След 18.02.2018г. консумацията на каквито и да са животински продукти се прекратяват. 

Великият пост е най-строг и най-продължителен.

Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията. 

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:

- Първа седмица ––>> От понеделник до събота включително - строг пост (растителна храна без олио и вино) ––>> В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

- Втора седмица  ––>> Сряда и петък - строг пост. ––>> Събота и неделя - олио и вино. ––>>На Благовещение се разрешава и риба.

- Трета седмица (Кръстопоклонна) ––>> От понеделник до петък включително - строг пост.   ––>> Събота и неделя - олио и вино. 

- Четвърта седмица ––>> Както втората 

- Пета седмица ––>> Както втората 

- Шеста седмица ––>> Както втората ––>> В събота (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни.

- Страстна седмица ––>> От понеделник до събота включително - строг пост. ––>> Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни /най-вече на тези с животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден .

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица / Лазаровден / на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "преддверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.