Видинският майстор дърворезбар Николай Николов е единственият българин, включен в тазгодишното издание на луксозния руски Каталог на майсторите на съвременното християнско изкуство, издание на Московската патриаршия и Руската православна църква.
Изданието е годишник и излиза в първите месеци на годината само след благословията на руския патриарх. В този каталог се представят майстори от всички държави, изповядващи православната вяра. Разпространява се в целия свят. Освен него, в раздела “Дърворезба” са представени един македонец, двама сърби и един руснак. Представени са и всички изкуства, свързани с християнството - от строителството и архитектурата на църкви до изографисването, иконописта и изработването на църковна утвар. 

Николай е включен в каталога след неочаквана покана от страна на редакторите, дошла през есента на миналата година. Приел на драго сърце, защото 

в каталога не може да попадне всеки майстор - канят се само най-добрите

Съдържанието включва архитектура и строителство на православни храмове, иконопис, гобленарство, църковна живопис, керамика, макети, мозайки, пластики, монументално изкуство, дърворезба, оръжия с християнски символики, реставрация, релефна иконопис, скулптура, фотография, ювелирно изкуство и т.н. Николай и част от неговите творби са представени на 295-а страница на каталога.
Николай Георгиев Николов е роден във Видин. Учи в родния си град, а след гимназия завършва техникум по електротехника, но никога не е упражнявал електричарската професия. Като ученик още в малките класове се запалва по корабомоделизъм. Към работата с дърво го запалва и баща му, който има дърводелска работилница. 

За себе си разказва скромно: Със струговането на дърво се занимавам малко повече от 30 години, а с дърворезба започнах още във втори клас. Помня, че 

първата ми работа бе една Айфелова кула, изработена от шперплат 

Дърворезбата си ми остана хоби от тогавашните кръжочни форми. Не знам как се получи, защото първоначално започнах с корабомоделизъм. Изрязвахме с лъкчета всякакви различни форми и оттам може би дойде тази моя любов. Дойде ми “отръки”, както се казва. После, като влязох в казармата, прекъснах за доста време, но лека-полека започнах да чопля за себе си разни неща, докато не се явих в София в Занаятчийската камара. Това стана преди 6 години. Там получих сертификат за майстор. Десетина години преди това бяхме се събрали няколко дърворезбари и направихме иконостаса на параклиса във видинското село Буковец. Така започнах и от там тръгна моята страст към църковната дърворезба. 



Когато вече придобих майсторското си свидетелство за художествена обработка на дърво, по някаква случайност станах шофьор на Дядо Сионий, тогавашният викарий на Видинския митрополит Дометиан. Това продължи само няколко месеца, но човекът усети, че се занимавам с такива неща, и ми даде поръчка за обзавеждане на Лопушанския манастир. Първо за старата църквичка, после за новата, голямата. Там направих доста неща, след което Дядо Сионий го откомандироваха в Троянския манастир. Последваха нови поръчки и за там, както и за хотелската част на Клисурския манастир - певници и аналои за тамошните монахини. Във Видинско също направих много неща за различни църкви и манастири. За видинския храм “Свети Николай”, за църквата в село Капитановци... 
Тръпката е, че когато нещо се прави, се прави с голяма любов, с желание, тогава се постига и най-доброто. Може би доста хора в България биха могли да изработят повечето от нещата, които правя аз, но малцина биха го направили с любов. Различно е, когато едно нещо го правиш само за да го продадеш, и съвсем друго е, когато влагаш в него душата си. 

Хората имат различни хобита, които ги успокояват - едни намират утеха и се разтоварват с гобленарство, други отиват на риболов, четвърти играят карти. Аз превърнах моето хоби в професия. 

Работата радва душата ми 

Има и обратни случаи. Когато усетя например, че някой клиент идва някак негативно настроен, усещам как това негативно настроение се предава и върху мен и до последния момент, додето изпълня поръчката, работата не ми върви, мъчи, изморява ме, тежи ми. Така е до последния момент, докато не се отърва от нея. И обратно - когато дойде човек с огромното си желание да притежава нещо, което сърцето му го иска, или пък както поръчките на ония баби от Капитановци, събирали с месеци стотинки от пенсиите си, за да направят дарение за църквата, нещата изглеждат съвсем различно. Работата те радва, доставя ти удоволствие, разтоварва те и ти се чувстваш изключително приятно.
 
За двамата си сина - Божидар и Йоан, пък е заделил два шкафа в апартамента си, в които събира различни неща - хаванчета, свещници, чукчета за месо, подноси от дърво, които изработва само когато е в добро настроение, за да се забавлява. Тях ще остави като своеобразен чеиз на двамата, както старите баби някога са подготвяли цял живот чеиза на внучките си. 
Честито, Николай!

Ненчо СЛАВЧЕВ