Преди 11 години Чехия ни разказа играта. В рамките на 48 часа ни опукаха с общо резултат 14:0. Резилът бе пълен. На 5 октомври в Теплице младежите ядоха голям пердах. Чешките им връстници ги разковаха с 8:0. на другия ден в столицата Прага и мъжете изядоха няколко шамара – “само” шест.
 
Първо ще припомним за срама на младежите. Преди катастрофата в Теплице те имат огромни шансове за класиране на осминафиналите на европейското първенство. Само загуба с повече от 4 гола разлика ще ни попречи да продължим напред. Ама то какво става – вместо 4 цели 8 парцала!
 
 “Вие чувате ли се какво ме питате? Дали имаме шансове? Та как няма да имаме. Трябва не знам какво да се случи, за да паднем с над 4 гола”, категоричен е асът на младежите Благой Георгиев, който освен на тежък парфюм лъха и на оптимизъм.
 
Такъв е и селекционерът Димитър Алексиев, преди да се качи на самолета.
 “Тренирахме добре. Смея да твърдя, че сме в отлична форма. Няма да подценим чехите. Разполагаме с прекрасен потенциал, който трябва да разгърнем. А и все пак една минимална загуба няма да е фатална”, твърди специалистът.

Е, вместо да си разгърнем потенциала, чехите ни разгръщат. Над Теплице валят хем пороен дъжд, хем и порой от голове. Ама все в нашата врата. Започват ни още от съблекалнята. В 34-ата минута домакините вече водят с 4:0, след като последователно Зеленка, Хорак, Скачел и Кауфман разпорват мрежата на слисания вратар Славчо Тошев.

Шашнатият Алексиев веднага прави смяна. Вади единия от нападателите – Стойко Сакалиев, и пуска нов защитник – Янко Вълканов. Идеята е ясна – да не допуснем пети гол, че тогава ще ни се види тесен светът.
През второто полувреме обаче домакините ни поднасят нова порция четворка без гарнитура. Хорак вкарва втори гол, сетне Журек прави 6:0, Дробни съвсем ни раздробява, а в 75-ата минута Кобилик окончателно ни довършва. Срамотията може да е още по-голяма, ако в последните минути чехите не изпускат две стопроцентови положения за гол.

MACH_6_0_2.jpg

Статистиката е ужасяваща. Чехите отправят 21 точни удара в нашата врата и ни забиват 8 гола. Такова мачкане не е било... През второто полувреме сме като мишоци – заврени в нашето наказателно поле, а домакините налитат като оси отвсякъде. Ужас! Асен Букарев, който излиза като централен нападател, се връща в защита. Заиграва като централен бранител.
“Ами то така или иначе до мен не стигаха никакви топки. И реших да се върна, за да помагам в защита”, твърди Буки.

След мача селекционерът Димитър Алексиев логично подава оставка.  Вратарят Славчо Тошев пък се жалва след завръщането в София на тогавашната си приятелка Симона Първанова – спортна журналистка в известен всекидневник. “Миличко, срам ме е да те погледна. Само ти можеш да утолиш мъката ми”, хълца Славчо Осмицата, както го кръщават тогава.
 
На аерогарата всички са бесни, но гледат да си затварят устите. Репортерът Петър Бакърджиев обаче провокира Христо Янев с въпрос: “Няма ли да се извиниш след този нечуван резил?”, след което Ицо троснато отвръща в стил адаша си – Камата: “На теб ли да се извинявам бе, тюфлек?”.
 
5 октомври 2001 година
ЧЕХИЯ – БЪЛГАРИЯ 8:0
(младежка евроквалификация)
1:0 Зеленка (12), 2:0 Хорак (20), 3:0 Скачел (25), 4:0 Хауфман (34), 5:0 Хорак (55), 6:0 Журек (65), 7:0 Дробни (68), 8:0 Кобилик (75)
 ЧЕХИЯ: Я. Дробни, Жиранек, Хорак, Воришик, Хючман, В. Дробни, Кобилик, Зеленка, Скачел (70 – Питак), Вахушек, Кауфман (60 – Журек)
БЪЛГАРИЯ: Славчо Тошев, Димитър Коемджиев, Самет Ашимов, Асен Караславов, Йордан Върбанов, Юлиян Петков (38 – Иван Русев), Благой Георгиев, Станислав Генчев, Христо Янев (52 – Александър Младенов), Асен Букарев, Стойко Сакалиев (22 – Янко Вълканов)
Стадион “Теплице” – 3000 зрители
Съдия – Сергей Молик (Беларус)
Жълт картон – Янко Вълканов (България)
 
Сега да върнем лентата и при мъжете. Там срамът е същият, макар че те падат с “по-приятен” резултат – 0:6. След 0:2 от Дания в София няколко дни по-рано сега ни е нужна победа в Прага, за да отидем на бараж за световното първенство в Япония и Корея. Каква ти победа, братче?!
 
А излизаме с тежката артилерия. Селекционерът Стойчо Младенов разчита на опитния Красимир Балъков и на набиращите все по-голяма скорост Мартин Петров, Стилиян Петров и Георги Иванов-Гонзо. Бербатов, който е вече в Байер (Леверкузен), е оставен резерва. Няма ги заради контузии Мариян Христов и Радостин Кишишев, а Стилиян и Мартин току-що са възстановени от контузии. Даже Марто е на кантар да играе. Липсва и Красимир Чомаков, който е изваден от групата още за мача с датчаните.
 
Чехите ни удрят още в 5-ата минута. Автор на гола е Томаш Росицки. В 16-ата ни посича и Надвед. След като вижда, че губим и ни трябват попадения, Стойчо веднага прави рокада. Вади Тодор Янчев и пуска още един нападател – Бербатов. Митко е на терена от 20-ата минута до края, но само гледа. Гледат и другите ни “герои”, докато чехите си пишат историята.

Когато резултатът става 3:0 след точен удар на Милан Барош, Предраг Пажин се обръща към съотборниците си с думите: “Леле, мале, тия ще ти утрепят!”, а Георги Марков му отвръща: “Те вече ни утрепаха!”.

Сценарият от Теплице почти се повтаря.  Половината голове падат през първото полувреме, а през второто – другата половина. Локвенц прави 4:0, а сетне Росицки и Недвед отбелязват вторите си голове в мача.
 
След последния съдийски сигнал в нашата съблекалня е пълна тишина. Бербатов е с насълзени очи. Държи се за главата и нервите му не издържат. Започва да плаче като малко дете. “Идва ми да се махна и повече да не ритна топката през живота си”, нарежда афектираният младок. Капитанът Балъков пробва да успокои и него, и останалите, ама резултатът е нулев. Апропо, не е нулев, а 6:0 за Чехия.
 
Пресата в София побърква националите. Коментарите са яростни, зловещи и удрят право в десетката. След завръщането от Прага Стойчо Младенов не обелва нито дума пред медиите, защото Иван Вуцов го извежда през таен изход на аерогарата. Малко по-късно Младенов логично си тръгва, а на неговото място е назначен Пламен Марков.
 
“Поемам отбора в труден момент. Ние обаче имаме прекрасни таланти, които трябва да се класират за европейското в Португалия през 2004 година. Това е моята задача”, заявява Марков и впоследствие превръща основната си цел в реалност.

6 октомври 2001 година 
ЧЕХИЯ – БЪЛГАРИЯ 6:0
1:0 Томаш Росицки (5), 2:0 Павел Недвед (16), 3:0 Милан Барош (28), 4:0 Вратислав Локвенц (67), 5:0 Томащ Росицки (70), 6:0 Павел Недвед (76)
ЧЕХИЯ: Сърничек, Репка, Григера, Недвед, Новотни, Янкуловски, Тице (27 – Хашек), Локвенц (67 – Шмицер), Росицки, Барош, Поборски (79 – Баранек)
БЪЛГАРИЯ: Здравко Здравков, Живко Желев, Георги Марков, Предраг Пажин, Бисер Иванов, Тодор Янчев (20 – Димитър Бербатов), Милен Петков (72 – Георги Пеев), Стилиян Петров, Георги Иванов (63 - Владимир Манчев), Красимир Балъков, Мартин Петров.
Стадион “Лeтна” – 20 000 зрители
Съдия: Клод Коломбо (Франция)
Жълти картони: Росицки (Чехия), Пажин и Стилиян Петров (България)