Атакуващият полузащитник на Септември (София) Владимир Николов нашумя в последните седмици. 17-годишният юношески национал дебютира за първия отбор на тима на Николай Митов, а преди дни вкара и двата гола на финала за Купата на БФС, за да донесе успеха на отбора до 18 години срещу Черно море. Бил е на кампове в Манчестър Юнайтед и Лацио, а наскоро прекара проби в школата на Аталанта. Заговори се, че е следен и от римския гранд Рома. 

Владо Николов даде интервю пред БЛИЦ, в което говори за Септември, своите амбиции, впечатленията от Юнайтед и Лацио, както и по други теми.

- Влади, от няколко дни си постоянна част от мъжкия отбор на Септември. Как се чувстваш?
- Нещата започват да изглеждат все по-сериозно. Чувствам се добре, даже много добре. Надявам се да имам все повече възможности и да участвам във все повече мачове, за да помагам на тима.

- Ти записа дебют срещу Етър (2:4). Имаше ли притеснение в теб?
- Мач като мач. Притеснението беше предния ден, но по време на мача - не. Не знаех дали ще играя, знаех само, че съм в групата. Така станаха нещата, че треньорът реши да ме пусне и да ми даде шанс. Тепърва започва по-сериозната част и трябва още много да работя. 

- Как те приеха големите в отбора?
- Още на първата тренировка не вярвах, че това се случва. Хора, които доскоро гледах по телевизията, сега тренирам с тях. Тази седмица почерпих съотборниците ми за дебюта. 

- Вкара двата гола за победата на твоя набор над Черно море с 2:1 и спечелването на Купата на БФС. Кое е по-важно за теб - дебюта в Първа лига или тези два гола и трофея?
- Слагам ги наравно. Не всеки може да се похвали, че е записал минути в Първа лига, но от друга страна не всеки може да се похвали, че е шампион на България. Затова нещата са еднакви по важност. Тръпката е една и съща.

- Трупаш ли вече самочувствие, което знаем, че е важно за един футболист? Дебютира в Първа лига, шампион си със Септември, имаш мачове за националния отбор при юношите...
- Да, но съм здраво стъпил на земята. Имам си самочувствие, но не е голямо. Имам много още да работя.

- Успяваш ли да съчетаваш ученето с футбола?
- Това се очертава да е голям проблем. Преди беше, сега е и в бъдеще вероятно. Много често ми се налага да отсъствам, но засега от Американския колеж правят компромиси към мен. Но трябва да се вземе окончателно решение - дали училище или футбол. По всяка вероятност ще е футболът, макар колежът да се държи добре с мен и да е зад гърба ми.

- С какви други спортове си се занимавал, освен с футбол?
- В момента ходя на фитнес и лека атлетика, за да се усъвършенствам, но нямам време за други неща. Като по-малък тренирах плуване, след това паралелно с футбола бях на спортна гимнастика. Това ме направи по-гъвкав, което ми е полезно сега. После решихме, че леката атлетика ще ми помогне да се усъвършенствам в бягането. Но футболът винаги е бил на преден план. 

- С какви амбиции си за своята кариера?
- Мечтата ми е да играя на най-високо ниво, а се съмнявам, че това най-високо ниво някога ще го има в България. Естествено се надявам да изляза в чужбина.

- Бил си в Манчестър Юнайтед на камп. Какво е усещането да се докоснеш до толкова голям клуб?
- Да, бях там преди години. Невероятно преживяване. Но за две седмици не можеш да научиш кой знае колко. Не успях да се срещна със звездите на тима, но поговорих с треньорите на клуба. Паралелно усъвършенствах там и английския си език. Коренна разлика е между Манчестър Юнайтед и българските клубове. И тренировките, и отношението към децата. Всичко е структурирано и всеки знае какво да прави, знае как да работи с деца.

- Бил си и в Лацио. Там по същия начин ли беше?
- Италианският футбол е на много високо ниво. Светлинни години пред нас. Но ние сме тези хора, които трябва да променят това. Действия трябват, не думи. Бях и в Аталанта. Те имат най-добрия отбор в моя набор в Италия. Видях, че наистина младите футболисти не са кой знае колко повече от нас. Просто са добър колектив и треньорите знаят как да работят с тях. 

- Ти беше в Аталанта на проби. Как минаха те и какво ти казаха след края им?
- За жалост не се обадиха повече. Аз мога да си извадя поуките и смятам, че това беше полезно за мен. Видях какво се случва в чужбина. Условията не са по-добри от България. Базата наистина им е уникална, но пансиона не е нищо особено.

- Ти беше част от юношеския национален отбор до 17 години, който записа три загуби в квалификациите за Евро 2018 в Англия. Вкара единствения гол за нашия отбор. На какво отдаваш това слабо представяне?
- Не знам какво се случи. Не мога да си го обясня. Може би загубата на старта от Украйна с 0:3 ни прекърши и не можахме да се вдигнем след това.

- Как започна с футбола?
- Започнах пред блока като всички деца. Живеехме в "Гевгелийски" и се събирахме децата от квартала, за да играем. Постоянно караха бабите ми и дядовците ми да ме наглеждат, за да не съм сам. После ме записаха в "Лъвчетата" и стигнахме до момента, в който баща ми реши да ме запише в Славия. Там прекарах две години и тогава започнах допълнителни тренировки на Драгалевци в ДИТ. Така се обърнаха нещата, че от допълнителна тренировка изведнъж трябваше да решавам Славия или ДИТ. И ние решихме да е ДИТ. Условията бяха по-добри. Аз съм първото момче в ДИТ, заедно с Асен Чандъров. Минах през всичките гарнитури, вече 7 години съм тук. И сега стигнах до мъжкия отбор на Септември. 

- Как виждаш шансовете на Септември в плейофите, които започват сега?
- Искрено се надявам да се справим подобаващо. Ако спечелим мачовете сега, които са от изключителна важност, ще имаме шанс да играем в Лига Европа. А това значи, че и аз бих могъл да запиша участие в този турнир. И то само на 17-18 години. Това е невероятен шанс за мен.

- Имаш ли любим български футболист?
- Не мога да кажа някой определен. Харесвам Боби Галчев още откакто бях малък. Приятно ми е да го гледам как играе, а сега мога да тренирам с него. На Галчев фауловете му са като дузпи. На тренировка почти не бърка. Само мога да се уча от него. 

- Помага ли ти той?
- Да, съветва ме. Казва ми какво да правя и ме насочва. За което съм му много благодарен.

- Кой ти е любимият отбор?
- Реал (Мадрид), защото няма отбор, който да се сравнява с тях. Неймар ми е любимият футболист, но втори като Кристиано Роналдо няма. 

- Какво правиш в свободното си време?
- Много обичам да играя на видеоигри. Отделям вечер по час, час и половина. Играем онлайн и ми е много забавно и ми помага да релаксирам. Не ходя по заведения, не пуша, не пия. Даже не съм пробвал наргиле. Обичам да се разхождам навън с приятели.

- Имаш ли си приятелка? 
- В момента не. Ако се появи някоя специална... Но сега мисля за кариерата ми. Да, момичетата също са важна част, но футболът е на първо място за мен.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ