Има добри спортисти. И много добри. Има легенди. Има и такива, които са в отделна категория. За тях думата легенда не е достатъчна. Те са нещо повече. Те са величия...

Никога няма да има друга като Мария Гигова. Никога не е имало, няма да има. Нито преди 50 години, нито след 50, нито след век. Тя е единствена. И неповторима. Златна за цял живот. Оставила трайна следа в историята на художествена гимнастика. Направила толкова много, че никой няма да може да го повтори. Днес Най-златната от златните, Първата и Единствената става на 70 години. Поглеждайки назад във времето, успехите й са толкова грандиозни, че чак будят страхопочитание. Целият свят бе в краката й. Всъщност, тя превзе света с такава лекота, с която изпълняваше съчетанията си на килима.

Мария е първата с три поредни абсолютни световни титли в историята на художествената гимнастика. Спечели трофеите през 1969, 1971 и 1973 година. Забележете, тя е тотален хегемон в света в продължение на няколко години. Става световна шампионка на първенства, които по онова време се провеждат през две години, а не както е в момента – всяка година. В днешно време е доста по-постижимо една гимнастичка да спечели три поредни световни титли. Нужни са й само три силни години и може да сложи край на кариерата си. Докато Мария Гигова е на върха години наред, което прави постиженията й още по-забележими.

Ако не беше станала гимнастичка... Всъщност, българското, а вероятно и световно изкуство загуби един изключителен изкуствовед. Преди да влезе в залата Първата се увлича от музика, пиано, балет и езици. Обича да се изявява на сцената. И със сигурност щеше да стане блестящ артист или музикант, ако не беше облякла трикото. Така обаче спечели художествената гимнастика. И със сигурност този спорт получи страшно много от великата българка.

Никога не е имало, няма и да има като Мария Гигова. Като ЧОВЕК. Никога не повиши тон. Никога не започна тя първа скандал. Никога не нагруби или обиди някого. ВИНАГИ тя отстъпваше. Тръгваше си мълчалива от поредния спор. Правеше крачка назад, за да демонстрира за пореден път изключителен аристократизъм. Не винаги беше оценена в България, докато светът се прекланяше пред нея. Навсякъде, където ходеше, бе посрещана като богиня. Но у нас и тя стана заложник на фразата, че „Никой не е пророк в собствената си държава”. Мария бе изключителен ръководител на федерацията по гимнастика. С нея започна пътят на „златните момичета”. Под нейно ръководство спечелиха първата световна титла в Монпелие през 2011 година. И сега продължава да блести с ореола си на международната сцена. Присъствието й дава на България и на нашите състезателки спокойствие и вяра. Когато тя е на съдийската маса, България е спокойна. Защото кой, ако не Мария Гигова, може да покори света...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Екипът на Агенция БЛИЦ честити рождения ден на Мария Гигова. Пожелаваме й много здраве, късмет, щастие и успехи. Благодарим ви за всичко, което направихте за България.