Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 г. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г. От 1897 г. е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 г. Първоначално Яворов е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - “Дело”, “Свобода или смърт”, “Автономия”, “Илинден”. Първата му публикувана творба е стихотворението “Напред” във вестник “Глас македонски”. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - “Гоце Делчев” (1904 г.). През 1909 г. издава мемоарно-есеистичната си книга “Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 - 1903”.
Всички знаем за любовта му към Мина и трагичния роман с Лора. Но преди тях друга жена е занимавала дълго време мислите му... Пътищата на Яворов и Дора Габе се пресичат през 1905 г. По това време Яворов е вече признат и много обичан поет в България. Издал е първата си стихосбирка, а новите му стихове се появяват в авторитетното списание “Мисъл”. Едва 27-годишен Яворов заема отговорния пост директор на Националната библиотека. По същото време Дора Габе е седемнайсетгодишна девойка, пристигнала от родния си град Добрич в София, за да продължи образованието си. Нейната съквартирантка открива в багажа й тетрадка със стихове. Без да се поколебае, ги занася на своя Яворов. Той много ги харесва и пожелава да се срещне с младото момиче. Първата им среща се състои в кабинета на Яворов в Националната библиотека. Ето какво си спомня самата Дора Габе за тяхната първа среща: “Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите (тогава си представях големите поети с високо чело), очите му нямаха израз, защото го боляха. 

Само гласът му беше хубав - топъл, мек 
глас, който издава вътрешния чар на поета

Помня тогавашния Яворов чрез гласа му”. Няколко месеца след първата им среща се налага Дора Габе да замине за Добрич. И те започват да си разменят писма, чрез които да продължат работата върху поезията на младото момиче. Яворов съзира в Дора Габе таланта и вярва, че тя ще стане голямата поетеса на България. В същото време той е привлечен и от нейната младост и красота: “... аз пак Ви питам, без да искам отговор, защо Вашата душа е тъй хубава, защо тя е само една песен?”. Едновременно влюбен в жената и вдъхновен от поетесата, големият български поет пожелава да стане неин учител в поезията. В писмата на поета започват да се промъкват и първите нотки на интимност, на влюбеност: “Слаба жена, не направихте ли от мене, който се мислех за някакъв тигър - едно малко котенце с лентичка на шия, което подскача около Вас, за да Ви забавлява?”. Яворов не крие любовта си: “Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго... Аз Ви обикнах от първото виждане...” В същото време той не търси и не очаква взаимност: “... моите чувства към нищо не трябва да Ви задължават”. Дори напротив, многократно предупреждава младото момиче да се пази от него, да не го обиква: Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви отправя едно предупреждение, - додето съм с ума си поне!... Вие трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви, ако бъдете безумна да ми го кажете!

Оставете да ви обичам само аз -
и тъй ще бъде най-добре

Всичко това обърква Дора. Тогава тя е още съвсем млада и не може да прозре душевността на големия поет. Освен в чувствата си, Габе се чувства застрашена и в поезията си.


Яворов (в средата седнал) с чета на ВМОРО

Страхува се, че неговото влияние върху стиховете й е твърде голямо, твърде съществено. “Нещо в мен се изплаши: да не бъде премазано, да не бъде обезличено” - пише в спомените си вече възрастната поетеса. Доскоро се смяташе, че отношенията между Яворов и Дора Габе са останали в сферата на платоничното изживяване. Самата Габе казва, че Яворов никога не я е целувал. В същото време до смъртта си тя пази непубликувано едно свое стихотворение, посветено на Яворов, и пожелава то да види бял свят едва след смъртта й. Творбата се казва “Женска кръв” и текстът й недвусмислено тематизира любовни отношения, прекрачили прага на духовно-платоничното. Любовта между Яворов и Дора Габе е не така известна, както тази между него и Мина Тодорова, не така скандална, както бракът между Лора Каравелова и поета. Тяхната любов е белязана от премълчаното и недоразбраното в отношенията им. Такава любов остава завинаги в сърцата на изпиталите я и предопределя целия им сетнешен живот. Дора Габе живее дълго и докрай носи спомена за нея: Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.

Въпреки натрупаната огромна по количество и най-разнообразна по съдържание литература за неговия живот и творчество, българската общественост слабо е запозната с факта, че Яворов е първият избран кмет на новоосвободения град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев) по време на Балканската война 1912 г., както и че 

участва в превземането на още един град
 по време на войната - Кавала

При това, проявявайки заедно с другарите си инициативност, изобретателност и завидна смелост. На 25 октомври 1912 г. край гр. Драма войводите Й. Вапцаров, М. Чаков, Хр. Чернопеев и П. Яворов искат среща с командира на Родопския отряд генерал-майор Стилиян Ковачев и му предлагат с част от войските си да се придвижи на юг към Бяло море и да превземе Кавала. Генералът преценява, че акцията ще затрудни военните му планове и отказва. Тогава Яворов излага идеята им да се превземе мирно градът и го моли да предостави четири военни униформи от българската армия и четири коня. Придружени от 23-ма четници, четиримата войводи тръгват от Драма към Кавала, представяйки се за преден отряд на идващата българска войска. На 27 октомври 1912 г. “официалните парламентьори” на българската армия Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Йонко Вапцаров, Пейо К. Яворов и техните четници влизат в град Кавала. Новината мълниеносно се разнася из града и в центъра му се събира огромно множество от хора от почти всички балкански етноси. В конака войводите започват тежки преговори с турската административна власт. Яворов като водач поставя условията, а М. Чаков превежда: градът до полунощ трябва да се предаде, в противен случай ще бъде обстрелян от артилерията на генерал Ковачев; не бива да загиват напразно невинни граждани. Малко преди 24.00 ч. петдесетхилядният град е предаден на четата и въпреки късния час на площада започва спонтанно тържество. Христо Чернопеев сваля турското знаме от балкона на конака и поставя българския трибагреник, а Яворов произнася емоционално слово пред събралите се граждани. Критичното положение на “парламентьорите”, които превземат града без един изстрел, след няколко часа е преодоляно с пристигането на нова българска сборна чета от над 100 човека. В новосформираните органи на българско управление в Кавала на П. К. Яворов е поверено общото управление, на М. Чаков - милицията, на Хр. Чернопеев и Й. Вапцаров - отговорността за четите, които осигуряват реда в Кавала и охраната на по-важните обекти: складове, банки, дипломатически сгради. Четниците на Яворов охраняват пристанището на града.

Със сигурност ще откриваме още непознати страни на един от най-любимите ни поети, но по-важното е да помним творчеството и делата на краткия му живот, отдаден на всички каузи, в които вярва - “Аз не живея, аз горя”.