На 23 юли 1942 г. бе разстрелян Никола Йонков Вапцаров и още петима антифашисти. 75 години след трагичната гибел на поета неговите стихове, независимо дали са в учебниците, или вече са ги изхвърлили, продължават да се четат от милиони по света на близо седемдесет езика в 90 държави. Странно е, че първият и единствен до днес българин, носител на международната награда за мир, е бил предложен за това престижно отличие не от собствената си родина. Неговата полска преводачка изпраща стиховете му на легендарната испанска революционерка Долорес Ибарури-Ла Пасионария. Тя внася предложението и то получава широка подкрепа. На 2 декември 1953 година баба Елена Вапцарова получава наградата.
Въпросът можеше ли да бъде спасен Вапцаров, все още търси отговора си, толкова години след фаталния край на поета. Логиката му се крие в това, че неговият баща е близък приятел на цар Борис. Когато ходи в Банско, монархът гостува в тяхната къща. Той познава човека, който е екзекутиран с неговата благословия още от дете.

Според племенника на поета дипломатът Никола Вапцаров, ако дядо му Йонко е бил жив, трагедията никога не би се случила. Фамилията на поета не е допускала, че той ще бъде осъден на смърт и много късно се е заела да го спасява. Баба Елена се опитва да се срещне с цар Борис. Разбира се, познавала го е добре и той нея. Много пъти го е посрещала и гощавала в дома си. Той обаче се скрива. Тогава тя, обезумяла от мъка, отива при министър Александър Балан. Той - при царския брат Кирил.  Попитал го: Какво става с Вапцаров? Принцът обърнал глава: Нищо не съм чул...
Само няколко дни след като е изпълнена присъдата на 27 юли 1942 година, цар Борис имал среща с Гьобелс и би било добре да докладва, че в България са убити толкова антифашисти. 

Няма никакви основания, пак според родственика на поета, да се вини и Елисавета Багряна като безучастна за трагичния край на поета. Тя и художникът Константин Щъркелов също са предприели някакви действия, за да го спасят, но и те твърде късно. В съда са я питали: Голям поет ли е Вапцаров, при което тя кимнала с глава. Но каквото и да кажела, вече всичко било решено.

Неизвестно защо така през годините се появиха легенди, че големият актьор Петър Слабаков като войник е участвал в екзекуцията. Разбира се, в това няма и грам истина. Пошла измислица. Племенницата на поета Мая Вапцарова разказва пред БЛИЦ спомените на някой си бай Кольо,  пазач в писателския съюз. Той споделил пред нея: „ Аз трябваше да стрелям срещу чичо ти! Преместиха ни от отделение В, в отделение А. Когато стреляхме, един остана жив! И тогава докторът, който отиваше да им премери пулса, изведнъж скочи и каза, че това е Вапцаров. Той беше жив, не го бяха хванали куршумите! Лекарят усети по пулса. По международните закони нямат право повторно да изпълняват присъдата. Тогава стреляха отново и отблизо в главата му. И тогава го убиха”. 

Когато ни разказа това, и двамата - баща ми и този човек, получиха инфаркт. Трябваше да карам двама души до болницата. Бай Кольо преживя този инфаркт и пак от инфаркт почина. Според мен той беше човек с чиста душа, просто като войник е изпълнявал заповед, разказва Мая Вапцарова.


Гарнизонното стрелбище

Протокол-оригиналът: Изстрелите прекъсват песента 

На 23 VII.942 г. бе произнесена присъдата от Военния полеви съд по н.д. 585/942 на Соф.в.п. съд, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.
Към 11,45 ч съдът прочете присъдата , съгласно която 12 от подсъдимите се осъждат на смърт, като присъдата влиза веднага в законна сила и подлежи на незабавно изпълнение.
Към 16 ч. се съобщи, че присъдата ще бъде изпълнена по отношение на осъдените на смърт в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон-при арсенала. 

Към 19,30 ч пристигна арестантската кола с осъдените. Към 19,50 дойде адютант със свещеника и съобщи, че е разрешено осъденият Антон Николов Попов преди екзекуцията да се венчае  с Росица Манолова, дъщеря на бившия министър Христо Манолов, бременна от него. След малко пристигна и автомобил с младоженката, придружена от сестрата на Антон Попов, брата и жената на Петър Богданов, жената на Никола Вапцаров...

По искане на Антон Попов от осъдените дойдоха да присъстват на венчалния обред: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани Атанас Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев, които не се държали достойно както при следствието, така и на процеса. 

След свършването на официалния обред младоженката и другите жени се качиха на автомобила и в момента на тръгването му сестрата на Антон Попов се обърна, махна с ръка и извика високо: „ Довиждане батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея”.

След това шестимата осъдени бяха въведени в средния тунел на стрелбището. Дойде военният прокурор, който прочете присъдата, съгласно която шестимата трябва да бъдат екзекутирани. След това свещеникът ги покани да се изповядат, но те отказаха. Прокурорът пристъпи към осъдените и ги запита дали имат да кажат нещо. Атанас Ив. Козинаров каза тихо: „Цял живот съм се борил за свободата на този народ”. Г-н прокурорът го прекъсна и му каза, че такива декларации сега не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават личните вещи, за да бъдат дадени на техните близки. Осъдените бяха отведени на мястото на екзекуцията и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: „Да живее близката победа на червената армия”. И веднага след това: „Да живее близката победа на пролетариата.” Атанас Козинаров се сбогува с осъдените, като извика: „Сбогом другари и всички му отговориха сбогом”.
Лицата, които бяха поставили вече книжните качулки, се оттеглиха и веднага осъдените групово запяха: Тоз, който падне в бой за свобода ... и последваха изстрелите.
Осъдените бяха екзекутирани.

24 VII 942 г. 

/Документът, публикуван с незначителни съкращения, е взет от сборника:”Никола Йонков Вапцаров - дело 585/1942 г” – издаден от „Фондация Вапцарова вяра/


Страницата подготви Исак ГОЗЕС