И вместо емоцията да е само положителна, по стар роден обичай настроението бе помрачено от познати и порочни практики. За тях, но и за голямата изненада за Григор Димитров, разговаряме с Христо Иванов – член на фейсбук групата и автор на герба от дърворезба. Той се съгласи да говори единствено пред народното издание „ШОУ” и агенция БЛИЦ!
- Христо, герба, който изработихте за Григор Димитров, за нула време предизвика всеобщ медиен интерес. В предварителния ни разговор обаче, изразихте голямо възмущение. От какво е породено то?- Заради различни публикации в медиите се получиха разни неприятни недоразумения. Много хора се подразниха и с основание на факта, че редица ваши колеги журналисти не описват коректно ситуацията. Не видях един коректен цитат по темата и затова избягвам да разговарям, но за вас правя изключение. Подаръкът за Григор Димитров всъщност не е само от мен, а от цялата фейсбук група „Фенове на Григор Димитров и тениса”. Тази група наброява вече над 9000 човека, а неин администратор е Лили Ангелова – много приятно момиче, което следи изключително стриктно за това правилата да се спазват, да няма хейт и никакви просташки прояви. Идеята да направим подарък на Григор Димитров се породи след миналата година, която бе доста успешна за него. Бяхме се уточнили да не се ангажират медиите по никакъв начин и тази среща да стане много лично – между представители на групата и Гришо. Без шум, без публичност. Обаче впоследствие виждате какво се случи.
- Така се случи, защото онова, което подарихте на Григор Димитров, е много красиво. Нямаше как да остане незабелязано!
- Благодаря наистина. Всички подходихме с невероятен ентусиазъм и голямо желание, но тези медийни спекулации – че едва ли не подаръкът е от мен, развали настроението. Няма такива работи. Аз само съм направил този герб, а подаръкът е от 9000 човека. Всички заедно събирахме пари. Аз направих герба, друг измайстори много красива икона на „Свети Григорий”, имаше и един стъклен плакет с послание, едни календари със снимки на Григор от турнири за неговия баща и специален букет за майка му. Искам отново дебело да подчертая – аз съм член на групата, а гербът е от всички. В тази група присъстват и възрастни хора, пенсионери, които също отделиха част от пенсията си, за да се включат в подаръка. Има хора и от чужбина, които пращаха пари. И дори мисля, че тези възрастни хора са много по-достойни от това, което аз съм направил.
- А вие с дърворезба ли се занимавате по принцип?
- Не, това е само мое хоби. Работя в полицията в Плевен. Но още от първи клас се занимавам с рисуване и дърворезба – вече 47 години, на колкото съм. Занимавам се и с много други неща. Но сега се чувствам изключително неудобно заради всички тези хора, които се включиха. Не очаквах да стане така и да се обърне такова внимание на герба. И да ми се наложи да се обяснявам защо някакъв журналист си е измислил определени истории, сложил ми е думи в устата и оттам нататък колелото се е завъртяло.
- Абсурдно е да се мисли, че може да има нещо по-интересно от истината! И все пак…
- И все пак, да. Много добре го казахте, но това сте вие. Много ваши колеги не работят така. На мен ми се обади журналистка, говорихме, а накрая, когато прочетох статията, установих, че тя просто е написала това, което иска, не това, което е. Останали започнаха да копират нейния материал и така.
- Да се върнем на подаръка за Гришо – и идеята, и крайният резултат са доста сполучливи…
- Да, получи се много хубаво наистина, благодарение на много хора, които обединиха усилия. В групата беше направена анкета, всички членове гласуваха, всеки даде мнение и така избрахме какво да направим за Григор. Никой не е решавал еднолично. А с организацията се заеха доста хора, което е един много важен труд, защото те си отделиха от времето, пътуваха от София до Хасково, много неща.
- Колко време отне изработката на герба, на иконата, която е дело на друг член от групата?
- Иконата не знам точно колко време е отнела като изработка, а моята работа бе разпределена в може би две седмици. Наложи се да си взема отпуска, за да мога да успея да завърша герба навреме. Първоначалната идея беше подаръците да са готови за Коледа, след това на турнира в София, но стана така, че Гришо се контузи. Затова и срещата с него се организира в родния му Хасково. Случи се рано сутринта, непосредствено преди открития урок по тенис, който Гришо проведе.
- Каква беше реакцията на Григор, на неговите родители?
- (усмихва се) За съжаление аз не успях да присъствам, въпреки че много исках, защото имах служебни ангажименти, но хората, които са били, са просто очаровани от него. Споделят, че Григор е много сърдечен и топъл човек. И нещо много интересно – той поздравява с две ръце, което прави невероятно силно впечатление. Това е много важно. И докато се ръкостиска с двете ръце е леко приведен напред. А това само японците го правят. Самураите. Докато ние се лигавим, даже в нередки ситуации подаваме и лява ръка, което е много глупаво. Хубавото е, че успяхме да го изненадаме много, оценил е абсолютно всеки един подарък. Даже е казал за иконата – „Мамо, ето това е подарък!”
- Прекрасно! Още повече, че за Григор Димитров настроенията често варират – от едната до другата крайност, което е типично българска черта.
- Вярно е за съжаление. Ние трябва най-накрая да се научим да си уважаваме достойните българи, не да ги плюем при първа възможност. Изключително глупаво поведение. Да, той е публична личност, вероятно очаква такива реакции, но не е в това въпросът. Григор направи така, че тенисът да се превърне в религия в България – така, както е футболът – и дори да го измести от трона. Знаете ли колко много хора, поне тук, в Плевен, откъдето съм родом и живея, се ориентират към този спорт? Искат да тренират тенис на корт. Това е интелигентен спорт, докато футболът за мен е една просташка игра, да ме извиняват футболистите (смее се). Много отдавна не гледам футбол, но за сметка на това следя редовно тенис мачове.
Интервю на Анелия ПОПОВА
