Златното момиче Ренета Камберова даде любопитно интервю, в което отново се върна в годините като състезател, когато печелеше медали и слушаше българския химн на почетната стълбичка. Рени се върна към Олимпиадата в Рио де Жанейро, абсолютната титла в Измир презд 2014 година, приятелството със съотборничките си, трудните моменти, щастливите мигове. Тя говори за настоящето, както и по други интересни теми, свързани с децата и мечтите.

„Рио де Жанейро?! Всеки път изплуват много хубави емоции. Спомените?! Вече са само хубавите, защото преди състезанието беше много натоварено – и психически и физически. Но това нещо се забравя и остава само моментът, в който виждаме оценката, свършва състезанието, качваме се на стълбичката...Много хубав момент от този живот. Имам няколко такива – всеки медал е постигнат с цената на много труд и лишения. Това ми е най-ценният, след това е този в Измир, когато станахме абсолютни светновни шампионки през 2014 година. Както и първият спечелен медал. Той никога не се забравя“, казва Ренета Камберова в интервю пред телевизия BiT.

„Днес отговарям за спорта в град Пазарджик, щастлива съм – това ми е наплно достатъчно. Харесвам си работата, смятам, че ме кара да се чувствам пълноценно“, допълва златното момиче.

На въпрос, как й се струват децата на България, Рени отговори: „Мога да кажа и много хубави неща, но монетата има две страни. Смятам, че родителите трябва малко повече да насърчават децата си да тренират. Спортът е много хубаво нещо, той учи на такива качества, на които нищо друго не може да те научи.“

„Често ми се е налагало да се боря със себе си. В отбора сме имали кризисни ситуации, но се опитвам да мисля само за хубавите неща, които са се случили и вече не се сещам толкова за лошите. Изпитания има всеки в живота си и от него зависи как ще ги преодолее. За моя огромна радост съм имала подкрепата на хората, които са ми помагали – Илиана Раева. Тя е била винаги с отбора и не е имало пречка, която не сме прескочили с нея. Тя е човекът, който ни е извеждал от всички трудни ситуации.“

„Всеки път, когато си на килима е битка, която водиш за страната си. Ти се бориш с цената на всичко затова България да е на върха. Няма по-хубаво нещо от това да си на стълбичката и да слушаш химна и цялата зала – говорим за хиляди хора, да са на крака.

Когато мисля за момичетата – ами, те са моето семейство. Това са хората, които най-добре сме се разбирали, говорили сме си само с погледи. Над 9 години съм прекарала с тях, винаги ще бъда с тях и ще им помагам, с каквото мога.

Най-големият урок, който получих е да знам, че винаги мога да дам повече от себе си. Че винаги, когато съм била на предела, мога да дам още – че човешките възможности са необятни.