Мексиканецът Анди Руис победи Антъни Джошуа, отне му всичките четири световни титли и сътвори една от най-големите сензации в историята на бокса. Редица специалисти се изредиха да коментират случилото се в САЩ, а мнозина определиха победата на Риус за втората най-шокираща развръзка откакто този спорт съществува. 

Коя обаче е първата и най-голяма?
Майк Тайсън срещу  Джеймс „Бъстър“ Дъглас

Датата е 11 февруари 1990 година. Дата, която феновете на бокса определят като най-специална. Нещо като преди и след Христа.

Майк Тайсън е на върха на бокса, на върха на спорта. "Най-голямото име в спортната индустрия", "Железния", "Най-лошият човек на планетата"... 

Тайсън е на 23 години, вече е най-младият световен шампион в тежка категория, с неповторим стил, който едва ли някога ще бъде повторен. 37 победи, 0 загуби, 0 равни и 126 рунда общо. Има само един, който може да му даде отпор, и това е Ивендър Холифийлд. Вместо това Дон Кинг урежда мач с непретенциозния Джеймс Дъглас, който до този момент има 28 победи, 4 загуби и един равен. Поредната жертва.

Бъстър е участвал в 6 подгряващи мача на галавечери на Майк Тайсън, но нищо повече. Този мач лесно бива уреден, защото Дон Кинг е промоутър не само на Тайсън, но и на Дъглас. Обаче почти няма хотел и казино в САЩ, което да иска да приеме мач на Железния. Просто той побеждава прекалено бързо и лесно опонентите си. Рекламодателите също изпитват сериозни затруднения да инвестират в срещите, защото рядко продължават повече от 3-4 рунда. Затова мачът е насрочен за Токио, Япония. 

Немислимото се случва! Бъстър Дъглас побеждава! Без никакви предупредителни знаци за широката публика, която боготвори Тайсън. Но детайлите и подробностите около този мач са странни и скандални.

Краят на 80-те години на миналия век е един от най-лошите периоди в живота на Тайсън. Извън ринга всичко е тотален хаос. Легендарният Къс Д’Амато вече не е сред живите, през 1988 г. Кевин Рууни е уволнен от поста треньор на Тайсън, Дон Кинг е във вихъра си, а заместник на Рууни е Арън Сноуъл, с когото Тайсън не се сработва. В личния живот нещата за Железния също не са никак симпатични. Бракът и разводът му с Робин Гивънс го съсипват емоционално. Тайсън се отдава на пиене, наркотици, лесни жени и скъпи коли. 

„На 8 януари 1990-та тръгнах за Токио. Ритах и крещях по всички и всичко. Изобщо не исках да се бия. Исках само да купонясвам и да ч*кам. Бях качил 13 килограма“, разказва Тайсън в своята автобиография.

Дъглас пък е сполетян от ужасна трагедия – 23 дни преди мача, от сърдечен удар почива майка му. Хората от щабът му са готови да отменят двубоя, но 28-годишният боксьор настоява за провеждането му. 

„Не можех да ям, защото бях с наднормено тегло. Даваха ми някаква супа, а след това „хапвах“ с чистачките от хотела. За мое щастие, попаднах на такива момичета, които бяха далеч от представата за срамежливите и смирени японки. Дори не им плащах. В замяна те водеха техни приятелки. В това се изразяваха тренировките ми за мача с Бъстър“, разказва Майк.

Стига се до там, че да бъде нокаутиран на спаринг от Грег Пейдж. 

Тайсън обаче продължава да е супер фаворит. Срещата в „Токио Дом“ е насрочена за 9 сутринта местно време, 7 вечерта Ню Йорк. 63-хилядната зала е наполовина празна. 

Още от началото си личи, че Тайсън изобщо не е във форма. Шампионът не прилича на себе си, но огромен принос за това има и Бъстър Дъглас. Претендентът с обратен гард постоянно малтретира съперника си с леви прави и държи дистанция, която да му позволява да диктува темпото. Тайсън от своя страна пуска много малко удари, а резките движения и експлозивността ги няма. Движението му е лимитирано от силните удари на Дъглас, който използва почти 30-сантиметровото си предимство в разтега по перфектен начин.

По време на петият рунд Дъглас вкарва няколко крошета в главата на Железния и лявото око на Тайсън се затваря. Оказва се, че в ъгъла на шампиона няма „cutman“ – човекът, който се грижи за аркадите и подуванията по лицето на боксьора. Нямат дори лед. Пълнят гумена ръкавица със студена вода, която налага на лицето на Тайсън.

„Не можех да повярвам, че няма кой да се погрижи за лицето ми. Напълниха някаква гума наподобяваща презерватив с вода и я държаха до окото ми“, разказва Тайсън.

Стига се до 8-я рунд, в който Тайсън най-накрая вкарва десен ъперкът и праща Дъглас на земята. Следващите 15 секунди са едни от най-коментираните в историята на бокса. Времеизмервачът до ринга е японец, а реферът вътре мексиканец. Липсата на комуникация прави така, че те да не могат да координират отброяаването и по този начин Дъглас получава допълнителни 3-4 секунди, за да се изправи и да продължи, за да дойде 10-ят рунд.

„Без да отнемам нищо от Дъглас, но тогава ме прецакаха и то сериозно. Все пак бях сигурен, че ще спечеля срещата, защото Дон Кинг плащаше на съдиите, поне така твърдеше“, казва Тайсън.

В 10-я рунд Тайсън започва с добри попадения, но е прекалено уморен. Дъглас изригва с десен ъперкът, последван от бързи ляв, десен, ляв и Тайсън е на земята. Край! Кралят най-накрая бива свален от трона. „Най-лошият човек на Земята“ вече не е толкова лош. И всичко това за секунди.

„Всички си мислеха, че отивам на екзекуцията си. Но не и аз. Победих, защото повече го исках“, казва веднага след мача новият шампион.

След мача Дон Кинг организира среща с шефовете на WBA и WBC, на която заявява, че резултатът ще бъде анулиран, защото „първият нокаут обезличава втория“. Но станалото е факт и вече се е запечатало в златните страници на бокса. В крайна сметка до такъв абсурд не се стига и Дъглас заслужено е провъзгласен за новия шампион в тежка категория.

„След завръщането си в САЩ бях посрещнат като герой. Легенда. Всички искаха да ме видят. Канеха ме по предаванията, интервюта се превърнаха в ежечасие. А аз просто исках да си седя у нас и да релаксирам“, споделя Дъглас, който само след 8 месеца безславно сдава трона на Ивендър Холифийлд. 

Мнозина смятат, че именно на 11 февруари започва падението на Тайсън. Той вече никога не е същият човек, камо ли боксьор. Странното е, че и Дъглас не успява да се изстреля нагоре. След срещата с Холифийлд той прекратява кариерата си и качва толкова много килограми, че е на път да се самопогуби. Лекарите го принуждават да влезе отново във форма и дори прави завръщане в профи бокса след 6 години, печелейки 8 от 9-те мача, в които участва.

И до ден днешен, вече 29 години по-късно, това събитие си остава най-голямата изненада в професионалния спорт.

А дали след време ще се говори така за Анди Руис - Антъни Джошуа?