Има нещо странно в това, което се случва в далечната 1977 година. Син на царски офицер. Себичен, необуздан, не цепещ басма на никого, при това с четири брака и особено влечение към красивите жени, независимо чии са те, бохем и здрав пияч, е удостоен с най-високото звание на страната ни: Герой на Народна република България. Тогава това отличие се дава само на видни активисти на комунистическата партия, партизани от отряд „Чавдар” или на богоравни като първия съветски ръководител Леонид Илич Брежнев. Кой е тогава този по нищо неприличащ на партийните величия човек и с какво е заслужил правото героичната златна звезда да блесне на ревера му? Днес този въпрос би накарал мнозина да се замислят, но в онези дни издълбаното му от едри бръчки лице бе на първите страници на всички вестници. За часове той бе станал идол на нацията.
Георги Георгиев е роден в Кърджали на 4 юни, точно преди 88 години. Когато е на десет, бащата е командирован във Варна и момчето за първи път вижда морето. С какво толкова то го е развълнувало, на кои детски струни са засвирили вълните, е трудно да се каже, но още тогава невръстният малчуган казва: Мечтая да обиколя света. 

Хубавото на детските фантазии е, че те нямат граници, лошото е, че с времето те най-често се забравят. Но не и в този случай. Скоро Георги става душата на компанията на варненските ветроходци, идва в София и създава яхтклуб „Академик”, отново се връща край морето, за да  завърши Техникума по корабоплаване, а корабът „Емона“ става първото му работно място като професионален моряк. След години същото това калено в бури и хали корито ще бъде качено на влекач, ще кръстоса по суша половин България, по пътя ще катастрофира и ще стане единственият морски съд в историята, претърпял инцидент на сушата, после ще акостира на язовир Кърджали, за да се превърне в атрактивен ресторант, предлагащ прясна пържена риба. Тъжна история, но такава е обикновено съдбата на пенсионерите, независимо дали са хора или кораби.


С първия български космонавт Георги Иванов

На 5 юни 1976 година от град Плимут, Великобритания, отплават участниците в Трансатлантическата регата за самотници ОСТАР. Яхтите са общо 125. На една от тях се вее български флаг. „Кор Кароли” (Сърцето на Карл) е изработена в Полша по американски лиценз. Дълга е девет метра, широка е три, има обща площ на платната шестдесет квадратни метра. Зад руля й е капитан Георги Георгиев. Настроението, с което ветроходците се понасят към американския Ню порт, скоро е помрачено. Стихиите решават да си поиграят със смелите мъже. Огромни вълни се стоварват върху лодките им. Краят е драматичен, да не кажем трагичен. Двама от участниците загиват, мнозина са ранени, седем яхти направо изчезват, до финала стигат 73. Георгиев завършва с две счупени ребра на 37-о място.

Ню Йорк е градът, в който морякът и яхтата му се подготвят за следващата решаваща битка -  57-о в историята на ветроходството  околосветско пътешествие и първото, в което ще участва българин. В Маями приятели му подаряват коте.  В името му са вложени много символика и надежда: Компанейро (Приятел).

 Компанейро обаче има по-добра интуиция от своя господар. Той явно предусеща какво го очаква, защото изчезва на първото пристанище, на което спират. По-късно и самият капитан Георгиев ще каже: Ако можех да си представя този ужас, едва ли щях да тръгна на околосветско пътешествие. 

На 20 декемви 1977 година кубинската столица Хавана изпраща тържествено самотния мореплавател. Яхтата следва предварително начертания маршрут: Панама, Маркизки острови, Фиджи, Австралия, Индийския океан, Кейп таун, Хавана.


Лодката Кол Кароли сега е в музея

Огромни двадесет метрови вълни подхвърлят „Кор Кароли” като сламка. Бури и хали вилнеят по пътя й. Но тя не спира, крайната цел е все по-близо.  На 15 декември, когато пристанището на Хавана почти се усеща в  далечината, яхтата засяда. Това е един от най-трудните моменти, според капитана, но въпреки това той не търси помощ. Губи много часове, докато дойде приливът и успее да се измъкне от здравите клещи на вулканичните скали. И на 20 декември, точно в деня, в който година по-рано е потеглил, капитан Георги Георгиев пристига в Хавана. В Кубинското народно събрание го чака самият Фидел Кастро, който веднага го обявява за герой на страната си. 

201 ден, 21 часа и 36 минути е времето, в което българинът е бил на вода, при обиколката си около света. То е с три часа и 39 минути по- добро от постижението на тогавашния световен рекордьор,  американеца Уеб Чайлс, плавал с яхтата „Игрегийс“ (11 метра и 40 сантиметра). Средната скорост е 5,04 възела или 121 мили на ден. През 1981 година този рекорд ще бъде вписан в книгата „Гинес“ и цяло десетилетие никой няма да може да го подобри. За всичките 605 дни извън родината си Георгиев е похарчил за лични нужди само 2641 долара. 

В България славният мореплавател е обявен за почетен гражданин на родния си Кърджали и морската ни столица Варна. На негово име кръщават голям 25 000 тонен кораб, крайморска алея, той е обявен за герой, родината му се гордее с него. 

Внезапно сполетялата го слава обаче няма никакви шансове да промени характера му. Той си остава същият скромен и суров моряк и човек, който не поляга на лаврите си, а продължава да мисли за нови морски походи. Междувременно работи като капитан на кораба „Персенк“. С него прави и последното си фатално плаване. Пътуването е до Одеса. Свидетели твърдят, че между него и екипажа в този ден прескачали искри. На 13 май 1980 година, от Украйна идва съобщение, че капитан Георги Георгиев е починал. Инфаркт. Подробности няма. Тогава във вестниците за такива неща се пише кратко или въобще не се пише. Връщат героя в кутия, не в ковчег. 

С времето официалната версия се пропуква. Търсете жената. Никой не казва цялата истина, но според слуховете, убийството на мореплавателя е заради връзката му с красива украинка. На някой от одеските мафиоти тази история не се харесала. Присъдата е издадена. И изпълнена. Поне това твърди до днес мълвата.