Братът на Христо Стоичков - Цанко, се завърна преди няколко дни от Мексико. 38-годишният пловдивчанин даде интервю пред БЛИЦ, в което говори по много теми: 
 
- Здравей, Цанко! Как си, къде те откриваме? 
- Добре съм, всичко е наред, действам по задачи. Бях за няколко дни в Мексико. Сега пак заминавам, ще постоя повече. 

- Защо в Мексико? Какво те води там?
- На екскурзия бях. Имам много приятели там. След няколко дни заминавам за Мексико Сити.

- Да не би да си имал среща с легендарния си брат Христо Стоичков?
- Много точно казано - легендата! Батко ми е най-големият. Имам най-добрия и най-известния батко на света. Дори и на него му го казвам, пиша му го във "Вайбър". Не се видяхме в Мексико, той е в Маями. Сигурно скоро ще се видим. Или той ще си дойде в България, или аз ще отида, трети вариант няма. Още не съм им гостувал в Щатите. Чакам да ми пратят покана, а и виза трябва. Казват ми и веднага отивам. Ей го къде е - 11 часа път е до Маями. Пък ако трябва, може и да ги изненадам - да отида без да им казвам предварително. В самолетите е интересно, аз не скучая. Сега, като се прибирах от Мексико, се засякох с певицата Дара. Забавлявахме се доста.
 
- Посещаваш ли футболни мачове?
- О, какъв футбол? В България отдавна няма футбол. Само Лудогорец е добре. Виждате какво правят вече няколко години поред. Ангел Петричев много си го обичам. Често се чуваме, звъня му преди мачове и им пожелавам успех. Уникален човек е, възпитан, върши си отлично работата. Татко като почина, ми изказа съболезнования. Иначе на мач не съм ходил от много време. Даже не помня от колко години вече... Но нищо не съм изпуснал. 

- Ангел Петричев сигурно те е канил на мач на Лудогорец?
- Да, но не съм ходил. Иначе като играха с Ботев и беше в Пловдив, се видяхме за кафе. Но по мачове не ходя наистина. Много трудно бих се навил отново да стъпя на стадиона. Евала на Лудогорец за това, което правят. Братя Домусчиеви си вършат страхотно работата. Другите президенти на клубове трябва да гледат от тях и да се учат. 

- Кои са другите ти приятели във футбола?
- Енгибар Енгибаров! Той ми е кум и брат. С Георги Марков, лека му пръст, много се имахме. Още тъгувам, че го загубихме толкова млад. С Жоро бяхме заедно от деца. Аз бях на 13 години, когато той беше в Ботев. От тогава бяхме заедно. Няколко месеца преди да почине се видяхме в мола в Пловдив, говорихме си. За огромно съжаление си отиде млад... Не отидох на погребението, защото ми става много лошо на такова място, още повече на починал млад човек. Общо-взето не поддържам контакт с много хора от футбола. С Росен Кирилов се познавам, с президента на Витоша (Бистрица) Сергей Ташков. Страшно много уважавам Бойко Борисов. Върши си перфектно работата. Яд ме е, че постоянно му скачат и някои си позволяват да го критикуват, но то винаги ще има недоволни. Възхищавам се на бате Бойко. Той и Путин са единствените спасители на България. Борисов е обединител на нацията, опитва се да всее мир, а постоянно му скачат. Има странни хора. То и за мен все слушаш интриги. Но това е така, защото съм брат на Христо Стоичков, на най-големия! Благодарение на него имах най-доброто детство. Уникален мъж! Същото мога да кажа и за Наско Сираков - златен е! Двамата с батко доказаха на цяла България, че може да има приятелство между цесекар и левскар. Спортната злоба е само на терена. Те много се уважават, а аз много си ги обичам. 

- За разлика от теб, майка ви - леля Пенка, често е сред зрителите на мачовете. 
- Да, да. Тя ходи редовно. И в Ясно поле ги гледа, и на Ботев ходи. Сега пак беше на мача им - срещу Лудогорец. Върла фенка е, нищо, че е на 70 години. Да ни е жива и здрава. Футболът й е в кръвта. Още от едно време е по стадионите край батко - и в Марица, после в Харманли, в Барселона, и на мачовете на ЦСКА. Постоянно бяхме на трибуните и подкрепяхме батко.

- Той сигурно искаше да станеш голям футболист като него...
- Няма как. Поиграх няколко години, но ме спряха. Имам две операции на сърцето. Дори ми бяха забранили да спортувам, но аз играех на своя глава, вдигнах пулс 300! Първата операция беше, когато бях на 13 години. Другата преди 5 години. Стентове не са ми поставяли. Как да стана като батко, като те едва ме спасиха втория път. Случи се в мач на малки вратички. Откараха ме с линейката, болници, едно-друго, батко оправи нещата. И двете операции бяха в София, в "Трета градска болница". 

- Сигурно си много предпазлив и се ограничаваш откъм алкохол и храни?
- О, аз алкохол, наркотици и комар не барам! Само кафенца и цигарки. През годините са се изписали какви ли не глупости за мен. За наркотиците и хазарта са пълни глупости. 

- Гостуваш ли на леля Пенка в Янко поле?
- Отскачам често до село. Като се върнах от Мексико, бях при майка. Тези дни преди да замина пак ще отида да я видя. Добре е, гледа си градинката. Няма голям двор, има райграс. Коси го с косачката, ягоди гледа също.

- Разведе се със съпругата си Мария, която те дари с прекрасна дъщеричка. Адриана на колко години е и прекарваш ли време с нея?
- Всеки ден се виждаме, не мога без нея, много си я обичам. Ей сега пак отивам да я взема. На 13 години е, живее при майка си. Много е послушна. С майка й нямам проблеми, цивилизовани хора сме. Тя е умна жена, знае пет езика, преподавателка е. 

- Преди месеци имаше проблеми с полицията в Пловдив, беше се заканил да ги съдиш, тъй като се държали арогантно с теб...
- Така беше, държаха се много грубо, но в крайна сметка оттеглих жалбата. Но тази случка няма да я забравя. Сигурно заради батко полицаите искаха да ми направят мръсно. Единият от техните разбирачи беше казал, че съм представлявал опасност за движението по пътищата. А те ме спират от единия до другия светофар. Как за 30-40 метра ще развия повече от 20-30 км/час? Бях на червен светофар и след като потеглих ме спряха. Обискираха колата и ме откараха в КАТ. Правиха ми тестове за наркотици и алкохол. Аз им казах "Вие сте луди, такива неща не употребявам!". Сериозно се притеснявах, че в този момент можеха да сложат нещо в колата ми и да ме натопят. Защото тя остана отключена на светофара. Защо се занимават с мен, след като е ясно, че съм чист? Полицаите да обикалят баровете вечер, а не да ми се правят на интересни. Знаят кой какво разпространява, от това страдат децата ни. Децата пушат пред училищата, това не е нормално. Аз започнах да пуша, когато бях на 22 години. 

- За какво мечтаеш?
- Хората по света да са живи и здрави и да няма войни. Децата ни да са здрави. Това желая на всички.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ