Туберкулозата не е забравен проблем в България и отново взима жертви, алармират лекарите. Тя е хронично инфекциозно заболяване, което в 90% от случаите поразява тежко дихателните пътища. Изключително опасна е, ако не се лекува навреме. През март туберкулозата взе първата си жертва в България, след като мъж на 50 години почина в Бургас. 

Заболелите през 2017 г. са 1462-ма.  Тенденцията е броят им да намалява. През миналата година те са били с 9% по-малко в сравнение с 2016 г. Въпреки това туберкулозата си остава опасно заболяване, с наличието на  огнища на разпространението в областите Видин, Габрово и Перник, съобщава "Марица".

Засяга също лимфните възли, централната  нервна система, сърцето, очите, кожата, органи на коремната кухина, кости и стави, урогениталната система. Тя е лечима и предотвратима, но все още е една от основните причини за заболеваемост и смъртност по света, особено в страните от Азия и Африка. Причинител на болестта е туберкулозният бактерий.


Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. Малка роля, като източници на зараза, имат болните от извънбелодробна туберкулоза. 

Проникването на инфекцията в белите дробове става най-често по въздушно-капков път. Храчките на болен от туберкулоза съдържат милиони бактерии.


Повечето от хората остават само носители на бактерията и никога не развиват заболяването. При тях имунната система успява да се справи с туберкулозната бактерия и тя остава в латентен вид в организма, т. нар. латентна туберкулозна инфекция. Такива хора не могат да заразяват с туберкулоза други хора, но биха могли на даден етап, в резултат на влошаване състоянието на имунната система, да развият активна туберкулоза.


Латентната туберкулозна инфекция се установява основно с наличието на хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, при отсъствието на клинични, микробиологични и лабораторни белези за активност. Лечение при латентната туберкулоза се предприема, за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще. Стандартният курс на лечение при нея обичайно използва само един противотуберкулозен медикамент.  


Рисковите фактори са  непосредствен контакт с болен от туберкулоза, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, съпътстващи хронични заболявания, намалени защитни сили на организма, престой дълго време в затворени колективи и заразеност с вируса, причиняващ СПИН. 

 Симптомите са  кашлица, кървави храчки, повишена температура на тялото, нощно изпотяване, болки в гърдите, отпадналост и безсилие, липса на апетит и отслабване. 
Понякога болестта може да се развие незабелязано. През този „скрит период” заразата прониква в голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с пациента. Установено е, че за една година болен може да зарази 20 души, ако не се лекува. 
 Ако имате някои от горепосочените оплаквания, незабавно потърсете съвет от лекар.

Хиляди са известните личности по света, станали жертва на туберкулозата. У нас тя е отнесла в гроба много известни творци, но не пожали революционера Раковски и исполина Дан Колов. От болестта са си отивали и велики владетели, като султан Махмуд II и испанският крал Алфонсо XII. 

Известни личности, жертви на туберкулозата:  

У НАС - Йордан Йовков, Дан Колов, Георги Раковски, Сава Филаретов, Марин Дринов, Христо Смирненски, Екатерина Ненчева.

ПО СВЕТА -  Луций Елий - римски император, Джовани Перголези - италиански композитор, цигулар и органист, Махмуд II - султан на Османската империя, Алфонсо XII - крал на Испания, Фридрих Шилер - немски поет и драматург, Луи Брайл - създател на азбуката за незрящи, Фредерик Шопен - полски композитор, Симон Боливар - латиноамерикански революционер и политик, Джоузеф Конрад - британски писател,     Франц Кафка - австрийски писател, Антон Павлович Чехов - руски писател и драматург,   Максим Горки - руски писател,  Иля Илф - руски писател сатирик, Владимир Дьомин - съветски футболист.

Туберкулозата, известна още като Жълтата гостенка продължава да бъде сериозна опасност за здравето на българите. Това показват резултатите от  безплатния скрининг за риск от тази болест, организиран от 11 до 15 юни от Отделението по фтизиатрия на УМБАЛ „Свети Георги“ под мотото „Седмица на отворените врати“. Общо 319 души от Пловдив и региона са се включили и са се подложили на медицински прегледи през периода. От тях 119 са насочени за контролни прегледи, рентгенови снимки и микробиологични изследвания на храчка. На по-голямата част - 113 човека, е направен туберкулинов кожен тест - познат като „Пробата на Манту“.  С него се  открива инфекция с туберкулозната бактерия. Данните съобщи завеждащият отделението д-р Веселин Давчев.
След изброените изследвания е установено, че има 15 души със съмнение за заболяването. От тях трима са диагностицирани с активна туберкулоза и са хоспитализирани, за да им се проведе активно лечение. Останалите 12 са с латентна форма на болестта  и при тях вече се провежда химиопрофилактика.

Характерно за латентната туберкулоза е, че тя преминава без ясни симптоми. При инфектираните лица не се наблюдават клинични, микробиологични или рентгенологични данни за наличие на активно туберкулозно заболяване. Макар че хората с латентна форма на заболяването не проявяват явни симптоми на активна туберкулоза и не са носители на заразата, те могат да бъдат окачествени като постоянни резервоари на инфекцията. При някои от тях има повишен риск от развитие на активно заболяване и те могат да станат източник на инфекция, обясни д-р Давчев.  

Бързото диагностициране и адекватното лечение на болните с активна туберкулоза са от първостепенно значение за осъществяване на контрол над коварното заболяване. Също така трябва да се проследи и състоянието на лицата, които са били в контакт с болния от активна туберкулоза. Ранното откриване гарантира не само излекуване на вече заразените, но и прекъсване на веригата на предаване на болестта, подчерта д-р Веселин Давчев.  

Скринингът в УМБАЛ „Свети Георги“ се провежда четири пъти в годината като част от Националната кампания за превенция и контрол на туберкулозата в България и от Програмата, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Кампанията, която се провежда вече 10-а поредна година, цели повишаване на информираността на обществото за риска от туберкулоза и същевременно с това всеки пациент получава достъп до здравни услуги.  

През октомври финансирането от Глобалния фонд се очаква да бъде прекратено. Специалистите надяват Министерството на здравеопазването да продължи да подпомага с пари инициативата. „Седмица на отворените врати“ в последните 10 години е доказала своята ефективност в обхващането на по-широки рискови контингенти в обществото  благодарение на съдействието на неправителствените организации, личните лекари, специализираните практики по пулмология, други специалисти и работещите в сферата на организацията на здравеопазването. Общите усилия и подобреното финансово обезпечаване ще ни позволят да решим този тежък социален проблем, смятат от Отделението по фтизиатрия.