Вицепрезидентът Илияна Йотова каза пред БНР, че е малко озадачена от казаното от френския президент Еманюел Макрон по време на посещението му в България относно Шенген. "Той не даде еднозначната си подкрепа за Шенген, а каза, че България трябва да участва тепърва в променящите се правила на самата Шенгенска система. За никого не е тайна, че Шенген от няколко години не работи във вида, в който е измислен, тоест от 2015 година, от засилените мигрантски потоци редица държави затвориха частично границите си, има гранични проверки. Така че, да, редно е да се променя Шенген, но като че ли хоризонтът за страни като България и Румъния се отдалечава все повече. Дори Българското председателство (което е абсолютен нонсенс според мен), не поставя сред своите приоритети темата за Шенген, отбеляза вицепрезидентът.
Тя се надява да са научени уроците от отминалия политически сезон и страстите да са отминали.

"Чака ни много сериозна есен, в която България трябва съдържателно да се подготви за предстоящото председателство", коментира Йотова.

Логистиката на председателството е второстепенният въпрос и ще се справим добре, изрази увереност Йотова, според която обаче по-тревожният въпрос е за съдържанието.

"Големи директиви, големи теми в Европейския съюз като "Брекзит", като системата на Дъблин – те наистина ще намерят някакво решение по време на нашето председателство не защото България ги е поставила като приоритети, а защото им идва редът, но въпреки всичко и в рамките на тези теми трябва да бъдем много, много внимателни. Едновременно с тези текущи теми България трябва да постави и своите теми", подчерта вицепрезидентът.

Йотова каза, че макар и условно, е съгласна с трите "К", които бяха изложени от българското правителство като приоритети.

"Но какво от момента на тяхното обявяване досега е направено по тази тема, много ми е трудно да открия. Защото колкото и да искам, не откривам никакво съдържание в тези три думички, което да бъде предложено от българското правителство. Затова се надявам, че една голяма част от енергията в следващите месеци и в парламента, и в българското общество, ще бъде насочена в тази посока", каза вицепрезидентът.

Относно мониторинговия механизъм за наблюдение на България и заявките от началото на новия политически сезон за неговото отпадане, Илияна Йотова припомни категоричната си позиция: "Трябва, като държава, да направим всичко възможно да се приключи с механизма за мониторинг. Този мониторинг отдавна е изчерпал своето съдържание и своите лостове за влияние, той е отживелица".

След Лисабонския договор има достатъчно лостове, с които една държава може да бъде наказана за това, че не е правова държава или че не се спазват основните европейски базисни ценности. Както в момента, знаете, има производство и срещу Полша, и срещу Унгария по различни теми. Въпросният мониторинг като че ли се използва повече с политически цели в различните държави-членки тогава, когато трябва да решават свои вътрешни проблеми или когато трябва да посочат с пръст една или друга държава в Европейския съюз, смята тя.

Дано не правим закони само заради европейските ни партньори и европейските институции, които след това да се окаже, че не работят на наша почва, допълни Йотова по повод обвързването на темата за антикорупционния закон с отпадането на мониторинга. Колкото по-малко политика при обсъждането на антикорупционния закон, толкова по-добре, изтъкна тя.

Йотова оцени като изключително коректна позицията на президента Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата.

Вицепрезидентът каза, че е с усещането, че акцентът се е преместил от това как ще работи следващият закон и какъв ще бъде неговият ефект към "кой ще води бащина дружина".

Дискусията в Народното събрание не е достатъчна, защото това е закон, който засяга всеки и трябва да гарантира справедливост в българското общество, смята Илияна Йотова. Този закон не бива да бъде претупван и набързо приет, смята вицепрезидентът.