България е давана за пример по отношение европейските фондове и създаването им като успешна практика. Това каза министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова по време на конференция „Финансови инструменти на ЕС – поуки и перспективи”,  съобщава  „Фокус“.
„Анализирайки какво постигнахме дотук в опита, в който България има с управлението и прилагането на финансовите инструменти, можем да кажем, че това една от темите, по които страната ни не само не е критикувана, но е давана и за пример. За наша радост, България е давана за пример и много често сме канени да даваме добрите практики за това как успяхме да създадем фондовете като една успешна практика. Успели сме ефективно не само да инвестираме тези средства, а и да привлечем частни средства, както и да има реинвестиция, успяхме да утроим инвестицията и привлечения капитал“, коментира Павлова.

По думите й България е постигнала на 100% целта, с която са били създадени тези инструменти. „Ако в предишния програмен период България имаше определен ангажимент да инвестира за периода 2007-2013, то в програмния период 2014-2020 имаме ангажимент минимум 10% да бъдат инвестирани на базата на финансовия инженеринг. Предприехме една доста смела стъпка – взехме решение, когато говорим за финансови инструменти да бъде създаден фонд на фондовете, изцяло базиран в България. Важно е да активираме българския финансов банков сектор спокойно да инвестира средства, защото това е една подкрепа на сектора, който е стабилен. Вярвам, че Фондът на фондовете ще докаже своята успешност“, каза още Лиляна Павлова.

„Трябва да намерим баланса между безвъзмездното финансиране и финансовите инструменти, които са едно кредитиране”,  каза по-късно пред журналисти Лиляна Павлова.

„Бих се фокусирала върху финансовите инструменти, които са тема на дневния ред в резултат и на инициативата на доклада на Европейската сметна палата и съвместно с Българската сметна палата да се направи анализ за това какъв е резултатът от инвестициите чрез финансов инженеринг както е програмния период 2007-2013, какви са поуките за този 2014-2020, а и какво правим след 2020 г. ако направим анализ какви са резултатите, мога да кажа, че България се справя изключително добре. България е сред страните с най-висока усвояемост и с най-добър ефект от инвестициите именно чрез финансов инженеринг. Стартирахме със стартов капитал през 2007-2013 около 720 млн.лв., който беше удвоен, като в някои фондове и утроен“, коментира Павлова.

По думите й инвестициите не само се реализираха в успешни проекти, но и има възвръщаемост и реинвестиране на възвърнатия ресурс от тези инвестиции, което всъщност в максимална степен покрива идеята и концепцията за тези фондове по линия на финансовия инженеринг. „В този период 2014-2020 ангажиментът ни е още по-голям. Двойно по-голям е и ресурсът, който трябваше да осигурим през оперативните програми именно за финансов инженеринг и инструменти – това е 1,5 млрд. лв. стартов капитал. България направи един различен подход, който е изключително важен за българския финансов банков пазар, а това е да изградим собствен капацитет. Да създадем Фонд на фондовете и той координирано да управлява целия този ресурс. Това е възможност парите и капиталът да останат в България, а българските банки и финансова система да се тези, които да бъдат основни финансиращи органи, да привлечем повече ресурс и частен капитал, благодарение на финансовия капитал“, допълни тя.

Според нея това ще даде добра основа за периода след 2020 г., където делът на финансовите инструменти ще е още по-голям, България да имаме и опит, и капацитет и да е една работеща система. „Не трябва да пропускаме и в дебата, че финансовият инженеринг е ценен за икономиката, но не трябва да спира и възможността слабо развитите ни региони да продължат да получават безвъзмездна финансова помощ за базисна инфраструктура, социалната политика, образователната са все още сектори, за които имаме нужда от безвъзмездно финансиране и подкрепа“, каза още Лиляна Павлова.