Стефан Данаилов направи горещ анализ на политическата обстановка у нас. Ламбо говори пред bTV за отношенията си с президента Румен Радев, лидера на БСП Корнелия Нинова, както и за премиера Бойко Борисов

- Само преди няколко седмици, Румен Радев беше тук за две години от президентската кампания, избирането му за президент. Вие бяхте председател на инициативния комитет, какво му казахте?

Тоя път пак ми се обадиха от президентството и аз викам „Малко ми е трудно ходейки, ма тия коридори ще ги превзема няма как”. След което той интелигентно постъпи, „По-добре ние да отидем при него, какво ще го мъчим човека” и дойде на гости. Вкъщи винаги е по-добре. Много по-приятелска среща беше, отколкото тия, президентските срещи.

- По-различно ли си говорите сега?

Абсолютно,  много по-приятелски, много по-откровено.


Снимка: bTV

- Не, от момента в който да стане президент и вече когато е.

Ама, виж какво, аз не съм бил преди това близък с него. Аз тогава само го ръгах и му виках „Давай, давай, тука се усмихвай, тука не се усмихвай, не прави това”. Борех се много, защото си го харесах много, мъжко поведение има. А сега говорихме си за някои неща, абе какво да ти кажа…

- Помня обаче едни ваши думи от преди две години, отново тук в тази стая, Вие казахте той си е „малко катил”, такъв ли се оказа?

По-мрачен характер е „катил” в моята уста. Той не е усмихнат, аз все го карам, „Усмихвай се, момче”. Фуражката, която цял живот е носил, тя е основната пречка. Но, това че има характер, че издържа на напъна и всякакви фантазии, които се говорят за него – че щял да прави движение, партия, такива работи.

- Вие виждате ли го като лидер на нова партия, ново движение?

Не, не, не, не въобще далеко ми е от мисълта да го виждам такъв. И ако го усетя, ще го критикувам.

- Добре, обаче има много обвинения към него, че той действа под диктата на БСП…

Няма такова нещо, бе! То, това е. Той не се води, другата фраза е „ни се води, ни се кара” – нищо не прави под диктата на БСП.

- Коя според Вас в момента е по-силната фигура в българската политика – Румен Радев или Бойко Борисов?

Бойко има по-дълга биография, все пак той се политизира преди много години. Генералът, нашият, моят генерал е от две години. Бих отговорил след поне четири години, в края на мандата му, или пет. Но засега Бойко, мисля че.

- Много се сърдят, когато битките между тях ги наричаме война – президентската институция и управляващите, в случая, между Борисов и Радев. Вие като война между институциите ли го виждате?

Аз не го виждам въобще като война.

- А какво е?

Една надпревара. Все пак явно е, че Радев има амбиции да се докаже като политик. Тия, които припяват на другите, вадят под вола теле

- Добре, дори да не е война, битка ли е между тях двамата или битка на беквокалите, на хората около тях, които пригласят, други които трябва да замълчат?

Абе, аз мисля че по-добре трябва да бъде между тях двамата, защото както е битка, така може да стане и дружба.

- И дружба? Вие виждате ли и дружба между Радев и Борисов?

Ама, може да се случи да има, бе! В края на краищата утре знаеш ли какво може да се случи с България.

- Добре, в държавата обаче какво се случва? Следите ли трусовете в коалицията? Ще издържи ли управлението на кабинета „Борисов 3”?

Ами, те ако се съборят, сами ще се съборят. Много са странни тия колеги от т.нар Патриоти. Сега ще ти кажа – на мен ми се струва, че Бойко е малко поуморен вече, почна да му писва и тия момчета, ако не се стегнат, няма да изкарат дълго време.  Освен това показателите на великото им управление не са добри. Сега пенсии вдигат, к’ви пенсии, ще ги изяде инфлацията…


Снимка: bTV

- Добре, успешно ли му е управлението до този момент според Вас?

Не е успешно, как ще е успешно? Ако беше успешно щеше да го отчете някой европеец. Положителните качества си отбелязват само те – колко всичко е как добре работи.

Не може всеки проблем, който се случи в държавата, във всякакъв сектор на държавата, да се отива при министър-председателя да го реши. Разбираш ли какво значи, аз съм бил министър и ако не мога да реша проблем, който тревожи тая част на обществото, която е свързана с културата, и те да ходят при Станишев – щеше да ми е обидно.

Министър не е случайно, не е обезличена работа, управляваш голям сектор.

- За европейските лидери се прокрадна скандал в БСП вече – кой да води листата там, че има такива спорове: дали да е Сергей Станишев, дали да е Елена Йончева, дали да е някой друг. Има ли го това нещо?

Това са приказки – тия спорове не са почнали още, щях да ги знам.

- Явно си тлее…

Не, то си тлее, защото истината е че нашите съпартийци, привърженици, малко са разочаровани от Сергей.  С тия декларации, истанбулски, насилие, това не го харесват нашите хора. И от тази гледна точка е малко лабава работата.

- Е, добре но Сергей Станишев го избраха за трети път за лидер на Партията на европейските социалисти.  Вие харесвате ли го като политик?

Сергей? Ами, харесвам го, бе. Когато се държи като политик, защото по някой път се държи малко особено. 

- Е, как се държи?

Еми, как се държи. Виж сега, бе, братче, трябва да си по-категоричен в това, което имам чувството, че той много лесно се съгласява с някои неща, които изискват тези от европейските социалисти. Тропни по масата и кажи, чакай сега той е лидера там , неговото възпитание е прекалено, трябва някакво… да има. И след като толкова сигнали идват от България за това, че не го искат джендъри, мендъри – за какво толкова настояваше. Това може да му изяде главата, да речем.

- Корнелия Нинова защо не отиде да подкрепи например Сергей Станишев, например, по време на неговия избор?

Е, ние го подкрепихме, нали гласувахме за него.

- Трябваше ли Корнелия Нинова да бъде в залата?

Тя си взима решението, тя си е права за себе си, Корнелия също има за какво да се огорчи от поведението на Сергей.

- Защо?

Защото такива атаки, писма такива бяха, там споровете бяха по-остри, понеже тука няма криене, демагогия – всеки си говореше това, което смята.

- Да разбираме ли, че не са в добри отношения Корнелия Нинова и Сергей Станишев?

В какви отношения да са, да се прегръщат ли? Братски отношения няма в тая работа.

- Кой беше по-успешен за БСП – Сергей Станишев или Корнелия Нинова?

Е, сега ще ме питаш кой? В началото Сергей беше много добре, то беше едно друго момче, като министър-председател беше много готин, той не позволи всичко да решава той, министрите си решавахме нещата, но след това се промени.

- Корнелия Нинова как се справя като лидер на БСП?

Сега, за Корнелия аз мога да бъда малко субективен, защото си я харесвам много нея и съм твърдо застанал зад нея. Когато ме послуша, мисля че печели, когато не ме послуша – губи.

- И за какво не Ви е послушала и е загубила? 

Тая емоция, където я треска много често. Тя в емоцията по някой път, аз предпочитам жената дори в конфликта да е жена, да не отива малко в мъжката позиция. И това, което най-арабистки казвам: преброй до 10 най-малко, след това премисли преди да отговаряш, а не веднага да застъпваш като деца на улицата. Но трябва да ти кажа, че като си спомня къде бяхме в изборите преди тия предпоследните, ние бяхме на път да станем трета политическа сила. Там беше аха-аха, не знам кой ни помогна, щяхме да сме трети и какво тогава – къде са сега?

- Значи казвате, че тя е прекалено емоционална?

Емоционална , ама пък ако няма емоция, инфантилно не можеш да водиш такава партия, тя е сложна партия.

- Но едни от знаковите лица в левицата я обвиняват в авторитаризъм, в това, че самостоятелно взема решенията, че не се допитва до партията.

Те какво да кажат друго? Аз даже чух от един от другарите, че партията се разцепила, обадих се да попитам няколко инстанции в какъв смисъл са се разцепили – има цели такива групи ли какво. Напротив, единни като юмрук, а тук една група от елита има, които не ни харесват и мене, и нея, изобщо това ръководство не го признават, те признават своето си ръководство и това е.

- Иска ли ви още съвети Корнелия Нинова?

Непрекъснато.

- И кой последен й дадохте като съвет?

Тайна, тайна.

- Олигарси в БСП има ли?

Много казват, че имало, ама не знам кои са… Освен аз да съм!

- Не знам. А казват, че Вие ще водите листата така ли? Такива слухове има?

В един вестник четох, бе, ей толкова с големи букви написано: „Ламбо води листата на евроизборите на БСП, за да може да укроти двата полюса”

- Възможно ли е това?

Е как ще е възможно?!

- Като говорихме, споменахме дали има олигарси в БСП, акция „Олигарх” как Ви се струва отстрани, като я гледате?

Ами те пак са пиар работи, то даже го каза Банев – те го държаха на трупчета и сега го вадят.  Че той грабил милиони милиарди, а те са спали в това време, то кофти за държавата, ако виждаш или усещаш един ти разтурва предприятието и го краде, как може такова нещо, аз не бих го направил. Това значи, че не си си вършил работата като държавник.

- Казвате обаче, че лудите са полезни и вие сте малко луд . За какво са полезни лудите хора?

За да могат да си повярват и да си тръгнат нещо да се борят. Нали знаеш как ти се вдига като отидеш в студиото в 6:30 адреналинът. Ами, аз като застана на трибуната и адреналинът ми става друг, ми става интересно и войнствено. Изборите са хубави, те пречистват малко, макар че до самите избори, подготовката на самия избор, там е мама си джаса.

- Казахте точно в интервюто за Петя Дикова, че решавате да се върнете на сцената. Кой Ви нави? Кой Ви убеди, че трябва да се върнете?

Лятото стана в разговор там с едни артисти и викат „Има една пиеса, вземи я прочети, може да ти хареса”. Помолих моята племенничка, тя хубаво ги чете, тя прочете пиесата, харесах я, защото тя за актьора е много важна, прощаването на една актриса със сцената, това много елегантно е написано. Последното представление, което играя е „Вишнева градина” на Чехов и човекът, който е на сцената  и в гримьорната – разликите, много е интересна пиесата. Казах „Добре”.

Аз дълго време мълчах, викам чакай да мине това, даже до оня ден за първи път споделих, че вече твърдо тръгвам, защото съм в Сатурнова дупка. Е, репетициите ще започнат тук, в моето студио, дълго време тук ще се репетира.

- Тук, където сме и ние?

Тук, тук, тук имам много видения хубави такива.

- Тук има много енергия, събирате хората тук.

Да бе, тия само щураците, моите я пълнят, дечурлигата.

- Като се съберат тук Вашите студенти, пълно ли е помещението?

В неделя репетирах от 12 до 6 вечерта нон-стоп и то тежки текстове.

- Те ли Ви дават сили, кой всъщност Ви дава сили?

Те ми дават, аз им давам.

- Как минава Вашият ден днес? Не само днес, един Ваш ден как минава?

Един ден ми минава като всеки ден на възрастния човек – бързо. При мен проблемът е, че не мога да чета и дългото си свободно време не мога да реализирам. Една от причините да се хвана да репетирам е това, че ще трябва да уча текст и апаратът ще започне да работи, защото така залинява, не става работата.

- Любовта на хората как си я обяснявате, която се е запазила през всичките тези години?

Любовта на хората как се е запазила ли? Номерът е да бъдеш в съзнанието на хората по-трайно време. Каква е драмата на спортистите? В един период от техните възможности, когато те са най-силни, стават любимци на народа и в един момент като преминат и минат резерва и забравяме. Артисти аз помня много такива, които тръгнахме звезди и вече не ги знаеш къде са.

- И как се остава по-дълго в съзнанието на хората?

С работата, която вършиш и затова по начало тя е правото на по-талантливите хора.

- Умора има ли?

Е, сега, аз понеже не мога да се видя в огледалото… Оня ден, не оня ден, преди един месец се събуждам от тия дълбоките сънища и викам „Кога стана 66?!”, леле, викам, „Шестици, мале колко е страшно!” и на следващия ден… „Какви 66, бе, 76, бе, тъпак!”. Ох, така ме облекчи, че са 66, а не 76, може ли такова нещо и не ми се иска да усетя, че остарявам.

- Казвате обаче че забранявате, не искате никой  да ви жали ?

О, не. Ти разбираш ли, че аз затова не обичам да излизам навънка, защо трябва някой да ме води. Не виждам, ако се спъна краката няма да издържат, ако падна трябва да ме вдигат хората, аз не искам да ме виждат хората в такова състояние – по-добре да не ме виждат в такова състояние, отколкото да ме жалят. След като обичаш един човек и го видиш в това състояние…

- … ще го съжалиш  малко или много.

То е естествено.

- Естествено, идва като емоция.

Затова гледам да бягам от тия работи, в края на краищата може би ще трябва да обърна палачинката, да тръгне куцото Ленче, ама ще видим. Нали пия хапчета сега.

- А Вие жалите ли за онова момче, което споменахме в началото?  За онова момче, което сте били?

Е, какво да жаля, царски си живея, какво да го жаля – келеш такъв, моля ти се. Това дето е преживял...

- …трудно може да бъде разказано?

Не може да бъде разказано, добре, че тогава нямаше жълта преса, те щяха да ме разнасят като Самарското знаме, защото съм правил много глупости без да правя обществени скандали, но животът си ми беше веселие.

- Живот като на бохем?

Виж сега, защото аз имах много работа  и някак си се чувствах длъжен след работа да седна да изпия по едно вино, те са 10-15 души, пият, пият – аз плащам. На другия ден чувам „Ей, как се напихме снощи с Ламбо”, а Ламбо въобще не се е напил – викам „Егати благодарността, ти го черпиш, то ще те изкара...”.

- На себе си какво желаете?

На себе си желая успех, успех и пак успех, а успехът ще дойде със здравето.

- Ние Ви желаем здраве, преди всичко. Вашето послание обаче към зрителите какво е сега преди Коледа?

О,братя хапнете, пийнете, махнете черните мисли, почувствайте се богати, щастливи и усмихнати, влюбени. Най-хубаво нещо е да си влюбен. Аз винаги съм казвал, че човек трябва се настрои по-оптимистично към живота си. Мисли позитивно, за да ти се случват позитивни неща и все пак весела Нова година, дано следващата да бъде по-добра.