НЦИОМ: ГЕРБ държи 6,4% преднина пред БСП

Със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и &quot;Атака&quot;. Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение &bdquo;България на гражданите&ldquo;. <br /> <br /> Доколкото изследването е реализирано в самото начало на кампанията, по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за КП &bdquo;Демократи за силна България и БДФ&ldquo;, както и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове.<br /> <br /> Настоящото изследване регистрира тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция &bdquo;Център-Свобода и достойнство&ldquo; (НДСВ и НПСД), за Коалиция от партии &bdquo;ГОРДА България&ldquo;, за РЗС и за ВМРО. Некоректно би било, обаче, в началото на кампанията да се правят прогнози за представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и под изборния праг.<br /> В настоящото изследване регистрираме запазване на основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП.<br /> <br /> Към 15 април регистрираме устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и &bdquo;Атака&rdquo;. Няма значима промяна и в разликата между първите две формации &ndash; ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6,4%. Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г,. има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.<br /> <br /> ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и електоралната подкрепа за партия &bdquo;Атака&rdquo;. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение &bdquo;България на гражданите&ldquo;, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.<br /> <br /> Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз &bdquo;Единство&rdquo; не повлиява върху електоралната подкрепа за КП &bdquo;Демократи за силна България и БДФ&ldquo;.<br /> <br /> От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.<br /> <br /> <strong>89% не биха гласували срещу заплащане</strong><br /> <br /> 71% от участвалите в изследване на обществено-политическите нагласи твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите, сочи още проучването. <br /> <br /> Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове. 29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.<br /> <br /> 11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. 4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.<br /> Не регистрираме зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.<br /> <br /> В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва в изследването.<br /> <br />