Юруците са последните представители на племената, които от хилядолетия обикалят обширните пасища на Анадола със своите стада. Допреди половин век около хиляда семейства все още са кръстосвали степите, но днес са останали само 86, пише Reuters. 
 
Тази тенденция се наблюдава не само при юруците в Турция, но и при всички останали номадски общности по света. Индустриализацията и развитието на съвременното земеделие правят тяхния начин на живот на практика невъзможен. 
 
Юрушките семейства прекарват по шест месеца в годината на път със своите кози, като през това време живеят в палатки, изработени от козя кожа. Всяка година в края на април семество Гобут тръгва от южната провинция Мерсин, за да измине 600 километра до северния регион Коня.

Те и стадата им пристигат през юли, а няколко дни по-късно започват обратното пътешествие. 
 
Всяка вечер те разпъват палатковия си лагер и пускат козите да пасат около него. Само един член на семейството остава да пази стадото, заедно с четири овчарски кучета. Най-голямата заплаха са вълците, които юруците наричат "чудовища".  
 
Фамилията се издържа изцяло от отглеждането на животните, които за тях не са стока, а спътници. От млякото се прави козе сирене, а по пътя те продават и една трета от животните в стадото.

Всяка коза си има име и се третира като член на семейството. Малките се транспортират в отделен товарен камион. Цялото ежедневие на юруците се определя от нуждите на техните животни. 
 
Всички от семейство Гобут разполагат с мобилни телефони, а новини слушат единствено по радиото всяка вечер, преди да легнат да спят. Малкият син Юнус има специално разрешение да приключи учебната година по-рано, за да може през април да тръгне на път с родителите си.

Жената на по-големия му брат е родила първия си син тази пролет и няколко дни по-късно вече е била на паша с козите и с бебето на ръце. 
 
Гюлай, която е единственото момиче в семейството, е завършила медицински маркетинг в колежа в Биледжик, но така и не успява да си намери работа в града и се връща към номадския живот. Разказва пред Reuters, че й липсват удобствата и социалния живот, защото юруците са съвсем сами сред природата. 
 
Все повече юрушки семейства обаче се отказват от хилядолетните си традиции заради все по-тежките предизвикателства. Водата е оскъдна, а фермерите и жителите на населените места, през които минават, стават все по-враждебно настроени към тях. Понякога дори взимат техните животни като "заложници", за да ги принудят да напуснат земите им.