Изминаха 22 години от убийството на Васил Илиев и 12 от покушението на брат му Жоро. С упорството на единия и таланта на другия, те бяха призвани да покоряват спортните върхове и да прославят родината. Но триумфът се превърна в трагедия. Те бяха главните герои от едно пожертвано поколение спортисти, а имената им станаха символ на криминалния преход в България. Борческата им история започва в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил сред главните приоритети на държавата.

С появата си в Левски Георги Илиев се налага като лидер. Всички му подражават. Около Жоро тутакси се заформя ядро от веселяци. Тайфата има ритуал – всяка неделя в „Магурата“. Борците си поръчват задължителната мелба „Дипломат“. В нея има всичко и струва само 2 лева и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „Левски“ до басейн „Спартак“. По онова време Жоро Илиев има само един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към правилата и често го демонстрира. През 1983 г. дивият борец е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като честолюбив кибритлия с афинитет към битките. Треньорите го записват в механотехникума само и самода закърпи „средното“. За Жоро училището е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С чар припечелва някоя и друга бележка. Останалото е мъчение…

С лекота на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават хит през 1984 г. На спартакиадата в Плевен „отстрелват“ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става шампион на България. Два пъти за юноши и веднъж за младежи. Златният медал на Балканиадата в Турция го прави герой. През 1984 г. Левски има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат отборите от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в отбора. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „Кореком до Кореком!“.

Присъдата на Жоро е вторият нокаут за Васко след смъртта на баща му. Борецът се усамотява в стаята на „Олимпийски надежди“. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е опънат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жажда на приключенец. Наложил се е като един от добрите ни класици в категория до 68 килограма. Забива титли от воле. Веднъж е шампион за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.

Свижданията на Георги са рехави. Идват само най-близките му хора. Прави се на железен. В очите на бате Кефо изглежда така: „Отидох му на свиждане два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „Няма проблем. Затворът е школа!“. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „Гледаха се с мъка. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, но те не го осъзнаваха.“

Жоро се развихря на затворническия тепих. Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „парчета“ наведнъж. Мускулестият и необуздан мъжага става тартор на затвора. Престоят в затвора го прави агресивен и отмъстителен. Налита на бой. Никога не успява да се отърве от този си навик. 

В този момент Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е шампион на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на трофеи. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на световно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е авторитет в ЦСКА. „Нагиздил“ се е с чин офицер. Устремен е към поредното предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Намесват се обаче „клубните интереси“. В последния момент Васко Илиев изпада от списъка с участниците. Мястото му попълва Георги Караманлиев – Шивача от „Академик“, сега треньор в Швейцария. „По ирония на съдбата Васко го побеждаваше във всички състезания – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на малкия пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надделя.“ 

Силният коз на Шивача е чичо по „върховете“. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „По това време Васко беше на лагер в Кюстендил. Готвеше се за олимпиадата – разказва Иванов. – Поднесох му „сюрприза“ по най-фасулския начин: „Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете.“ 

„Тренер, приключвам официално със спорта“, отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера приключва за миг. После се жени за детската му любов от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в тесен кръг. Треньори, роднини и учители са ВИП-ът на събитието. В снимките от семейния албум липсва само Жоро, който е в затвора.

„Васко Илиев прегоря, след като не го пуснаха в Сеул - щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше съкрушен. Шампионът задраска миналото си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лева на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата.“ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев вече е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл хляб. Лошото момче става „хъш“ в Будапеща. Занимава се с чейндж, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е покойният гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове вече нямат значение. Славата е сянка от миналото. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е грубо и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и сега.
В разгара на „турнето“ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва магистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.

По това време Жоро Илиев води битка в затвора. Тoй е сред организаторите на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази снимка цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците искат амнистия. След бунта през 1990-та е приет Законът за амнистията. Според него се намаляват присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че вече е свободен.

Жоро Илиев излиза от затвора с много приятели. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на магистралата. Градът, дискотеките и гаджетата изглеждат по-нови и по-лачени. Бившият отличник на „Олимпийски надежди“ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „Дружба“, където го очакват дискохвъргачката Мариета и невръстната му дъщеря Ивона. Бойната слава сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „Олимпийски надежди“. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.

Marica.bg, в статията са използвани откъси от книгата на Надя Чолакова „Живей бързо“, част от снимките - Фейсбук страница ВИС-2.

*