Инесса Плескачевская е журналист от Минск. Работи в най-големия държавен вестник на страната „Беларус днес”, преди „Съветска Беларусия”. Срещнахме я в София, където бе дошла да проучи как в България хората преживява прехода, тридесетина години след неговото начало. Проектът й се нарича „Без желязна завеса” и се разпростира във всички бивши социалистически страни. Вече е посетила Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, предстои Румъния. В Берлин е имала шанса да се срещне с последния генерален секретар на Германската комунистическата парти Егон Кранц. А в България - със Симеон Сакскобургготски, кметa на Първомай г-н Папазов, певицата Михаела Филева и други. Инесса Плескачевская е завършила философия. Седем години работи във външно министерство, преди да стане журналист. В Пекин се запознава с фоторепортера Михаил Пеньовски, в когото се влюбва и от тогава са заедно. Издала е седем книги. Проектът „Без желязна завеса” е нейна идея, финансирана от вестника, в който работи.
- Инеса, как бихте озаглавили материала си за прехода в България? 
- Той ще бъде много дълъг и ще се казва „България в търсене на благополучие”, защото ми се стори, че точно към това се стремите. Всъщност към благополучие се стремят всички, но българите, поне на мен така ми се струва , не знаят добре, как да го постигнат и все още търсят пътя. Икономиката ви не е самостоятелна и е силно зависима от ЕС . Ако има ръст в Европа, ще има и у вас. Специалистите прогнозират, че в следващите години брутният вътрешен продукт в Евросъюза ще се забави, значи същото ще се случи и в България. Т.е. благополучието отново се отлага. 

- Вие се срещнахте със Симеон Сакскобургготски какви са ви впечатленията?
- Като на човек, който искрено более за своята страна, и който продължава да си задава въпроса: Правилно ли е постъпил, като се е върнал начело на правителството. Той е можел да живее много по-спокойно и приятно и да не носи отговорност за страната и народа. Но при него чувството за отговорност съществува и досега. Вече обаче с нищо не може да повлияе. Видях един личност, която по човешки е трагична. Може би българите мислят различно, а и вие имате към него повече лично отношение от мен.

- Какво ви говориха хората, с които се срещнахте?
- Различни неща. Имаше и такива които казваха, че ситуацията в България сега е много, много по-добра, от преди 5 -10 години например. Икономиката расте, образованието е прекрасно, системата на здравеопазването работи блестящо. Имаше и хора, които казваха, че: Евросъюзът е обречен, че българите са разочаровани от своето членство в ЕС и че да се живее с една пенсия от 200 лева е невъзможно. Струва ми се, че тези, които говорят за благополучие, просто са представяли желанието си за действителност. Скептицизмът е повече от оптимизма. Това е моето впечатление. Струва ми се, че Живков все още не е сменен, още се живее в социализма 
В същото време виждаме, че Полша е направила сериозен преход. Пътищата им са много добри. Това е важно, там се усеща динамиката, нещо се прави, а България се движи мудно. Тя е най-бедната страна в Съюза. Това даже е обидно за народа.


Среща с Симеон

- Как се оценява преходът в другите страни?
- Преходът навсякъде е болезнен. Дори в Германия е тежко. Ние се срещаме с източногерманци и те казват: Нас никой не ни е питал, дали искаме да се присъединим към другата Германия. Ако имаше референдум, резултатът щеще да бъде съвсем друг. Те не ни слушат. Ние сме второ качество. Вярно, че Меркел е наша, но тя е една, а тук сме десет милиона. Не става въпрос само за материалното, загубихме  приятелството, колектива, мястото, където можем да се посмеем и поплачем, жалват се хората. Всеки се страхува, казват- никой с никого не споделя. Треперим да не ни изгонят от работа, няма човешко общуване.

- Но в Германия стандартът е далеч по-висок?
- Винаги е било така. Но след промените не всички са успели да се адаптират към новия живот. От Западна Германия например идва ново ръководство и в завода от 800 души, остават петдесет. И това се случва в Германия, където по време на прехода бяха вложени много пари. Разказваха ми дори нещо парадоксално: През 90 те години в магазините продавали празни опаковки за телевизор. Някой си я взима и след това я изхвърля близо до дома си . Така всички ще видят, че си е купил нов скъп апарат и ще му завиждат.

- Каква завист! Те са надминали дори и нас. А как е в другите страни от бившия соцлагер?
- В Чехия и Словакия нещата са много различни. По време на соца промишлеността винаги е била в Чехия. И сега се е запазила. Словакия е първата в света по производство на автомобили на глава от населението. Има най-различни марки. Но западните фирми, които дойдоха, им взеха много други неща: Атомната електростанция е на италианска компания,  водоснабдяването в Чехия е на французите и купили са им и захарните заводи, затворили са ги и сега и двете страни ядат френска захар. Това доста ги тревожи. Пример за тях е Унгария, която си върна държавната собственост на стратегическите отрасли и електроразпределителните дружества. Орбан постигна 70 процента от стоките по магазините да са унгарски. На други места не е така. Това е една от причините ЕС да не го обича. Бившият президент на Чехия Вацлав Клаус каза: Надявахме се, че Европа ще ни даде нещо повече от супермаркети. Всъщност Европа дойде в тези страни да взема не да дава. Тя не искаше да имаме производство, а търсеше пазар. 

- А Беларус ще влезе ли в ЕС?
- Ние можем да влезем утре, но Русия няма да ни пусне. А след всичко, което видях покрай този проект започвам да си мисля, дали е нужно. Защото ни става ясно, че ако влезем в ЕС няма да ни разрешат да съхраним промишлеността си, а тя не е лоша. Ще ни закрият заводите. Сега строим атомна електростанция, ще ни накарат да ги закрием, както стана с вас и литовците. 
Разбира се, аз като белорускиня искам да няма граници, да имам свобода на движението, но затова не е задължително да бъдем членове на ЕС. В крайна сметка Молдова е пример. 

- Какво бихме могли да кажем за отношенията България- Беларус.
- В чисто човешкото общуване няма проблеми, икономическите са зле. Вие нямате какво да ни дадете. Ние произвеждаме всички видове трактори, автомобили за градски транспорт, самосвалите ни са сред трите най-добри в света, голям производител сме на калиеви торове.

- Има ли при вас олигарси?
- Сигурно има, но Лукашенко не им дава много да се перчат, защото ще им вземе бизнеса. При нас няма демонстрации на богатство. Белорусът, ако има какво да яде, покрив над главата, да се облече и попътува, вече е доволен. 

- Напуснаха ли много хора страната през последните години?
- Беларус е 9,5 милиона и си остана така. Много от нашите работят в Русия и Полша, гледат да не са далеч. 

- А идват ли на море тук?
- Навремето от сто туристи 80 идваха в България. Сега са 35. Хората имат вече повече пари и предпочитат Египет Турция, Италия, Гърция. 

Исак ГОЗЕС