена.

- Усещаш ли по някакъв начин да ти дава сила?
- Да, много ясно. Това е изключително важно за мен. Аз съм много вярващ. 

- Кои мачове от българското първенство винаги ще помниш?
- Имам много срещи с ЦСКА и Левски, много победи, но и един мач, който се откроява, и е много специален - равенството на Левски със Славия 1:1 през 2013 година. Два кръга по-рано ни биха с късмет на "Герена", тогава Мичел Бургзорг си вкара автогол в продължението и Левски си помислиха, че вече са шампиони. Но оставаха още два кръга. Те постоянно говореха "шампиони сме, шампиони сме", но всички помним какво стана в последния кръг. Направиха 1:1 със Славия, а ние бихме Монтана с 3:0 и спечелихме титлата. Това не мога да го забравя. Левски наистина, като ни победиха, си помислиха, че първенството е приключило. Футболът трябва да се играе докрай. 

- Това ли е най-сладката ти шампионска титла?
- Да, точно. Наистина това е най-сладката. Беше уникална драма до самия край.

- Този сезон, ако не станете шампиони... 
- Ще бъде трагедия. Не само този сезон, Лудогорец трябва всеки сезон да бъде шампион. Ако не сме шампиони, наистина ще бъде голяма трагедия. Това, което ни се дава от ръководството - на нас футболистите, ни задължава да печелим титлата постоянно. Сериозно ти казвам. Аз вярвам много на всички в клуба и знам, че заедно работим Лудогорец да бъде шампион всяка година. 

- Какво си пожелаваш?
- Да съм здрав, цялото ми семейство да бъдем здрави. И да видим Господ колко ще каже още да играя. Надявам се двамата ми синове също да станат футболисти.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна програма
КУПА НА БЪЛГАРИЯ - СЕЗОН 2017/2018