Юлиян Константинов има красив басов глас и блестяща оперна кариера, пял е на най-значимите сцени по света - “Ла Скала”, “Ковънт гардън”, “Метрополитън”, виенската Щатсопера, театрите в Рим, Берлин, Барселона, Женева, Рио де Жанейро, Буенос Айрес. Неслучайно го наричат “Младия Гяуров”. Верен привърженик на рока и блуса, той има богата колекция от китари. Брат е на волейболната легенда Пламен Константинов.
Гледали сме го в тв играта “Аз обичам България”, където беше капитан на единия от отборите, във Vip Brother, в журито на шоуто “Като две капки вода” по Нова телевизия и др. На телевизионния екран е шумен, ексцентричен, репликира противника и се радва, когато спечели. Висок е 1,94 м, баща на двама сина - Никола и Георги. И до днес е влюбен в съпругата си Юлия, с която са женени от 1998 г.

- Юлияне, каква трябва да бъде жената, която да пожелаеш завинаги?
- Ако може да е много красива, да има много добро сърце, да роди и възпита най-добрите и хубави деца. Кой не иска всичко да му е наред...

- Кои образи на жени от твоето детство предизвикват у теб най-светли чувства?
- Майка ми на първо място, баба ми, която ме е отгледала (майката на майка ми). Първите ми учителки - мисис Цанева и другарката Николова...

- Преди време беше член на журито в “Като две капки вода”. Замислял ли си се дали на жените им е по-лесно да влизат в роля, да се преобразяват?
 - Не, за всички е трудно, защото да играеш другия пол винаги се изискват актьорски умения.

- Ти самият би ли могъл да се превъплътиш в женски образ?
 - Защо не? (Смее се.) Бих изиграл някоя жена, която е характерна с движение, глас, мимики, която ще ми е приятно да имитирам. 


Големият бас на сцената

- В кожата на коя жена не би искал да “попаднеш” дори за малко?
- По принцип не искам да попадам в кожата на нито една жена, защото се чувствам добре като мъж.

- Какво е за теб жената?
- Жена! Когато спира да се прави на жена, независимо дали на външен вид или като поведение, престава да бъде интересна.

- Можеш ли да си представиш свят без жени?
- Не, в никакъв случай!

- Смяташ ли, че те са по-добрата половина от човечеството?
- Против съм разделението на полове. Човекът си е човек, има добри и лоши и от двете страни. Това по-скоро е женско мислене.

- Има ли черти от женския характер, които не понасяш?
- Липсата на логика.

- Със съпругата ти носите едно и също име. Мислиш ли, че съдбата среща един мъж и една жена? 
- Името е чиста случайност. Освен съдбата, всичко останало е важно.

- Вярваш ли, че може да има любов, докато смъртта ви раздели?
- Не можем да слагаме времето в определени граници.

- Възможно ли е приятелство между двата пола?
- По-скоро не. Въпреки че винаги има по един или поне половин пример. (Смее се.)


Със семейството

- Тоест ти нямаш приятелки жени?
- Зависи какво влагаш в думата приятел. Странно е, но ние, хората, се променяме и неща, в които съм вярвал преди години, сега са различни.

- Мислиш ли, че жените са подли и лукави създания?
- Има и такива сред тях, но има и такива мъже.

- С какво може да те изненада една жена приятно? 
- С факта, че ще е изненада.

- А неприятно? 
- С това, че престава да бъде жена.

- Смяташ ли, че нежната половина от човечеството става по-силна от силния пол?
- Не, не може да стане. Пак казвам, разделението на половете не е окей според мен.

- Пътувал си много по света, наистина ли българката е една от най-красивите жени в света?
- Няма белег, който да определи българската жена като по-различна. Просто историята ни е направила много пъстри и различни.

- С какво е по-различна от останалите?
- С трудните години, през които е минала. Българската жена трябва да ходи на работа, за да изхранва семейството наравно с мъжете... 

- А какво според теб не й достига?
- Време.

- Преди време се раздели с оперните сцени по света и признаваш, че го направи заради съпругата си. Така ли е?
- Не съм спрял да пея, но чувствително намалих броя на ангажиментите си. Преди 12 месеца в годината бях на 12 различни сцени по света. Но децата пораснаха, жена ми няма как да пътува непрекъснато с мен. С музика никога няма да спра да се занимавам, просто усетих, че не ми носи тази наслада както преди, а човек не заслужава да превръща голямата си любов в занаят. От една страна, вече съм постигнал всичко, което можех да постигна в операта. Сега мога само да посетя страните, в които вече съм бил, да пея в оперите, в които вече съм пял, и на сцените, на които вече съм играл. От друга страна - така имам време за семейството си, а то е моят приоритет. 

- Сам признаваш, че не си от най-спокойните хора. Как се живее с човек като теб?
- Трудно. Но не си представям да живея спокойно. Няма ли рокендрол в един човек, за нищо не става. (Смее се.) От друга страна, бих могъл да бъда много лесен за манипулиране. С оглед на суетата ми.

- Като момчета говорехте ли си за жени с брат си?
- Не, никога не сме се съветвали било то за работа или за жени. Откъде накъде, всеки си има свой собствен живот. (Смее се.)

- И накрая, пожелай нещо на жените и в частност на нашите читателки!
- На каквато и възраст да са, никога да не престават да бъдат жени!

Валентина ИВАНОВА