Точно преди една година Христо Янев бе на върха. Спечели  безапелационно с ЦСКА първото място във „В” група, но апогеят на отличната му работа настъпи в една топла майска вечер, когато „червените”  спечелиха Купата на България. Младият специалист влезе в историята на българския футбол, ставайки първият, който триумфира с държавния трофей  начело на третодивизионен клуб.  Ръкопляскаха му и му предричаха бляскаво бъдеще.

Вместо обаче да се задържи на върха, Янев падна от него. Не рязко, а бавно и постепенно – за 365 дни. Сезонът в „А” група  начело на ЦСКА се оказа високо препятствие за него. След неубедителния старт се стигна и до раздялата.

Ицо не остана на улицата, където е пълно с безработни треньори. Нефтохимик му подаде ръка. Целта бе да стабилизира бургазлии, да ги доближи поне малко до славните им години. Ала се получи точно обратното. Когато  сезонът приключи, „нафтата” се оказа във Втора лига. Изпадна. Изпадна и Христо Янев. Треньорът се раздели с бургазлии и сега  е отново на улицата. Точно една година, след като бе докоснал футболното небе.

Някои го упрекват. Някои даже се радваха скришом и злобно след провала му в  Бургас. Ицо обаче е умен човек, а умните хора превръщат паденията си в... козове, с които се каляват и стават още по-силни за следващите битки.  Рано или късно той ще намери сили да се изправи, защото е кадърен и амбициозен. Направи ли го, пак ще потегли към върховете.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ