Директният в отношенията си музикант признава, че през съзнателния си живот на популярна личност не се е изкушавал от пороци, въпреки че много обича да си пийва хубаво вино. Дори има диплома за сомелиер. Популярният китарист вече навърши 60, но с колегите си Румен Бояджиев и Константин Цеков празнуваха и 40 години от създаването на легендарната група ФСБ. Всъщност в редиците на най-успешната ни прогресив рок група Лечев се влива през далечната 1975-а. “Те вече имаха два албума, а аз бях на 21, все още млекопитаещо. Всичко, което съм научил за рока, е от тази група. ФСБ е част от гръбначния му стълб, то ме направи човек”, откровен е с усмивка Иван.
С четири брака зад гърба си звездният музикант казва, че най-накрая е намерил сродната си душа - в лицето на Жени Александрова. С небезизвестната актриса имат син - Константин. Лечев отсега вижда бъдещето му в чужбина, където батко му - 27-годишният Иван, вече гради успешна кариера на финансист. “Най-щастлив съм сега, с Жени. Тя е изключително добро и талантливо същество. Най-трудно ми беше, когато се развеждах с майката на първия ми син, Оля (вокалистка от легендарната дискогрупа от 80-те “Трамвай №5”, бел. авт.). Бяхме два остри камъка, които брашно така и не можаха да смелят и аз повлякох крак за раздялата. Има хора, които 40 години живеят с една жена и въртят по десет любовника, но аз съм в другия отбор. Предпочитам точните и честни отношения.”
Какво още желае, за какво съжалява и на какво се надява, Иван не се поколеба дори и за миг и сподели спесиално за вас, стотиците хиляди читатели на вестник “Над 55”.

-Господин Лечев, журирате в новия сезон на “Гласът на България”, чийто финал вече е на хоризонта. Талантите са бол, журито сте перфектни, а водещите - забележителни. Браво, справихте се просто чу-дес-но!
- Първоначално трябваше да преборя колегите от журито, което не ми беше особено приятно, понеже с двама от тях се познаваме зад кадър. С Камелия сега се запознах, но с Влади Ампов - Графа и Поли Генова сме приятели от много години, обичам ги. Всъщност, основната идея бе не кой кого ще пребори, а да дадем възможност на участниците да се изявят и да впечатляват с гласът си. У нас, в България безспорно има големи таланти, деца с дарба на стойностни певци, при които за жалост шанса за реализация не е особено голям. Някои имат смелостта да отидат навън, за да пробват късмета си и успяват, други пък по една или друга причина нямат този шанс, отказват се и имайки план “Б”, започват работа в друга сфера. Сега много се надявам новият Глас да намери своето място, своята звезда на музикалният ни небосклон и да бъде щастлив или щастлива с това, което има като дарба в себе си! (Усмихва се.)


Иван с любовта на живота си

- Я си представете, че вие самият тепърва ще пробивате и се очертава да се явите на подобен музикален конкурс. Коя песен бихте представил, за да грабнете вниманието на жури, водещи и публика от раз?
- Ще ми е сложно това, защото аз не съм певец. Но добре, нека предположим, че ще го сторя. Моят глас е много специфичен, индивидуален. Може би ще е с някоя песен на съвременен певец, която обаче няма да е с особено големи височини. Бих могъл да изпея песен на американската гръндж група “Саундгардън”, примерно. Важно ще е песента, която ще подбера да ми отива. Знаете ли, не е важно колко съвременно пее даден човек, важно е той или тя да се открояват, човека да е специфичен, уникален посвоему, да е с разпознаваем и с различен глас. Точно тези хора отиват далече и стават големи звезди. Трябва да си вярват, че са таланти, да вярват в способностите си. В противен случай шансът за успех е твърде минимален.

- Десетки години сте на сцената. С какво ви ощетиха нотите и ключа сол и с какво с пълни шепи ви дари музиката?
- (Замисля се.) Дариха ме с голяма радост - двама прекрасни синове, ала ми “подариха” и четири брака... Когато един човек е в този бизнес, музикалния, въобще не е лесно да успее да запази и съхрани своето семейство. Почти всеки ден е свързан с пътувания и липса от дома. Това е от едната страна, а от другата е това, че аз съм си и малко шантав (смее се). Този, който е попаднал в тази сфера трябва да се готви за много работа, лишения и терзания, повечето от които в личен план. Но с цената на какво? Хубаво е човек да си отговори на този немаловажен въпрос и чак тогава да запретва ръкави, залавяйки се за работа в това поприще.

- Хубава халка краси ръката ви, която освен че ви отива, подсказва и че сте щастлив мъж. Така е, нали?
- Няма от какво да се оплача (усмихва се). Както вече ви казах, имам две момчета - Иван-младши, който е на 29 години и живее в Англия, и по-точно в Лондон. Другият е малък, на 4 е и носи името Константин. Моята жена е едно абсолютно съкровище. Завършила е балетно училище и рисува наистина прекрасно. Освен всичко е и актриса в Малък градски театър зад канала. Тя е жена с много таланти, и да, щастливец съм, защото я срещнах. Знаете ли само колко е изобретателна? Наскоро у дома тя направи една малка къщичка за детето ни. Направи я от кашони, но ако я видите, никога не бихте и предположил, че е направена точно от хартия. Великолепна е и малкият се чувства чудесно в това чудно произведение на изкуството. Много се забавлява - все едно си има къща в къщата...

- Да знаете дали с Жени си подхождате и според астрологията?
- Аз съм зодия Рак, а тя е Везни, асцендентът ми е такъв, така че... Знаете ли, ние, Раците винаги вървим напред, понякога обаче с дупето назад, с гръб (много се смее). Хубаво е, че въобще не гледам в миналото, не съм го правил, няма и да го сторя. Гледам само в настоящето и живея в него. За жалост обаче, рядко намирам време за почивка. Сериозно като се замисля, с Жени от може би две години не сме почивали. Все се залавяме с нещо, едно приключваме, друго пък го започваме... Миналата година например, се заехме да ремонтираме нашата вила и това буквално и преносно ни изгълта цялото лято. Тази година съм се заклел да намеря време за релакс. Имаме нужда, а и е хубаво човек от време на време да си подарява неща, които му носят удоволствие.


В журито на 4 сезон "Гласът на България"

- На 60 сте, ала въобще не ви отиват, браво! От вас струи една наистина завидна, хубава енергия...
- Обичам да съм положително настроен, обичам приятелите си и да се забавляваме заедно. Дипломиран сомелиер съм, което включва не само дегустация на вино, но и това как се поднася самата храна, кое с какво върви и как е най-подходящо да се сервира. И благодарение именно на това аз съм щастлив да съм част от шарени и пъстри, хубави хора и обстоятелства. Между другото, в България имаме добро вино, но не можем да се сравняваме с Франция, например. Не всяко “Бордо” за 3 евро е качествено, въпреки че има изключения. Зависи от сорта, страната, климата...

- Не ви попитах какво дете сте бил и спомняте ли си какви бяха вашите страхове тогава?
- Имам един единствен страх, които ме съпътства и днес и това е, че се боя от високо. Но имам случай през последните години, през които намирам смелост да вървя срещу страховете си. Веднъж заедно с Кирил Маричков, който обича да смята, бяхме в най-високата сграда в света. Каза ми, че тя е толкова висока, колкото е Копитото спрямо София. Даже мисля, че тя е със сто метра по-висока, отколкото е Копитото гледано от София. Качихме се с Кирил и гледахме надолу, но по-голямото предизвикателство за мен беше, когато бяхме пак заедно с него отвъд Океана, тоест в Щатите, и по точно в Невада, където бяхме във висока сграда, в която имаше площадка, прозрачна беше и все едно ходиш във въздуха гледайки надолу от многото метри, на които всъщност се намираш от земята. Имах чувството, че ще получа инфаркт, но усетих, че страхът ми от високото намаля, което е показател, че съм го преодолял поне донякъде.

- Понеже с вас сме си поръчали по чаша хубаво и ароматно черно кафе ми е ясно, че го обичате, освен и доброто вино, както вече стана ясно. В кухнята обаче обичате ли да се изявявате?
- Аз умея много хубаво да готвя, но ми се случва рядко. Жени казва, че аз готвя добре, тогава, когато ме дават по телевизията (смее се). Предполагам си спомняте, че ние, двамата с жена ми спечелихме нашия кръг от предишен сезон на кулинарното шоу “Черешката на тортата”. Тогава впечатлихме другите участници с няколко вкусотии, като например това, че много добре приготвихме две агнешки плешки и тиквена супа, която и без друго всички в къщи много обичаме. У дома общо взето готви Жени. Аз обикновено съм по мръвките, така и се очаква от мъжа. Скари, риби... много съм добър. Между другото, в нашия дом хляб почти не си купуваме. Жени прави едни много хубави питки от лимец, содени, неквасени. Имам приятел, който ми носи зехтин, но чист, непреваряван и нерафиниран. Ако знаете само каква е вкусотия да си взема една питка и направо от шишето леко със зехтин да си я напоя... Това ме прави още по щастлив, защото е много, много вкусно.

- Ами любимият ви десерт кой е?
- Любимият ми десерт е трудно да го кажа кой е. В момента се сещам за два - единият със сигурност е тирамису, а другият, естествено, е шоколадовото суфле, поднесено, разбира се, с хубав сладолед.

- Благодаря ви за отделеното време и споделеното от сърце, господин Лечев! Помечтайте на глас, моля ви...
- Единственото нещо, което бих си пожелал и, за което мечтая е да съм здрав, всичко друго мога да го свърша! Дай, Боже, да съм здрав още дълги години, за да мога да продължавам да давам от себе си, обичам да давам от себе си, обичам да свиря и да радвам хората! (Усмихва се.)

Иво АНГЕЛОВ