Виртуозът в изпълнението на всякакви статични положения Пламен Гетов е два пъти голмайстор №1 на България с по 26 попадения - със Спартак (Плевен) през 1985 година и с Левски (1993). Шампион на страната и с ЦСКА (1989), и с Левски (1993). В "А" група има 286 мача и 165 гола. За националния отбор изиграва 26 двубоя, отбелязва 4 попадения. Маестрото беше с основен принос за класирането на България на световното първенство в Мексико през 1986 година. Взима участие във всичките четири мача на Мондиала, бележи и гол - срещу Южна Корея при равенството 1:1. 

Роден е на 4 март 1959 година в Сунгурларе. Започва футболната си кариера във варненския Спартак и след кратък престой в Белослав намери истинското си призвание и признание в Плевен. С фланелката на местния Спартак Гетов играе от 1979 до 1988 г. и после от 1995 до 1998 г. - цели 12 години. Именно в Плевен той реализира в пълна степен своя футболен талант и майсторство, а местните запалянковци му лепват прякора Паоло Гети. С великолепната си техника и неотразим завършващ удар е поразявал редица вратари - както у нас, така и зад граница. От зимата на 1989 до 1991-а играе успешно и за португалския Портимонензе (71 мача и 34 гола). Той не беше обикновен футболист, а магьосник. Заради него стадионите се пълнеха, а феновете в Плевен го наричаха Маестрото и Паоло Гети.

- Къде ви откриваме и с какво се занимавате?
- Работя към футболния съюз, отговарям за футбола в Плевенска област. 

- Как преминава един ваш ден?
- Свобода! Свобода на словото и печата.

- Посещавате ли мачове, как ви се виждат нещата в родния фубол?
- Постоянно съм по стадионите, гледам и по телевизията. Много неща ми правят впечатление, но ще обидя някой, ако започна да говоря. 

- В последните години се забелязва, че няма майстор като вас, който с лекота да бележи от преки свободни удари. Вие как успявахте да вкарвате, каква беше рецептата?
- Мен ме оставете. Първо трябва да ти го даде Господ, и после да го усъвършенстваш. 

- Кой е най-добрият ви ученик?
- На много играчи съм показвал. На Христо Колев - Бащата, на Ицо Стоичков също, на все още играещия и неспиращ да бележи Марто Камбуров. Той беше много упорит. Когато беше в Спартак (Плевен), винаги оставаше след тренировките и искаше да му показвам как точно да изпълнява фауловете. 

- Близки сте със Стоичков, чувате ли се често?
- Да, говорим си, пишем си. Ицо е един от малкото хора, които са ми доставяли удоволствие. Покани ме и на бенефиса си на "Камп Ноу". В София, когато Левски игра с Барселона, ме запозна с Роналдиньо. Бразилската звезда ми подари свой тренировъчен екип. Какво по-голямо удоволствие от това. Радвам се, че се запознах с този магьосник. Даже Ицо обясняваше на Роналдиньо, че сега ако започнем да бием фауловете, аз ще го победя. И Роналдиньо стои и се смее. 

- Тогава Живко Миланов беше безсилен срещу Роналдиньо и не можеше да го спре...
- Те в цял свят не могат да го спрат, та ние в България ли ще го спрем!? 

- Кой е най-техничният футболист у нас в момента?
- Марселиньо. Той е най-силният играч в България вече няколко години.

- Разкажете за първите ви стъпки във футбола?
- От много малък ритам, започнах в Спартак (Варна). Първият набор, с който играех, бяха пет години по-големи от мен. Винаги ритах с големите. 

- Кои са най-хубавите ви спомени от футбола?
- Много са, и все скъпи спомени. Със Спартак (Плевен), ЦСКА, Левски, с националния отбор, в Португалия, и в Шумен играх, както и на други места. Където съм бил, съм имал само хубави спомени. Единствено в македонския край не ме уважаваха. Но всички знаем техните традиции - щом не си македонец, си противник. Там най-много са ме освирквали. Участвал съм в много паметни мачове. Никога няма да забравя победата над Югославия на 1 юни 1985 г. с 2:1 след два мои гола. Бихме с 2:0 и европейските шампиони от Франция начело с Мишел Платини. Вуцов казваше, че съм футболист за по 20-ина минути, че съм бил консуматор... Обаче като вкарах на сърбите, ме целуваше по устата, все едно сме гаджета. Много, наистина много паметни мигове имам. 

- Играете в евротурнирите и с ЦСКА, и с Левски... 
- Да, така беше. С ЦСКА се класирахме по-напред. Декември 1988 година заминах за Португалия, не останах при "червените". В Левски приключихме бързо, още в първия кръг. С ЦСКА победихме Панатинайкос и в София, и като гост, после в Чехия бихме Спарта (Прага) с 3:2, а тук с 5:0. Имаше много емоции. На полувремето треньорът Димитър Пенев ни каза, че нищо не играем. А резултатът беше 5:0, съсипахме ги още до почивката. Ние ги убихме, а той каза, че нищо не сме играли. Реши да се изцепи по този начин в съблекалнята просто защото нямаше какво да каже, нямаше забележки към представянето ни. 

- Бихте ли споделили други преживявания и емоции с Димитър Пенев?
- Веселяк. Оставяше ни да си играем играта. Уважаваме се много с него. Сега, като се виждаме по мачове, се поздравяваме, прегръдки, целувки. Да сме живи и здрави и да продължаваме да се виждаме по мачовете.

- И с Наско Сираков сте приятели.
- С всички съм близък. С никой не съм се карал и с никой нищо не деля.

- Радвате се на много успешен период и в Левски. "Сините" не бяха ставали шампиони пет години, но с вас в състава успяват. Дори се превръщате в голмайстор с 26 попадения в 30 мача. 
- Това беше един от най-щастливите ми периоди. Като отидох в Левски, ми се роди момче, а като станахме шампиони, денят, в който бихме и взехме титлата, празнувахме с жена ми десетгодишнина от сватбата. Само хубави мигове - и в ЦСКА, и в Левски. На "Армията" беше много интересно, че публиката започваше да брои головете от четири нагоре. Бях по-млад, голямо удоволствие бе да излизаш пред пълни трибуни. Играех с Ицо Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов, да не изреждам и другите. Феновете почваха да броят головете от четири нагоре. След това започваха да ни подкрепя още повече. Вкарваха се много голове.

- Искате да кажете, че публиката на ЦСКА е по-претенциозна от тази на Левски ли?
- Ние сме "виновни". Просто бяха свикнали да вкарваме много голове. Съперниците, като идваха на "Армията", поне петица отнасяха. 

- През 1988 година правите блестящ дебют за ЦСКА - четири гола във вратата на врачанския Ботев за победата с 5:1. Как успяхте да го сторите в конкуренцията на Стоичков, Пенев и Костадинов?
- Как, иска ли питане? С два фаула, просто ми потръгна. Шансът е бил на моя страна. Да, майсторлък си е, но без шанс няма как да стане.

- Тогава сте обиден на хората в ЦСКА, че не ви дават медал...
- Не, не се сърдя. Казвал съм го в миналото не защото съм обиден на някого, а просто отчитам някои факти. Не ми дадоха медал, а смятам, че заслужавах. ЦСКА взе наградата и за най-резултатно нападение. Наредили се шест човека за снимка, а от тях само Любо и Ицо бяха вкарали повече голове от мен. Аз бях с 8, а те с по 23 и 21. Другите не знам какво правеха на фотото. Минало и заминало, не се сърдя на никой.

- Споменахте Любо Пенев. Как ще коментирате опита му да свали Борислав Михайлов от президентския пост в БФС?
- Боби може сам да се свали. Направил е много за българския футбол и продължава да прави. Изградил си е авторитет. Всички мислеха, че като падне Платини, Боби ще изчезне, а виждате колко е високо и в УЕФА - член е на Изпълкома.

- Казвали сте, че благодарение на вас той е станал титуляр в Левски.
- Да, той беше втори вратар, когато отидох. Аз направих Боби Михайлов титуляр в Левски. В един мач през лятото на 1981 година (б.р. - 22 август) със Спартак (Плевен) паднахме с 3:5 на "Герена", но аз забих два гола почти от центъра на Владо Делчев. Вкарах хеттрик само за 14 минути! Оттогава Бобата Жечев почна да налага Боби. Много пъти на майтап съм му казвал на Михайлов, че благодарение на мен стана титуляр в Левски. Шегувахме се много, при нас беше вечен празник. 

- Директно ви питаме - ЦСКА или Левски?
- Уважавам и двата клуба, защото съм играл както на "Армията", така и на "Герена". Най-неприятното е, че на сърцето ми е отбор, който вече не е на картата - Спартак (Плевен), но това е болна тема.

- Защо футболът в Плевен умря?
- Плевенските политици се постараха да ликвидират футбола в града. Спартак е мъртъв! В трета лига, девето място... Управлението е сбъркано.

- На Световното в Мексико 1986 откривате резултата срещу Южна Корея (1:1)...
- Още ме е яд, че не успяхме да постигнем първа победа. Нямахме шанс просто. Имахме още голови ситуации, заслужавахме да спечелим. Малшансът беше, че беше още комунистическо време и ни командваха от ЦК, не ни разрешаваха да излизаме в чужбина. Наистина можехме да победим, но може би опитът ни липсваше. Затова спечелиха през 1994 година, защото опитът, който придобиваш, като играеш в чужбина, е много по-голям от нашия. Режимът беше много лош, даже не получихме това, което ни се полагаше по закон. Трябваше да вземем премии за класирането във втора фаза, но не ги получихме, защото не сме били постигнали победа. И понеже другите били с по-лоша голова разлика, едва ли не сме се класирали през задния вход. Така се беше изказал един от ЦК. И също каза, че трябвало да бием Италия заради Сергей Антонов, задето бил обвинен за атентата срещу папата. Глупости!

- Не чувствате ли, че останахте в сянката на героите от САЩ`94?
- Каква сянка? И в нашето поколение имаше качествени футболисти. Нашият малшанс беше това, че не ни разрешаваха да излизаме в чужбина. Трябваше да сме навършили 28 години и то ако има някакъв проблем, някой ако иска да те спре - те спират. Мен една година ме спираха. Пътувах си от Плевен към София, в Плевен ми викат "не те пускаме в столицата", в София ми викат "не те пускаме да ходиш в Плевен!". Режимът беше много лош.

- Желан сте от Нант, но не заминавате за Франция, а за Португалия, където играете за Портимонензе.
- Разхождаха ме от Плевен до София и пропадна всичко за Нант. Не можах да разбера кой ме спираше. Други решаваха съдбата ми, не ми беше позволено сам да направя избора.

- На Световното играете с частично разкъсана връзка на коляното...
- Не частично, а изцяло скъсана медиална връзка. Вътрешната връзка на коляното ми е била изцяло скъсана. Аз не знаех. На високо равнище бяха решили да не ми казват. Да ми бият две инжекции и да ме обезболят, за да мога да играя. Последваха операциите. Но това са лоши и минали неща, не искам да се връщам.

- Колко операции са ви направени през цялата кариера?
- На десния ми крак - фауладжийския, пет операции. На левия - една.

- Сега как сте със здравето?
- Отдавна куцам заради футбола. Гледам да не качвам много килограми, защото съм почти готов за изкуствена става. Живи и здрави да сме най-важното.

- Ключов играч сте за Портимонензе, вкарате 34 гола в 71 мача и въпреки това напускате. Защо?
- Затова съм благодарен на съдбата. Бяха ме отписали и казваха, че повече няма да играя футбол, а аз още десет години играх. Когато ме оперирали, всичко е изтекло, ставата разхерметизирана, няма съединителна тъкан... Казваха, че няма да играя футбол повече. От Португалия си тръгнах, защото в България започнаха да плащат по-добре. Жена ми се състезаваше, яздеше коне. Аз от 11 месеца, 7 бях сам, а тя в България язди и тренира. Тежко ми беше далеч от семейството. Дъщерята всяка вечер ми казваше по телефона, че много ме обича и много й липсвам. Не издържах и се прибрах при близките.

- Съпругата ви Ива е дългогодишната републиканска шампионка по конен спорт. 
- Да, 5 години беше номер 1. И с дъщеря ми Мария са ставали балкански шампионки. Връзката с моята дъщеря е много опасна. Тя ме е дарила с внук, което ме прави още по-щастлив. Моят внук също рита с левия крак. На 3 години и 8 месеца е. Аз, като видя някое дете на кастинг да рита топката с левия крак, веднага го записвам. Няма футболист-левичар, който е дърводелец! Доволен съм, че внучето ми няма да носи моята фамилия. Ще е по-добре и за него - да не го сравняват с мен. 

- Ясно е вече - малкият поема по стъпките на дядо си.
- Казват, че било през поколение. Синът ми не стана футболист. Той мяташе топките с ръце, не посягаше с крак. А внучето не посяга с ръка, а само с крак.

- Вие яздите ли?
- Аз да яздя! Навремето не съм се научил, та сега ли?

- Нямаше ли вариант през 1994 година да попаднете в състава за Световното?
- На този въпрос сами си отговорете. Ако бях си замълчал, а не да казвам, че не съм получил медал от ЦСКА, можеше и да ме извикат. Попречи ми това, че имам голяма уста. Аз никога няма да нося куфарите. Сигурен съм, че ако бях отишъл в Щатите, тези, които най-много играеха, и сега се уважаваме, и те щяха да искат да влизам в игра и да помагам. Убеден съм в това.



- Очевидно сте имали проблеми с Иван Вуцов, защо постъпваше по този начин с вас? 
- С други треньори не съм имал проблеми. Единствено с Вуцов в националния отбор. Тормозеше ме, като не ми даваше да играя. Да, конкуренцията беше много голяма, имаше много футболисти, голям избор. С течение на времето му показах, че не е бил прав. За дебюта ми - срещу Швейцария (1:1) ме вдигна да загрявам още в 5-ата минута, а ме пусна чак в края. Каза ми, че имам 13 минути - било достатъчно време да се изявя. Аз леко се засмях, влязох... и след това ме извика след година и половина. Имаше квалификации за Европейско, но той не ме викаше. Чак за квалификациите за Световното, и то след две контроли които бяха минали, тогава ме повика. Не знам защо правеше така с мен. Тогава постоянно подскачаха журналисите и се пишеше за мен, питаха го защо не ме вика. Имаше кампания - благодарение на вашите колеги не бях викан. Може би, ако не бяха вдигали толкова вой за мен, нямаше да има проблем.

- Кой е най-добрият треньор, с когото сте работили? 
- Много са, но човекът, който ме промени, е Георги Василев. Гочето ме научи да тренирам в понеделник и вторник. Много рядко тренирах в тези дни, защото по онова време понеделник и вторник се тичаше най-много и заниманията бяха предимно без топка. Аз без топката не можех. При Василев хубавото беше, че всичките му тренировки бяха с топка и не надвишаваха час и десет минути. С Гочето бях много добре. В Спартак (Плевен) вкарах 26 гола в 27 мача в първенството и станах голмайстор. И с Левски станах голмайстор с 26 попадения, но от 30 срещи. 

- Срещу кой вратар ви беше най-трудно? 
- Какво да ми е трудно, важното беше стената да е на 9 метра. Но ми я дърпаха на девет само, когато играех в ЦСКА и Левски.


*Снимка ИВАН ГРИГОРОВ/БЛИЦ

- Роден сте в Сунгурларе, Бургаско, но от много години живеете в Плевен. Прибирате ли се до родното си място? 
- Да, роден съм в Сунгурларе, често си ходех, но вече нямам нищо там. 

- Обичате ли да пътувате?
- Много. Имам претенции, че разбирам много от две неща - от футбол и да карам кола. Страшно обичам да шофирам.

- Какъв автомобил управлявате? 
- Всякакви - Ситроени, Тойоти, Мерцедеси...

- Обичате ли високите скорости?
- Щом ходя от Плевен до София за час и десет минути... 160 километра. Дали обичам високите скорости? Неприятното обаче е, че пътищата ни са отвратителни и трябва много да се внимава.

- Кой е любимият ви чуждестранен клуб?
- В чест на Ицо Стоичков съм се влюбил в Барселона. Както ви казах, имах честта да присъствам на неговия бенефис на "Камп Ноу" и да видя колко много го уважават. Уникално преживяване беше. 

- Любимият ви футболист? Вече споменахте Роналдиньо..
- Диего Марадона, Меси и Роналдиньо - извънземни играчи.
Радвам се, че се запознах с Роналдиньо, този магьосник. С Деко, с президента Жоан Лапорта и Чики Бегиристайн. Това са спомени, които остават вечно. 

- Посещавате ли мачове на Левски и ЦСКА?
- Ходя, когато съм свободен. Не обичам да гледам по телевизията, особено дербитата. Предпочитам да съм на стадиона, емоцията е съвсем друга.

- Кой ще ликува за Купата на България - Левски или ЦСКА? 
- Дербитата са непредсказуеми, но мисля, че ЦСКА ще излезе краен победител. Фернандо Каранга ги дърпа напред, а и те са по-агресивни.

- Споменахте как синът ви Божидар е бутал топката с ръка като по-малък. Пробвахте ли да го направите футболист?
- Той нямаше желание, не се интересува от футбол. Дори ЦСКА и Левски да играят в двора, ще дръпне завесите и няма да ги гледа. А зет ми е болен цесекар и е научил внука като го питаш от кой отбор е, веднага отговаря "от червените". А като е в нас при баба си казва "аз съм от Спартак Плевен", така го е научила. 

- Синът ви с какво се занимава?
- На 25 години е, скоро ще навърши 26. Завърши образованието си във Велико Търново, работи и живее в София. Искаше да напуска България, но не можа да вземе зелена карта. Две години поред беше в Щатите на студентски бригади, хареса му и иска да остане там. Мнението му е, че в България няма развитие.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Кариера по сезони
1977/78 Спартак (Варна) 
1978/79 Белослав
1979/88 Спартак (Плевен)
1988 есен ЦСКА
1989-януари/91 Портимоненсе (Португалия)
1991/92 Етър
1992/93 Левски
1993/94 Шумен
1994/95 Черно море
1995 есен Шавеш (Португалия)
1995/98 Спартак (Плевен)