Усещането за корупция на българските граждани е било най-високо по времето на правителството на Иван Костов. Това показва анализ на данните от изследванията на международната организация „Прозрачност без граници“, които провеждат ежегодни проучвания за т.нар Индекс за възприятие на корупцията. Класацията за най-затънали в рушвети държави често се използва от говорителите на задкулисните кръгове у нас като таран при атаките им срещу България и институциите й в битката на олигарсите за пленяването на държавата, пише "Телеграф".

Благодарение на интерпретациите, които се правят върху резултатите от изследването и усилията по разпръскване на клеветите зад граница, на страната й бе лепнат етикет „най-корумпираната държава в ЕС“. За целите на пропагандата данните често се преекспонират от ретранслаторите от Фабриката за фалшиви новини с цел да се насади в обществото усещането за това, че живеем в тъмни и тежки времена, потънали в корупция и цензура. За политическа алтернатива на тази черна картина пък се представят самите олигарси, описани от услужливите си служители в машината за медийни манипулации като морални стожери, честни бизнесмени и радетели за реформите и демократичните ценности. С този захаросан до границите на диабетна кома портрет са представяни разградският енергиен бос Иво Прокопиев, банкерът беглец, фалирал КТБ, Цветан Василев, газовият барон Сашо Дончев и фармацевтичният магнат Огнян Донев. Карето олигарси от години се пробват да оплетат в мръсните си схеми държавата, за да си гарантират институционална индулгенция за престъпленията, вършени през годините, и за които повечето от тях вече са подсъдими. С тази цел е

спусната заповед към

марионетките им - „Очерняйте България!

Какво обаче показва прост анализ на резултатите от уж толкова позорния индекс. Това, което нито един от медийните манипулатори на задкулисните играчи няма да ви каже, е, че индексът не показва реалния процент на корупция в съответната страна, а се съставя на базата на самоусещането на гражданите й за искането на пари под масата. Освен това, макар класацията да излиза от името на международната „Прозрачност без граници“, във всяка от страните тя действа с местни партньори. Именно те решават кой да бъде анкетиран и кой не. Те събират и представят и информацията. Ако се чудите кой е шеф на БГ клона на организацията – това е Огнян Минчев. Минчев е една от основните брънки от веригата НПО-та – медии – партии – олигарси на задкулисието у нас. Връзките му с кръга „Капитал“ са дебели като корабни въжета, а

медийните му изяви

са сякаш писани под индиго

с пропагандите текстове на фабриката по опорните точки на босовете й. Точно затова при представянето на индекса коментарите на Минчев и служителите му в БГ бюрото на „Прозрачност без граници“ не представят реалната картина в страната, а интерпретация в полза на господарите му.

Ако погледнем пък какво представлява самата класация, ще видим, че има индекс на усещане за корупция, както и място, на което страната се подрежда спрямо този индекс. Най-високият резултат, който може да получи една държава, е 100, т.е. 0% на корупция, и обратното - колкото по-ниски са цифрите, толкова повече мръсни практики се отчитат в нея.

И докато индексите са променяни само веднъж – през 2012 г., когато от оценка по 10-балната система се преминава към 100-балната, то не така константно е положението с броя на страните, които се изследват. В документите на организацията изрично е посочено, че на анализ подлежат само страни, за които има 3 източника на информация – правителствените служби, чужди наблюдатели и представители на НПО сектора. Ако един от тези канали липсва, страната не може да бъде класирана. Затова и през годините броят на държавите варира от 85 до 182. Това е и втората мръсна тайна, която говорителите на задкулисието ревниво пазят скрита от обществото. Просто защото плаващият брой страни прави номерирането на държавите в класацията недостоверен показател. Например през 1998 г., когато за пръв път България минава през оценките, тя е наредена на 66-о място от 85 държави, сега е на 75-о. Но от 176 страни. Т.е.

по времето на Командира по-корумпирани

от нас са били само 19 страни,

докато в момента страната реално се намира в горната част на класацията, с цели 101 страни по-надолу от нас. Също така зорко е премълчаван и фактът, че не мястото в класацията, а самият индекс е показателен за състоянието на съответната проверявана страна. Данните от последните 2 десетилетия показват, че той е бил най-нисък именно през 1998 г. - 2.9 от 10 и остава твърдо около тройката през цялото управление на Костов. Това ясно показва, че страната е била най-корумпирана именно по времето на Командира, докато в наши дни отдавна сме надхвърлили оценката 4. Друга важна подробност е, че за разлика от сега, когато първичните данни се събират от БГ клона на организацията, през 1998 г., проучването е направено от чужденци, който са обучавали НПО-то у нас. За да замажат лошата оценка обаче, българският екип пуска в прессъобщението на български коментара, че макар на опашката на класацията, данните не са лоши, защото се усещало подобряване на ситуацията в страната. На каква база се отича това „подобрение“ при положение, че страната се проверява за първи път, не е ясно.

Всичко това обаче ясно показва нещо друго – че данните от индекса се използват за манипулиране на обществото в полза на интересите на олигарсите. И благодарение на пълното овладяване на уж независимите НПО-та тези изследвания се подават към медиите от фабриката с нужните за целите на олигархичната атака опорки. Така действителните резултатите в крайна сметка се публикуват в сериозно изкривен вид с цел страната да бъде дестабилизирана.

 

България през годините в класацията

Година - Индекс - Място 
1998 – 2.9 – 66 място от 85

1999 – 3.3 – 63 място от 99

2000 – 3.5 – 52 място от 90

2001 – 3.7 – няма данни

2002 – 4.0 – 45 място от 102

2003 – 3.9 – 54 място от 133

2004 – 4.1 – 54 място от 145

2005 – 4.0 – 55 място от 158

2006 – 4.0 – 57 място от 163

2007 – 4.1 – 64 място от 179

2008 – 3.6 – 72 място от 158

2009 – 3.8 – 71 място от 180

2010 – 3.6 – 73 място от 178

2011 – 3.3 – 86 място от 182

2012 – 41 – 75 място от 174

2013 – 41 – 77 място от 175

2014 – 43 – 69 място от 174

2015 – 41 – 69 място от 167

2016 – 41 – 75 място от 176
 

Манипулират изследването както

класацията за свободно слово

Че класацията за корупция е сериозно манипулирана може да се види от всеки, който си направи труда да прочете „трудовете“ на НПО-то за последните 2 десетилетия. От тях лъсва например, че според класацията в момента България е по-корумпирана от Гърция и Италия, страни пословични с благоразположението си към даването на пари под масата. Двете държави са били по-зле от нас обаче през 2014 г., когато България е наредена на 69-то място в класацията. Надолу в редицата е и Румъния – страната, обявена в България за знаме на борбата с корупцията и прокламирана от проваления правосъден министър Христо Иванов и политическите му авери като модел за справяне със задкулисието точно през 2014 г. И тук идва мястото за един логичен въпрос – защо страна по-корумпирана от България се сочи за пример у нас? Просто защото през въпросната година в управлението е и Иванов и като правосъден министър носи отговорност за корупцията в страната. За да изглежда, че е работил на пълни обороти, цифрите на Индекса през 2014 г. са силно напудрени, като страната е оценена с индекс 43, без обаче да е отчела увеличен брой на делата срещу корупцията или други специални мерки, които да обяснят този феноменален резултат.

Всъщност манипулирането на подобни класации не е новост за Фабриката. Докато тя работи на пълни пропагандни обороти в полза на своите собственици, журналистите на олигарсите методично успяват да сринат страната ни във всички възможни класации за свобода на словото в последните десет години. Благодарение на тези усилия на олигархичните пешки страната ни внезапно се нареди до държави като Гана и Джибути, в които сигурно проблемите на журналистиката са свързани с физическото й оцеляване. Целта обаче е ясна – свободна България да се превърне отново в блато, в което олигархичните интереси на босовете с медии да процъфтяват, удобно скрити за правосъдието зад фалшиви етикетите „елит“ и „честен бизнесмен“.