Един от художниците на българския футбол става на 60 години днес. Защо художник ли? Защото навремето той рисуваше на терена. А заради такива като него народът хукваше към стадиона и пълнеше трибуните.

Пламен Гетов беше магьосник. Ненапразно го наричаха Маестрото. Или Паоло Гети.

Топката го слушаше, а той я галеше и залепваше на обувката си, на която сякаш имаше магнит. Пасовете му бяха ювелирни и с швейцарска точност. Преките му свободни удари пък бяха убийствено красиви и топката редовно попадаше там, където се образува паяжина между двете греди.

Пламен Гетов направи блестяща кариера у нас с екипа на Спартак (Плевен), а впоследствие игра и в ЦСКА, и в Левски. На „Армията” беше само един полусезон – през есента на 1988 година, но това бе достатъчно да спечели овациите на публиката. След това замина за Португалия, а когато ЦСКА взе всички трофеи през 1989-а, забравиха да му отделят златен медал. Но Пламен не се разсърди.

След няколко години облече и синия екип. На „Герена” той продължи да твори класическия футбол, ставайки и тук шампион на страната.

Гетов остави отлични спомени и с националната фланелка. Имаше основен дял за класирането ни на Мондиал 86 (заби два гола на Югославия в квалификациите за ключовия успех с 2:1). На световното в Мексико пък се разписа срещу Южна Корея в равенството 1:1.

Тогава всички му ръкопляскаха. Ръкопляскат му и днес, защото е юбиляр. Честит рожден ден, Маестро Гети!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Клубната кариера на Гетов  по сезони
1977/78 Спартак (Варна)
1978/79 Белослав
1979/88 Спартак (Плевен)
1988 есен ЦСКА
1989-януари/91 Портимоненсе (Португалия)
1991/92 Етър
1992/93 Левски
1993/94 Шумен
1994/95 Черно море
1995 есен Шавеш (Португалия)
1995/98 Спартак (Плевен)