Днес едно голямо локомотивско сърце и страхотен футболист, треньор, баща и приятел навършва 38! Да честитим рождения ден на Юли Петков и да му пожелаем още по-силно да носи и предава локомотивския дух на младите таланти! Много успехи в треньорската професия и да сбъдне мечтите си! Точно на рождения си ден Юли Петков бе любезен да даде интервю за читателите на Loko Sf.info.
- ЧРД, Юли...Как се чувстваш вече на 38?
- Благодаря...Чувствам се прекрасно, няма как да бъде иначе, защото децата ме зареждат положително..Имахме днес последна тренировка и след нея, както стана традиция откакто водя набор 2003-та на Локомотив София, на 20 юни на рождения ми ден след заниманието има почерпка. Кебапчета, сокове, торта, всичко както си му е реда за един празник!
- Кой е най-ценният подарък, който си получавал някога?
- Може би, когато бях в Калиакра Каварна и по стечение на обстоятелствата точно срещу Локомотив София изиграх мач номер 150 в "А" група. Тогава агитката на любимото Локо пропътува над 1000 км ми направи изненада и накрая скандира името ми! По-голям подарък от това да заслужиш уважението и любовта на хората няма.
- Какво е за теб Локомотив?
- Както се пее в една песен "Локомотив за нас е всичко", аз бих казал: "Локомотив за мен е Всичко". Целият ми живот е свързан с Локо София и никога не съм го предал...... Връщал съм се в Локомотив винаги в най-трудните моменти и съм помагал на любимия си клуб.
- Кога един треньор изпитва истинско удоволствие от работата си?
- Разбира се, че когато децата играят добре и ни радват. Когато поех набор 2003-та, бяха останали само 5 деца, а сега имам 40. През тези повече от 2 години преминахме през много трудности, без нормални условия за тренировки, смяна на ръководители, но въпреки всичко децата останаха верни на мен и Локомотив. Изградихме един страхотен колектив и се радвам, че успях да го постигна! А децата се отплатиха на турнира в Швеция с победи и непримиримата си игра! Накрая бяхме ощетени от съдиите и да гледаш след мача как 20 деца плачат, е показателно, че милеят за Локомотив! Но всички бяхме щастливи от победите и показания локомотивски дух...
- Липсва ли ти професията футболист?
- Не мога да кажа... ! Но, определено лагерите, тренировките и приятелските отношения донякъде ми липсват...Имал съм много хубави моменти като футболист, но и тежки контузии...Като футболист винаги съм усещал обичта на публиката..., което е най-ценното..
- Освен в Локомотив си играл и в Левски, Спартак Плевен и Каварна...
- В Левски станах шампион и носител на Купата на България и наистина това са хубави спомени от моята кариера. В Калиакра Каварна уважението, което получаваха всички - и футболисти, и служители, от президента Цонко Цонев не бях виждал.. Помагаше на всички и никога никого не излъга..
- За какво мечтаеш?
- Честно казано, за много неща мечтая. През всичките години и като футболист, и сега като треньор съм бил сериозен и за мен уважението и признанието на хората и децата са много по-важни от парите. Една от мечтите ми е един ден да стана старши-треньор на любимото ми Локо. Ще бъда много щастлив, ако това се случи, но има време за всичко.. Бъдещето ще покаже.
