„Умни светофари”. Вече повече от 2 години тази фраза се върти безконтролно в публичното пространство, без да става напълно ясно за какво става дума. Попадналите в задръстванията в Пловдив шофьори насочват гнева си към нея, сипейки ругатни по светофарните уредби и хората зад тях – сякаш това ще помогне по някакъв начин да се измъкнат по-бързо от поредната тапа.

Контролът на трафика в Пловдив обаче е една изключително важна тема, особено с оглед на това, че вече е септември, есента идва, с нея неизбежно ще дойдат и повечето коли, а с тях и задръстванията. Но как точно се управлява трафика в един от най-големите градове в  България?

 

Първият въпрос, на който трябва да отговорим, е откъде. В града беше изграден Център за управление на трафика, който се намира в сградата на бившия хотел на Ванко 1 на булевард „6 септември”, пише trafficnews.bg. В специална зала там се намират видео стена и работни станции, на които на живо се наблюдава картина от най-натоварените кръстовища в града.

Системата за управление на трафика обхваща 50 кръстовища в целия град. Още в края на 2015 г. там бяха подменени светофарните секции с LED такива за по-добра видимост отдалеч, а на места, където е имало такава нужда, изцяло беше сменена конструкцията на светофарите. На 15-те най-възлови кръстовища в града пък бяха монтирани и CCTV камери за видеонаблюдение. Картината от тях се изпраща директно на мониторите в Центъра, откъдето диспечерите могат да наблюдават трафика в реално време и да вземат нещата в свои ръце, ако на някое от тези 15 кръстовища се образува голямо задръстване. Важно е да отбележим обаче, че тези камери не се ползват за следене на нарушители и последващо санкциониране на шофьорите. Целта тук е само наблюдение на трафика и мерки за неговото "олекотяване".

Но какво е „умното” на светофарите? Основното е, че на тези 50 кръстовища са били подменени светофарните контролери. Това е дало повече възможности за управление на системата, за да може да се преценява натовареността на дадено кръстовище и да се реагира при евентуалното оформяне на тапа. С тази промяна обаче дойде и промяната в организацията на движението в града или по-скоро в тази зона, която попадна под контрола на Центъра. В първите месеци на координация на организацията на движението задръстванията бяха често срещано явление, а с нея се разрази и гнева на пловдивчани.

„Един начин, който беше налаган в града в продължение на десетилетия, беше рязко променен, което доста трудно се прие като ново”, обясни директорът на ОП „Организация и контрол на транспорт” инж. Борислав Кръстев. „Но смятам, че с течение на времето хората осъзнаха промените и разбраха, че са за доброто на всички”, допълни той и отбеляза, че вече се получават множество сигнали за организацията на транспорта в града, като в тях налице са конкретни препоръки. Такива, които наистина биха подобрили движението. Т.е. пловдивчани вече не реагират само емоционално, но и дават смислени предложения за справяне с проблемните кръстовища.

Кръстовищата в града се управляват по три начина. Има такива светофари, които са на местно-гъвкаво управление. Това означава, че се управляват от трафик детектори, които автоматизирано определят най-подходящата циклограма* в зависимост от това колко автомобила минават през кръстовището. Системата има зададени минимални и максимални времена на зелената светлина на светофара и я променя спрямо това каква е натовареността в даден момент.

Други кръстовища са на координационен режим, т.е. координират се помежду си и така се получава т.нар. „зелена вълна”. Тя обаче не е панацея за всеки проблем, коментира инж. Кръстев.  Последните кръстовища пък са на твърд цикъл с ясно посочени времена на червеното и зеленото.

Диспечерът, който се намира в Центъра за управление на трафика, има възможност в даден момент да изключи всички други режими и ръчно да задейства това, което е най-подходящо за дадения момент. Диспечерът обаче не е всевластен и не бива, попадайки в задръстване, да насочвате гнева си към него или светофарите. Това, което може да направи диспечерът, е да избере една от няколко предварително съгласувани с „Пътна полиция” циклограми, като прецени коя според него ще помогне най-много на даденото кръстовище да не се образува голямо задръстване.

Всичко описано до момента цели именно спокойното пътуване из пловдивските булеварди и улици. Има, разбира се, фактори, които са извън контрола на диспечери и светофари. Това са силно увеличеният брой автомобили, ремонтите на основни булеварди, превишената скорост, с която много водачи се движат (над 70 км/ч в града), а най-вече – неспазване на правилата за движение. Защото колкото и системи да бъдат вградени, поведението на шофьорите е нещо, което не може да бъде контролирано и което също стои в основата на тапите, които се оформят из града.