Разговаряме с писателката Румяна Шопова по повод годишнината и книгата, която подготвя за поп Манол Коларов, участник в националноосвободителното движение, свещеник и учител.
- Госпожо Шопова, какво знаем за този народен будител?
- Поп Манол е роден на 20 октомври 1843 г. в с. Мурсалково, починал е на 12 октомври 1918 г. в Пловдив, следователно тази година се навършват 100 години от смъртта и 175 години от рождението на съратника на Васил Левски, председателя на основания през 1872 г. революционен комитет в с. Мурсалково (днешно Спасово, Чирпанско), повел под клетва съселяните си в неуспялото Старозагорско въстание от 1875 г. След потушаването на въстанието е заловен и затворен в Чирпан, после в Стара Загора. Знаем за него още, че е бил изтезаван в затвора, по-късно е одрински заточеник. През Руско-турската война се присъединява към руските воини.
След Освобождението се заселва в Пловдив и служи до смъртта си в храм “Св. Иван Рилски” в Кършияка. Поп Манол е виден пловдивски духовник и общественик, съратник на Захари Стоянов и Иван Андонов в подготовката на всенародно въстание от 1884 г. за присъединяване на Източна Румелия и Македония към Княжество България. 

- Какво открихте в историческите извори за въстанието, в чиято подготовка той пряко участва?  
 - Пратениците Атанас Тянков от Хасково и Таню Пеев от Чирпан са били заловени от турците. Те трябвало да поведат четата от Мурсалково към сборния пункт “Памуклука”. Въстаниците в нощта на 16 септември 1875 г. чакали в двора на Тодор Събев. И наистина там се събрали 150-200 души на брой, но за голямо съжаление, “всички отишли без надлежно въоръжение, каквото прилича на едни въстаници”, пише в изворите. Мухтарят, или кметът на Мурсалково, който бил в течение на подготовката и бил привикан за залавянето на пратениците, се усъмнил, че има провал, и предупредил навреме въстаниците да се приберат по домовете си. Тодор Събев, в чийто дюкян са намерени пратениците, е пребит в старозагорския конак и умира от раните си. На 10 октомври под стража и в окови са откарани поп Манол, Миню Даков, Иван Атанасов Кючуков в Чирпан и Стара Загора. Няколко са комисиите, които се произнасят за вината и присъдите. Подробности за организацията и предателството, извършено от куриера Андрея Момчев, донесъл от Търново възванието на Букурещкия комитет, който знаел всички пароли по сборните пунктове, се намират в Историческия музей, Стара Загора.


Румяна Шопова 

За живота на отец Манол могат да се намерят данни в архивната книга на родолюбеца Киро Делев “История на село Спасово”, в която описва комитетското дело в родното си село. Относно присъдата в Одрин можем да прочетем, че е трябвало да бъде набит на железни колове. Благодарение на комисията от европейски консули отец Манол е бил спасен и освободен от затвора на 13 септември 1876 г.
“Още при влизането на руските войски и българските опълченски дружини в Стара Загора - твърди Делев - Манол Коларов заминава с Таньо Манолов Савов и други мурсалковци, за да получи указания за действие. Бързото отстъпление на генерал Гурко всява смут сред населението. Започва отмъщението на турците. Убит е Таньо Манолов Савов. Манол Коларов успява да се спаси, като заедно с руските войски се оттегля в Търново. Той е временен енорийски свещеник в с. Михалци до преминаването на освободителните войски на юг от Балкана. След Освобождението се установил в Пловдив.”

Съпругата на Манол - Стефана (Тана), е от рода Бешовите. Те имали седем деца: пет дъщери - Митра, Рада, Марийка, Иванка, Деля (Неделя), и двама сина - Иван и Таньо. Митра е омъжена за народния певец Вичо Бончев, Рада - за свещеника от същото село Стефан Сталев. Иванка и Неделя са родени в Пловдив. Иван, търсен от турците, е спасен, учи медицина в Париж и Белгия, в Пловдив е известен хирург. Потомците му живеят в Белгия. Таньо става земеделец, какъвто е и внукът му Борис Манолов, починал през 2008 г. в Пловдив.

Днес родословното дърво на поп Манол наброява над 150 наследници, от които внуците му са вече покойници.

- Кое ви накара да напишете тази книга?
- Тази книга е в памет на съпруга ми и неговата майка, която е последната внучка на Манол, Иванка Шопова. В моя дом свекърва ми често разказваше за живота на свещеника и това събуди интереса ми към търсенето и писането на документална литература по темата.
Тленните останки на поп Манол се намират в двора на църквата “Св. Иван Рилски” в Пловдив, където на 13 октомври се отслужи заупокойна молитва. Върху надгробната плоча се чете текстът:
“Будил в тъмното робство народния дух за просвета. 
 Учител, страдалец, ратник на народната свобода. 45 години той служи на бога и с живо слово прославяше неговите истини и правда”.
Светла памет и мир на праха му, казваме днес неговите правнуци.

Мирослава ПАНАЙОТОВА
/вестник "Над 55"/