Жителите на бургаско село, на които Стефан Шарлопов приживе платил тока, бяха сред стотиците известни личности и обикновени хора, които изпратиха внезапно починалия бизнесмен в последния му път, пише в. „Телеграф“.

Както БЛИЦ писа поклонението пред тленните останки на известния хотелиер бе вчера на обяд в столичния храм „Св. София“.

Над 80 венци опасаха отпред храма, който и вътре беше пълен с цветя. От двете страни на външните врати на църквата застанаха като на почетен пост двама танцьори в хайдушки носии от състава „Българе“. Тук беше дошъл почти целият състав. След опелото прозвуча любимата му народна песен „Петко льо, капитане“ и песента „Кольо, Кольо“, изпълнена от 11 гайдари от оркестър „100 кабагайди“ от Смолян.

На поклонението дойдоха министърът на европейското председателство Лиляна Павлова, известни бизнесмени и бизнесдами, певците Михаил Белчев, Стефан Димитров и Васил Петров, а актьорите Христо Мутафчиев и Тончо Токмакчиев, председателят на икономическата комисия Петър Кънев, банкерът Мартин Заимов, адвокат Тодор Батков и много други.

Тук бяха и манекенката Ирен Онтева и журналистката Светослава Рудолф.

В храма отпред седяха съпругата му и дъщеря му, която ще поеме бизнеса му. В края на църковната служба прозвуча запис на гласа на самия Шарлопов, който казва:

„Много е важно след теб да останат хора и неща, които показват какъв си бил и какво си правил“.

Прочетоха биографията му. Слово за човека Шарлопов изнесе писателят Антон Дончев. Соломон Паси разказа как са създали заедно Атлантическия клуб.

„Той беше много духовен човек. Помогна на много колеги. Знам, че той беше изключителна личност. Някой хора го правят нарочно, за да се покажат. Докато той го правеше от сърце, просто защото беше такъв.“ Това заяви актьорът Христо Мутафчиев прри влизане в храма

Председателят на икономическата комисия Петър Кънев заяви, че Шарлопов само преди три дни е бил при него, в парламента. Той погледна към приближаващото се към храма семейство Баневи, веднага заобиколено от камери и тържно сподели: „Шарлопов до каквото се докоснеше, ставаше. Докато Баневи до каквото се докоснеха, изчезваше“.