Навършилата тези дни 14 години Деница Драгиева е уникален случай в родния шах. При нея всичко е уникално.
Поради обективни причини, нещо като в “Листопад” в български вариант, тя прекарва първите си детски години в Нова Загора при дядо си, който е бивш шеф на машиностроителен завод. Дядото е уникално добър ексдиректор и уникално слаб шахматист аматьор. Сред аматьорите в новозагорския кибик местният му кибикчийски рейтинг е в дъното на таблицата.  
 Така или иначе, дядо бави внуче. И, естествено, един от дежурните му прийоми е да реди вкъщи шахматната дъска и да се опитва да учи Деница на шах. Крайният резултат е, че чепатото Дени мести както си иска, против всякакви правила и напук на дядо си шахматните фигурки по дъската, но пък дядото спестява някой и друг час от задължението да бави внучето.

 “Инкубационният” период в Нова Загора най-после приключва и Дени се прибира при родителите си в София. Във втори клас при разпределението в т. нар. кръжоци и занимания по интереси, Деница с отегчение посочва дисцплината шах, без дори да е наясно с правилата на играта. Минава време. Чаровното девойче симулира по задължение и с досада заниманията си с шах в училищния кръжок.
 
И...невероятно, но факт! Откривателката на таланта на Дени е не “мастит” шахматен педагог, а собствената й майка Лили Драгиева. Бившата възпитаничка на спортното училище в София и лекоатлетка, достигнала завидни успехи за времето си, с много караници и упоритост успява да накара ненавиждащата шаха щерка да се пусне в официално състезание. Това се случва едва преди две-три години. Още при първото си участие в републиканското първенство самоуката аматьорка Дени е в челото. Само за справка. На нейните години двамата най-силни български шахматисти в историята на българския шах Кирил Георгиев и грандът Веско Топалов вече разполагаха с пълната подкрепа на държава, персонални треньори и шахматна федерация. Едва ли някой знае, че бившият световен шампион за юноши Кирил Георгиев има диплома за спец за обществено хранене от пернишкия техникум, където и до ден днешен не е стъпвал. Вместо да готви манджи, Кирчо се занимаваше с шах, шах и...пак шах. Веско Топалов пък след първооткривателя си – международният майстор Петко Атанасов – попадна в гениалните “лапи” на може би най-добрия мениджър в света Силвио Данаилов, също международен майстор професионал по онова време. Който с личните си пари и заеми в крайна сметка го направи световен шампион и мегазвезда.

Нищо подобно не се случва с Деница, която и до днес твърди, че за нея шахът е само хоби!? И всичко това на фона на зашеметяващите й успехи в рамките на две години – тройна републиканска шампионка на класически и ускорен шах, както и титла за най-добра блицьорка, бронзов медал на европейския шампионат в Будва, Черна гора, в групата до 14 години, макар, че е доста по-малка от съперничките й, Купата “Полипост и златен медал в международния шампионат в групата 14 години, “абонат” за първите места на турнирите “М-тел Мастърс джуниър”, купа, златен медал и титла “европейски ученически шампион” на Европейския фестивал “Надеждите на света”, където е премазана и актуалната звезда рускинята  Астюшкина, световен и европейски шампион за девойки до 14 г, трето място при жените.  
Тя е един от малкото дразнители, които карат Дени да заяви уверено, че Астюшкина е пълен балон, въздух под налягане, но късметът и руската “мафия” в шаха я помпат на всеки турнир. Но не и на световното първенство за “аматьори” в Чикаго, в което могат да участват мъже, жени и бебета. Там Дени грабва умопомрачителното за всички трето място! Между другото невръстната Дени е единственият участник от женски пол в мъжкия отбор на ЦСКА, класирала м.г. маститата формация на финала на отборното първенство.

Естествено необикновената кариера на Дени е съпроводена и с необикновени перипетии. На турнира в Грузия в последния кръг срещу крехкото българче се изправя китайка, която би трябвало да й бъде връстничка или най-малкото година-две по-голяма. Само че вместо това зад шахматната дъска сяда някакво огромно чудовище с ръст на баскетболистка,с очила и мустаци, което прилича повече на мъж. В жесток цайтнот и в загубена позиция чудовището вдига чутовен скандал. Твърди, че Дени е направила два хода подред. Настава истинско мелле. Чудовището повежда срещу Дени наказателна рота от  узбекистанки, казахстанки и всички видове азиатки с дръпнати или полудръпнати очички. Главният съдия се вижда в чудо, вдига кръвно и взема соломоновско решение – присъжда служебно реми. Българката чаровница обаче вече е демонстрирала железни нерви още в първия кръг. Играе с азербайджанка, която явно има и допълнителен тренинг от Джуна или друга руска магьосница. След всеки ход, азерската надежда става от стола си, минава зад гърба на Дени и започва някакви неописуеми шамански танци, в опит да разконцентрира мисленето на българчето. Майката на Дени, която е едновременно водач, мениджър и спонсор на дъщеря си, е на границата на инфаркта. След партията се оказва, че шаманката-шахматистка напразно се е хабила – Дени дори не е забелязала магическите танци зад гърба си.
 В момента републиканската ни шампионка по класически, ускорен шах и блиц играе един от най-големите световни шахматни фестивали в Дубай. И отново против волята си. Защото е родена на 8 юли, а в последните няколко години все се случва така, че точно на тази дата не си е вкъщи.
Ако Гинес вписваше в книгата си за рекорди, Деница Драгиева със сигурност би взела приза за най-светкавичното и най-необикновеното късно достигане на висини в спорт като шаха. Образно казано, това е все едно стогодишна баба да изкачи без кислород Еверест. Подобен прецедент в световния шах няма. С едно изключение. В миналото на един от най-силните шахматни турнири от нищото се появява иранец аматьор, който играе толкова самобитен шах, че побеждава считания за най-голям талант за всички времена – актуалният световен шампион Капабланка.
Явно е време шахматната федерация да се заинтересува повече от явлението “Драгиева”, която громи по света жени, мъже и девойки с мустаци, но все още твърди, че шахът за нея е само хоби!
СЛАВЕЙ КОСТАДИНОВ/БЛИЦ