Точно на този ден преди 35 години Италия печели третата си световна титла, след като на финала се разправя с Германия с 3:1. Решителната битка се играе на стадион „Сантяго Бернабеу” в Мадрид, а в ложите е Симеон Сакскобургготски, който по това време живее в испанската столица.

Преди да стане въпрос за мача, БЛИЦ ще разкаже накратко на своите читатели любопитен случая с Царя. В годините на Студената война Държавна сигурност наблюдава под лупа стотици люде, включително и височайши особи от сорта на Симеон. Агенти на ДС следят Негово величество, но в седмицата преди финала – 11 юли 1982 година, той изчезва от очите им. Агентите не могат да предадат никаква информация до София, защото синът на Борис III е неоткриваем. Напълно изненадващо след края на мача, когато телевизионните камери показват ложата на стадиона, се мярка и ликът на Симеон. Царят е застанал малко зад краля на Испания Хуан Карлос и сияещият президент на Италия Алесандро Петрини, който размахва доволно ръце след спечеления финал. Сакскобургготски попада в кадрите, а шефовете на ДС зяпват от изненада. Веднага на другия ден агентите на родното разузнаване в Мадрид са строго смъмрени за некадърността им, че не са успели да проследят Симеон, който си е там в Испания и то на възможно най-публичното място. 

Симеон (най-вляво с белия костюм) в ложите на "Сантяго Бернабеу" по време на финала

Иначе Италия напълно заслужено триумфира на Мондиала, въпреки че се измъква от първата фаза през иглени уши. В групите „адзурите” са заедно с Полша, Перу и Камерун и съответно записват три равенства – 0:0, 1:1 и отново 1:1. В двубоя срещу африканския тим, когато двата гола падат в 60-ата и в 61-ата минута, главен съдия е българинът Богдан Дочев.
Благодарение на повече отбелязани голове Италия финишира втора и отива напред – 3 точки и голова разлика 2:2. Камерунците остават трети с 3 точки и голова разлика 1:1.

Във втората фаза на турнира, когато дванайсетте най-добри са разпределени в четири групи с по три отбора, Италия попада сред Бразилия и Аржентина. Специалистите отписват „адзурите”, но те смайват не само тях, но и света. Първо съставът на Енцо Берадзот бие „гаучосите” с 2:1, а след това, в епичен сблъсък с бразилците на стадион „Сария” в Барселона, печелят с 3:2 след хеттрик на Паоло Роси. Именно в този мач и до края на Мондиала нападателят изригва и става №1 на турнира.

На полуфинала той вкарва нови два гола срещу Полша и Италия очаква на финала Германия.

Немците стигат скандално до него. Първо в груповата фаза, където падат сензационно от Алжир с 1:2, уговарят мача си с Австрия. Двубоят е последен и успех с 1:0 за Бундестима ще устрои и  двата отбора, а прецакани ще са алжирците. Така и се случва на стадиона в Хихон, където Хрубеш вкарва в 10-ата минута и оттам насетне на терена циркът е пълен. Никой не атакува, няма положения, защото и единият, и другият тим е доволен, че по този начин ще се класира напред. Феновете по трибуните подивяват и започват в края да веят бели кърпички, показвайки, че са разбрали за германо-австрийската далавера.

Във втората фаза Германия е в група с домакина Испания и Англия. 2:1 срещу „червените фурии” и 0:0 с англичаните са достатъчни на Бундестима да отиде на полуфинала.

Там на 8 юли в Севиля е уникалният и изключително скандален двубой с Франция. След редовното време и продълженията резултатът е 3:3, стига се до дузпи,  които са спечелени от немците.  Те вадят късмет при ударите от бялата точка, а преди това съдията им удря голямо рамо. Холандският рефер Корвер не посмява да изгони вратаря Шумахер, който извън наказателното поле фаулира грубо Батистон и едва не го убива. Французинът изпада в кома и е закаран спешно в болница, след което едва оцелява. За просташката си постъпка Шумахер даже и жълт картон не получава.


Финалът на 11 юли започва зле за Италия, тъй като в 11-ата минута Кабрини изпуска дузпа. През второто полувреме обаче „скуадрата” разкатава фамилията на Германия. Вездесъщият Паоло Роси го подпуква в 56-ата минута, а след това Тардели и Алтобели ги довършват. Голът на Брайтнер е само някакво успокоение за съсипания от бой немски тим.

Така след 1934 и 1938 година Италия за трети път стъпва на световния футболен връх.

11 юли 1982, финал
ИТАЛИЯ – ГЕРМАНИЯ 3:1
1:0 Роси (56), 2:0 Тардели (69), 3:0 Алтобели (81), 3:1 Брайтнер (83)

ИТАЛИЯ: Дзоф, Бергоми, Кабрини, Коловати, Джентиле, Ширея, Ориали, Тардели, Конти, Грациани (7-Алтобели; 89-Каузио), Роси.
Треньор: Енцо Беардзот
ГЕРМАНИЯ: Шумахер, Бригел, Брайтнер, К.Х. Фьорстер, Б. Фьорстер, Дремлер (62-Хрубеш), Литбарски, Фишер, Румениге (70-Х. Мюлер), Щилике, Калц.
Треньор: Юп Дервал
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Конти, Ориали (И); Дремлер, Щилике, Литбарски (Г);
СЪДИЯ: Арналдо Цезар Коельо (Бразилия)
СТАДИОН "Сантяго Бернабеу", Мадрид - 90 000 зрители