Анастасия Рунова е един от хората, оказали последна помощ на българския алпинист Иван Томов, който загина преди дни, на слизане от осемхилядника Лхотце (8516 м) в Хималаите. 24-годишната московчанка разказва, че е отишла на експедицията по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан. На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя, изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият (след Христо Проданов), сторил това без допълнителен кислород. 24-годишната Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.

Ето какво каза Анастасия Рунова пред БНР:

- Първо, благодаря, че се съгласихте да говорите! След изкачването на върха бяхте транспортирана в болница, как сте сега? Сега сте в Москва, нали?
- Да и вече съм вкъщи. С главоболие и без глас.

- Откога познавате Иван и имахте ли предварително план да изкачите заедно върха? Обсъждахте ли го? Какви бяха плановете ви? Така да се каже, бяхте ли партньори или така се получи в движение?
- Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм (Исмаил Сомони - 7495 м, в Памир - бел.ред.) и на връх Корженевска (7014 м, пак там - бел.ред.) И в тази експедиция бяхме заедно. Имахме още един партньор, но той остана в Базов лагер заради заболяване.

- С какъв апарат за връзка разполагахте - радиостанция, сателитен телефон, и у кого беше?
- С радиостанция, която беше у мен.

- Кога изкачихте върха и заедно ли бяхте?
- На 16-и май. Иван се качи преди мен на върха и се спусна малко по-рано. Аз последна се качих и последна слязох. Стъпих на върха в 13:30 (10:45 българско време - бел.ред.).

- В колко часа Иван започна да се спуска и с кого?
- Той се спускаше сам и аз се спусках сама. Срещнах го около 12:00 (9:15 българско време - бел.ред.) на слизане (докато той е слизал, а тя се е изкачвала - бел.ред.).

- Кога разбрахте, че той не се чувства добре?
- Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: "Аз все пак ще пробвам"... И тръгна към върха.

- Планирахте ли да спите в Лагер 4 или така се наложи и кое го наложи? 
- Не го планирахме, но знаехме, че може да има такава вероятност - да нямаме много сили и да се наложи да останем там. Но трябваше да слезем всички надолу, в трети или във втори лагер, минимум в трети!

- С Иван в една палатка ли бяхте и кога разбрахте, че той не е добре?
- Ние сме спали заедно в Лагер 4, но аз разбрах, че той е там, на сутринта, защото бяхме в различни палатки. И когато узнах на сутринта, му дадох, вода, таблетки и му поставих инжекция. 

- Какво направиха за Иван пакистанският алпинист Али Садпара и испанецът Серги Минготе?
- Али Садпара спа заедно с Иван в една палатка, т.е. когато Иван е отишъл, Али вече е спял. Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци. 

- Вие говорихте ли с другите испанци? Какво Ви казаха те?
- Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина.

- Къде точно умря Иван?
- На около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.

- Какъв човек беше Иван, като какъв ще го запомните?
- Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран.

- Можете ли да кажете на какво Ви научи тази история?
- Все още не мога да дойда на себе си от случилото се, да приема и да осъзная всичко, което се случи. Единственото, което ми идва наум в отговор на Вашия въпрос, е, че не е нужно да изпитваш себе си и да търсиш с всички усилия границите си, това не е нищо. Сега ми е празна главата, преживявам случилото се и не мисля засега за житейските уроци. 

- Направи ли Иван грешки?
- Не мога да преценя това.

- Какво бихте искали да Ви се случи от тук нататък? Искате ли да продължите да ходите по високите планини?
- Да.

- На колко години сте?
- На 24.