Великият нападател Пламен Гетов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е сред българските магьосници във футбола и истински майстор на головете, който стряскаше съня на всяка защита. В кариерата си маестрото на фауловете игра и за двата родни колоса - ЦСКА и Левски.

- Маестро Гетов, добре дошъл в „Код Спорт“! Предстоят чествания за 100 години организиран футбол в Плевен! Готов ли си? Ще има ли празник? Какво се случва?
- Правим някаква организация, но не можем да кажем точно на коя дата ще бъде нашето тържество. Искаме да е по-свободен премиерът Бойко Борисов, а и да поканим всички, които заслужават да присъстват на този празник.

- Не звучиш оптимистично и празнично, може би има основание за някакви притеснения…
- Притеснено ми е. Вече сме в професионалния футбол, а не са много добри нещата при нас – нямаме си стадион, ще играем в Ловеч. Нямаме нови качествени и по-скъпи футболисти, които да решават мачове. Ще ни е много трудно.

- Планирате мач на славните ветерани. Дори поканихте Христо Стоичков и той прие веднага, но нищо не се чува за този двубой, освен че е пропаднал. Така ли е наистина?
- Мисля, че няма да пропадне и ще го направим. Ветераните по-бързо се организират от всички други. Ще го съчетаем с представянето на книгата на Ицо в Плевен.

- Ти си най-голямата футболна легенда на Плевен и няма как да не те боли от дългогодишното изгнание. Разкажи през какво премина Спартак…
- През какво ли не – и ни вадиха от група, че сме играли уреден мач… През всичко сме минали. Но това, което се случва последните 10-15 години, никога не е било в Плевен.

- Какво по-точно?
- Помощ от никъде, развали се школата, почти няма деца. Излязоха на мода модерните школи, които са в Ловеч и Разград. Всички деца бягат там, където са подсигурени храна, спане и няма такси. Като прибавим и „болните“ родители, които искат децата им да стават футболисти… Нямаме терени, тренировъчната база е занемарена. Не сме построили едно игрище в последните 20 години.

- Преди няколко години, когато третодивизионният клуб ЦСКА гостува за купата на Спартак, стадионът бе в окаяно състояние. Откога е така и докога ще бъде?
- Докогато се намерят средства да се помогне на града-герой – Плевен. Когато се обърне внимание на това и се помогне да се направи стадионът и още едно изкуствено игрище. Но тогава се продадоха 17 хиляди билета!

- Няма ли бизнесмени в Плевен, които да се ангажират с най-популярния спорт? Какво ги отблъсква, за да не го правят?
- Доколкото знам нашите бизнесмени са обидени от факта, че не ги канят да работят и да изкарват пари. Даже се говори, че плевенска фирма е участвала в някакви строежи в Сочи. Поканени в Москва да работят в Сочи, а у нас…

- Да се обърнем малко и към миналото, че разговорът стана много тъжен. Най-хубавите моменти в Спартак, когато ти играеше и градските легенди, които се носеха, че си по-важен и от кмета?
- Още в първата ми година, като мина полусезонът, имахме 20 точки, две по-малко от ЦСКА. Завършихме пети, играхме за „Интертото“. Със Спартак всички отбори се съобразяваха.

- И винаги обстановката на стадиона беше супер.
- Може би имам два чувала със снимки вкъщи. Пейка не се вижда. Не помня да съм играл пред празен стадион!

- Изиграл си 207 мача и си отбелязал 123 гола за Спартак – кои са най-паметните попадения за теб?
- Доста са. Имам и три гола, вкарани на „Герена“. Една година паднахме 3:5 от Левски, като отбелязах три попадения за 25 минути.

- От Спартак (Плевен) направо на Мондиал’86 в Мексико, където записа гол при ремито с Корея – 1:1. Как се случи?
- Беше ми трудно. След като направих дебют в националния отбор, ме извикаха отново година и половина по-късно. А дебютът ми беше срещу Швейцария – 1:1 и гол от фаул. И за добро представяне, понеже играх 13 минути, ме извикаха след година и половина.

- Свързано ли е с това, че може би тогава си отказал на ЦСКА и Левски?
- Не. Отказах да се прибера в Спартак (Варна). Тогава треньорът на клуба беше след това и треньор на националния отбор. За него не мога да кажа нищо лошо повече, защото първо е покойник, но и от него научих много работи. Лека му пръст на Иван Вуцов!

- Наскоро чества 60-годишен юбилей – имаш ли още мечти или мишени, които искаш да уцелиш?
- Имах мечта за 60-годишнината да празнувам, че сме влезли в Първа лига, а не в „Б“ група. Но не стана по простата причина, че преди 4-5 години провалиха проекта, който тогава беше тръгнал. Тогава влязохме в „Б“ група, имахме горе-долу добър отбор. Но както винаги се случва, когато направиш нещо хубаво, някой ти пречи. Всичко се промени и този отбор се развали. И пак се върна в изходна позиция.

- Вярно ли е, че партийци в делегацията за Мексико’86 са се опитвали да се месят на Иван Вуцов, че сте били претренирани за този шампионат, че сте имали соц режим?
- Постоянно си бяхме на базата, почти не сме излизали. Нямахме право да пием кола и кафе заради допинг контрол. Попушвахме си цигарки, но се криехме. Не сме били свети води ненапити. Но се опитваха да се налагат да играе този или онзи. Имахме един ръководител и когато отборът се класира за следващата фаза и трябваше да получаваме премии, през нощта вече си беше заминал от Мексико. Беше решил, че ще си тръгнем и ние, и искаше да ни изпревари. Срамувал се да пътува с нас, защото на откриването трябвало да победим световния шампион Италия заради Сергей Антонов, че бил набеден. Какво общо има футболът с политиката – не знам. В хотела през нощта е пуснал факс до Мексико да спрат изплащането на премиите, да не би да си получим парите за класирането в следващата фаза. Някои, които след това почти приключихме с националния отбор, така и не си взехме парите. Отрязаха ни.

- А знаеш ли колко пари трябваше да получите?
- 4 хиляди долара и отделно 10 хиляди лева на човек, което за онова време бяха страшно много пари. Но такива ни бяха премиите и се бяха разписали 80 министри и зам.-министри. Не футболният съюз е решил да дава такива пари. Всичко беше документирано. Първо казаха „да“, а после „не“. Няма пари, няма чужбина, няма да излизате никъде.

- Казват, че сте отишли в топ форма за началото на първенството, а например германците, които стигнаха финал, с от 4 до 6 кг наднормено тегло. Но след първите 10-12 дни навлизат във форма след обезводняването и аклиматизацията…
- Може би там нашите специалисти сбъркаха. По себе си знам, че тогава играех на 70-71 кг, а там бях 68 кг. И това се чувстваше. На откриването си мислех, че идва краят на полувремето, а то нямаше и 15-ата минута.

- Прокрадва ли се някаква завист в твоето поколение, че през 1994 г. България постигна много повече, а и вие като футболисти не бяхте по-лоши от тези от „златния“ отбор?
- Завиждах благородно на тези момчета за това, че много по-рано от нас излязоха в чужбина и разбраха за какво става въпрос. Ако и нас ни бяха пуснали да излезем по-рано, може би и ние щяхме да се представим по-добре. Макар че за онова време да играеш в следващата фаза на световно първенство, не беше постигано преди това. Завиждал съм им благородно, че по-рано видяха какво значи професионализъм.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

- Какво е да се играе пред 120 хиляди на „Ацтека“? Какво е да се играе срещу Марадона?
- Нещо уникално! На два пъти по трима души го бяха затворили на тъч линията и си викам: „Приключиха го, взеха му топката.“ Но изведнъж топката изчезва, няма я. Нещо уникално беше за времето си.

- Голям приятел си с Христо Стоичков и Наско Сираков. Разкажи нещо за вашата дружба – от една кръвна група ли сте?
- Няма човек, с когото съм играл в националния отбор или в клубни тимове и да не си говорим. Ицо си е чист – каквото си му е на сърцето, това си му е на устата. А Насо е Кумчо-Вълчо, така си му викат всичките. И Насо си е пич!

- Колко трансфери са ти пропаднали?
- В Плевен имаме един, който беше добър треньор в борбата. По онова време беше треньор в Италия. Като се върна през лятото, ми каза: „Тръгваш за Италия. Догодина е световното първенство, а доколкото чета, те искат в Италия.“ Оказа се, че от Италия са запитали каква е моята цена, защото отбори са се интересували да ме вземат. И моят любим треньор казал: „Ако отиде да играе в Италия, ще дойде милионер на световното и няма да си мръдне дупето.“ И всичко са скъсали. След световното ми пропадна трансфер във френския Нант, където щях да играя заедно с Буручага. Пътувам от Плевен, идвам в София и казват, че от Плевен не ме пускат. Връщам се в Плевен и ми казват, че от София не ме пускат. И докато се разхождах 20 дни между Плевен и София, всичко приключи. А още след световното мениджърът Рибейро ми каза, че ме искат във Франция, но първо ще ме излекуват. Казвам: „Как ще съм контузен? Играх на световно първенство, нищо ми няма.“ А той ми отговаря: „Имаш травма в коляното.“ И септември месец проф. Миню Ганчев в Плевен ми каза, че вътрешната ми връзка е скъсана. Така са ме закарали да си играя със скъсана връзка.

- Невероятно, но факт – феновете и на Левски, и на ЦСКА се отнасят с уважение към теб. Как ще го коментираш?
- Винаги съм играл за публиката. Като се реши мачът, трябва нещо да им покажеш, да има емоции. Никога не съм отказал автограф, винаги след мач съм се спирал сред тях.

- В ЦСКА със Стоичков, Пенев, Костадинов и компания правехте голово шоу всеки мач. В Левски също имаше шампионски триумф. По какво си приличаше и по какво си различаваше за теб времето на „Армията“ и това на „Герена“?
- На „Армията“ играх с най-добрите млади футболисти. Точно тогава прохождаха. А в Левски не бяха ставали пет години шампиони. Винаги това ме е привличало – пълен стадион, публиката полудява, подкрепят те цял мач. На „Армията“ започваха да ни ръкопляскат чак след четвъртия гол.

- Все пак днес симпатизираш ли повече на някой от тези два тима?
- Не. Уважавам си ги и двата отбора. Много ми е кеф като съм по-свободен да отида да гледам дербито на живо. По телевизията не ми се гледа.

- Познаваш добре обстановката и в двата отбора, както и Гриша Ганчев, и Петър Хубчев. Прогнозирай как ще се развият процесите в тези два клуба през новия сезон?
- С Лудогорец трудно могат да се преборят. Там организацията е на топ ниво. Стига им да се пообиграят малко, да вдигнат оборотите. Като си вземат дербитата, там се печели шампионатът.

- С Гиби Искренов бяхте част от едно романтично време в Шумен при Шогуна – вярно ли е, че каквото са ви предлагали, сте отговаряли по три и сте казвали окей?
- Мен специално така ме пита Гриша Топалов. Колко ти дават в Левски? Тъкмо да си отворя устата и каза, че не го интересува. Умножавай по три и да тръгваме! Казвам му, че под тази сума няма да тръгна. А отговорът беше: „Честито! Да тръгваме!“. Но на първата контрола му казах, че щом Игор Кислов даде три голови паса и никой от нашите не разбра, че ще даде топката там, значи работата е трагедия. Дай да ти връщам парите и да си тръгвам! А Топалов ми каза: „Кой да взема? Пиши ги на един лист и всичките ще ги взема!“ Така и стана – Антон Димитров, Викторио Павлов, Стефан Колев… Все аз съм ги писал.

- Този модел „Бащица“ не може ли да проработи в Плевен? Няма ли някой бизнесмен, който да се захване или може би случилото се в Шумен отблъсква богатите хора да се хвърлят във футбола?
- Това искаме да стане. Имаме някакво уверение, че може да стане нещо. Свикнали сме да изчакваме, ще изчакаме още малко и ще стане ясно.

- Кое ти е по-скъпо – двата гола в ключовата световна квалификация срещу Югославия на „Васил Левски“ или попадението на финалите срещу Корея?
- И двата са ми скъпи, но срещу Югославия са ми по на сърце. Пълен стадион и страшни футболисти! Гледахме записи на мачове и си виках, че ако ги излъжем, ще бъде голяма работа.

- Повечето български звезди от твоето поколение имахте лебедова песен в Португалия – спомените ти от този период?
- Отидох след Стойчо Младенов и Ради Здравков. Те бяха трасирали пътя. Българите се котирахме там много, а след нас дойде и Балъков, който много вдигна летвата.

- Стоичков признава, че се е учил от теб за изпълняване на свободни удари. Днес майстори в света са Меси и Роналдо. Кой харесваш повече? А ти от кого си се учил?
- Аз от Петьо Жеков. А Меси е малко по-добър от Роналдо. При Кристиано са малко повече „фантазета“, защото малко повече рита с пръстите и трябва да я намери точно, за да може да падне. А онзи с левия крак по я насочва.

- Как се почувства на мача България – Косово (2:3)?
- Идваше ми да счупя телевизора!

- Не го очакваше?
- Не бях гледал Косово, когато играхме първия мач с тях. Но ми направиха много силно впечатление – много тичат, много се раздават, но и много от техните хора играят в чужбина. Например имат футболист във Вердер (Бремен).

- Нещо оптимистично за финал на нашия разговор?
- Ще се усмихна само тогава, когато се класираме там, където ни е мястото. Но за да не се случва толкова време, значи не ни е там мястото. Не дадем ли път на младите, школите в България да се подобрят, да се работи с младите – доникъде няма да стигнем. Ще се усмихна и ако държавата ми се усмихне и направим празника на Плевен.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+