Ултрамаратонецът Тодор Димитров, който пробяга най-дългото състезание в света - "Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили" (5000 километра!), се прибра в родината. Приятели и журналисти посрещнаха Ел Капитан, поздравявайки го лично след геройския подвиг в Ню Йорк. Там опитният атлет финишира успешно в най-дългото състезание в света - за 51 дни, 17 часа и 8 минути, и стана един от 44-те бегачи от цял свят, завършили състезанието през 23-годишната му история.
Сред посрещачите на летище "София" бяха полковник Емил Ян
ев - заместник-началник на Военна академия и полковник Невяна Митева от Министерство на отбраната.
"Не е нужна само физика, трябва да бягаш със сърцето. Когато човек преодолее такова нещо, определено усеща, че невъзможното става все по-малко. Невъзможното до голяма степен е в ограничението на нашия ум", коментира 44-годишният Тодор Димитров след изключителния подвиг.
"Определено беше доста трудно. Получих едно стомашно натравяне, и финалът се удължи леко с 32 мили само за два дни и трябваше да наваксам след това. Определено доста трудно ми беше, понеже загубваш ориентация, дехидратираш се и други неприятни моменти", разказа преподавателят във Военната академия в София.
Състезанието „Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили“ се определя като една от най-трудните, биологично невъзможни прояви за издръжливост. Външните предизвикателства, пред които се изправят бегачите са, че те бягат в кръг в продължение на 52 дни без прекъсване, износват повече от 15 чифта маратонки и бягат повече от два маратона на ден (60 мили или 97 км), обикалят трасето (тротоара около едно училище и няколко игрални площадки в Куийнс, Ню Йорк) повече от 5600 пъти. Бегачите се хранят докато бягат, почиват минимално и прекарват възможно най-много време на трасето. Състезанието се провежда в месеците юли и август, от 23 години насам. Бегачите са изложени освен на огромното натоварване, също и на най-горещите дни от годината, изпепеляващото слънце, както и летните бури, които не са рядкост.
"На първо място човек трябва да има физиката, за да пробяга тези 5000 км. Трябва да има още решителност и желание, но най-вече - да се бяга от сърце”, каза Тодор пред bTV.
По думите му за подобно състезание човек се подготвя цял живот. "Чисто психологически е много важно да издържиш на натоварването”, допълни ултрамаратонецът, родом от Силистра.
Тодор отива на състезанието с 14 чифта маратонки, но му се налага да купи още няколко, за да финишира.
По думите му заради настилката, която е била бетонна, буквално за два-три дни подметката се е изтривала и така маратонките са ставали неизползваеми.
Времето също е било голямо препятствие – от жега с температури от 40 градуса, до бури и дъждове - "Влажността там е много голяма и усещането е, че все едно си в сауна. Имаше дни, в които тялото изнемогваше заради тези горещини."
Най-тежкото изпитание за Тодор обаче била стомашна инфекция, която му коствала много километри. "Основната битка не е с останалите състезатели, а със самия себе си", казва Тодор Димитров.
"Доволен съм, че надминах себе си и успях да преодолея този Еверест на ултрамаратоните", сподели още Ел Капитан, който след подвига заслужено вече е наричан и Ел Великан.
В края на 2018 година Тодор Димитров беше един от капитаните в благотворителното бягане за Нарин, провело се в Южния парк в столицата и белязало голям успех с набирането на повече от 15 хиляди лева за лечението на малкото момиченце.
