Едно от златните момичета на България Християна Тодорова отново се върна назад във времето в един от най-трудните и емоционални моменти от своята кариера.
Хриси, която днес е международен съдия по художествена гимнастика, преди три години спечели бронзов медал с ансамбъла на Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Два месеца по-рано животът ѝ беше разтърсен от инцидент, който промени нея и съотборничките ѝ завинаги. Историята с Цветелина Стоянова, която направи опит за самоубийство, не остави безучастен нито един фен на спорта.
Winbet - победата е емоция! (18+)
„Цвети е една от нас, Цвети и сега е една от нас, винаги е добре дошла, стига само да го пожелае. За първи път разбрахме за случилото се в автобусчето по пътя към Израел за Европейското първенство. В него имаше интернет. Тогава звъннаха по телефона първо на Илияна (Раева – бел. ред.) и тя се разплака. Дори не беше плач. Трудно е да се обясни. Придърпа останалите настрани и се разплака, сложиха си очилата. Знаехме, че нещо се е случило, но не можехме дори и да си представим какво. И за да разберем видяхме в интернет. Не очаквахме да е с Цвети. Много тежко беше. В България всички знаеха преди нас. Обадих се на майка ми, а тя тогава вече пътуваше към болницата”, сподели Християна Тодорова пред Канал 3.
„Не искахме да участваме на Европейското първенство, отидохме в стаята на Илияна и й казахме, че не искаме да играем, а да се прибираме. Тя ни каза, че Цвети е в реанимация, в много тежко положение, тя ни каза, че дори и да се приберем, нямаше да можем да я видим и да ѝ помогнем. Можехме само да играем за нея.”
„Много емоционален човек съм и знам, че това е слабост. Научихме се да сме по-предпазливи, защото ни се случиха толкова много неща за тази невръстна възраст, може би затова ни мислят за надути, а ние сме предпазливи”, добави още Хриси.
„Много неща се случват в личния ми живот. Съдбата знае, че трябва да има разнообразие и ми поставя различни цели и разнообразия. Ако ме питаш дали съм щастлива, да, щастлива съм. За мен любовта е смисълът на живота.”
„Най-изстраданият медал е този от Олимпиадата. Той тежи много, не изглежда така, но тежи много. Радвахме се като деца с Рени (Ренета Камберова – бел.ред.), слагахме си го под възглавницата и спахме с него в продължение на една седмица. Ценен спомен, някой ден, дай боже, ще разказвам на децата и внуците си, ще остане следа от мен”, завърши Християна Тодорова.
