Калоян Бинев е един от най-добрите български състезатели по таекуон-до WTF. На изминалото в Истанбул европейско клубно първенство, той отпадна на крачка от медалите.

Срещу себе си 20-годишният Кало имаше опитния италианец Симоне Крешчензи, който е световен вицешампион. Калоян спечели четири срещи на турнира в Истанбул, но загуби драматично от Крешчензи с една точка и след грешки на съдиите.

За състезанието, както и по други теми БЛИЦ СПОРТ говори с таекуондиста, който е син на президента на федерацията Слави Бинев.

- Кало, доволен си от представянето си на това европейско първенство?
- Доволен съм как играх, как се чувствах. Но не съм доволен, че в момента съм с празни ръце и без медал.

- Имаше ли сили да се справиш с италианеца, който е един от най-добрите в категория до 63 кг?
- Него съм го побеждавал веднъж и пак беше такъв инфарктен двубой. Коварен мач беше със златна точка. Този път нещата се развиха по подобен начин. Той ме поведе, аз го обърнах. Така няколко пъти. Накрая една точка реши победителя. Но аз смятам, че мога да победя всеки. Малко не ми достигна и това в момента ме побърква.

- Твоят съперник май получи и малко помощ от съдиите...
- Имаше грешки от страна на съдиите и в моя, и в негова полза. Но в решителния момент го побутнаха. Това допълнително обърка ситуацията.

- Тежка ли е конкуренцията в категорията ти?
- Да, много. На някои състезания са по 90 човека, но аз мога да се справя с всеки и да изляза от всяка една ситуация. Побърква ме в момента, че не съм с  медал от изминалото европейско и дано се реванширам. В нашата категория има много хора и много мачове. Другите с по 7 мача стават световни шампиони, а аз със 7 мача трябва да стана победител на първенство като Откритото на Турция. Но това може да ме направи само по-силен.

- Как оценяваш представянето на тима ни на Европейското клубно първенство?
- Горд съм с всички. Записахме рекордните 13 медала. Вече, като се разхождаме из залата, всички ни гледат и си казват: "Леле, тези откъде дойдоха?". Всички ни питат откъде сме дошли изведнъж, но ние не сме дошли изведнъж, просто сме били по-скромни и сме работили упорито. И се надявам все повече да показваме на какво сме способни.

- Какво ти каза баща ти след края на участието ти?
- Каза ми да не се притеснявам и че съм играл много добре. За него било важно как съм играл, а не, че нямам медал. Каза ми, че медалът е само, за да може човек да се похвали. И като цяло е много доволен от мен.

- Слави Бинев бе на трибуните с майка ти и двамата те подкрепяха много. Това помага ли ти?
- Да. Без тях вече не отивам на състезание. Преди се притеснявах, но вече не го правя. За мен е по-добре, че са тук и виждат как се представям.

- Кой те подкрепа по-разпалено?
- Мисля, че и двамата. Понякога повече го показва баща ми, понякога майка ми. Сигурно се чуват на записите как викат. И двамата ме подкрепят много, но майка ми може би повече се сдържа от баща ми.

- Има ли напрежение в теб и повече очаквания към теб, защото си син на Слави Бинев?
- Не. Критиките към всички са едни и същи. Просто на някои баща ми им ги казва на момента, а на мен по-късно. Той е един и същ към всички и ни гледа всичките като свои деца. Аз не се притеснявам от това.

- Говорите ли си много за спорт вкъщи?
- Почти постоянно. Всичко е спорт, спорт, спорт. Лягаме със спорт, ставаме със спорт. дори когато почиваме, пак говорим за спорт често.

- Има ли съревнование вкъщи между теб и сестра ти Елена, която е в ансамбъла по художествена гимнастика?
- Винаги е имало някакво съревнование между мен и нея, но полезно. Но то винаги е било с подкрепа между двама ни. Тя има световен медал, аз съм европейски шампион, тя е бронзова медалистка от европейско. И им пожелавам тази година да станат европейски и световни шампионки. Ние се съревноваваме по друг начин. Радваме се на успехите си, а не мислим на принципа: "Защо аз не взех, а тя взе медал". Полезно е това. Тя тренира по 8-10 часа на ден и това е в основата на резултатите им. Станаха и Отбор на годината на България. Дай Боже догодина и аз да съм на церемонията и да получа отличие.

- Имаш ли сериозна приятелка?
- Да, имам. Тя е в ансамбъла със сестра ми и също стана световна шампионка. Тя също тренира много и се надявам двамата да бъде заедно на Олимпиадата в Токио. Това ще ме направи безкрайно щастлив.

- Сестра ти ли ви запозна?
- Не. Те са в един ансамбъл. Познавам я от там, но сестра ми никога не се е увличала да ме запознава с момичета. Аз просто я видях, запознахме се и си паснахме като характери.

- Ти беше доста време в Германия, но се завърна у нас. По-добре ли се чувстваш и подготвяш тук?
- В Германия се научих на много неща - да вярвам в себе си, а не толкова на другите. Не мога да кажа лоша дума, защото ми помогнаха много в Германия. Но в един момент се застоях на едно място, почувствах се объркан и реших да се прибера в България. Семейството ми е тук. Бях 5 години без тях в чужбина и се научих да се справям сам.

- Как избра таекуондото? Баща ти ли те насочи или сам избра?
- Откакто се помня съм в таекуондото. Баща ми също помогна, разбира се. Бях записал няколко спорта - бокс, джудо, конна езда, спортна гимнастика. Но най-много ми харесваше таекуондо. И баща ми един ден ми каза да избирам. И аз избрах този спорт. Не съм от хората, които се насочват първо към футбол, после към волейбол, баскетбол и накрая... отиват в ММА.

- Докъде се простират амбициите ти в таекуондо?
- Искам да съм на Олимпиадата в Токио и да взема медал. По близките цели са Откритото на Турция и следващите след него надпревари. И най-вече да съм състезанията от Гран при.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ