Костадин Филипов е роден на 24 август 1979 г. във  Велинград. Средното си образование завършва през 1997 г. в родния си град със специалност "Икономика и мениджмънт" в СОУ "Св.св. Кирил и Методий", а бакалавърска степен по специалността "Българска филология" защитава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" през 2001 г. До 2002 г. в същото висше учебно заведение защитава две магистратури по специалностите "Българистика" и "Журналистика". Има завършен курс за журналисти на фондация "Томсън Ройтерс". През 2004 г. се жени за Божана Филипова, от която има едно дете - Елия. През 2008 г. двамата се развеждат. 

Топжурналистът дава първото си интервю за „ШОУ”, в което говори открито за живота си, трудностите и как всичко, което е постигнал, е било нещо, което е трябвало да стане. 

- Косьо, как започна с журналистиката?
- Журналистиката ме избра. Исках да уча международни отношения, или банково дело. Такива сухи неща. Тогава съдбата реши съвсем различно нещо. Приеха ме да уча български и руски език в Пловдив, след което успях да се прехвърля успешно да уча българска филология. Така от 1997 до 2001 година учих в Пловдив българска филология. Ходих само 2 месеца усилено на лекции и упражнения, защото една от моите преподавателки провеждаше интересно своите лекции. Нареди ни в полукръг и ни помоли да напишем трите неща, които умеем най-добре и искаме да вършим. Едно от моите желания беше да водя радиопредаване, по-скоро, че мога да водя предаване, тъй като няколко месеца по-рано водех предавания в радио Велинград. След лекциите тя ме извика и ми каза, че има бивша студентка, която работи в радио „Канал Ком”. Това беше моето любимо радио и моя мечта. Каза ми: „Момичето работи там, без притеснение отиди в офиса и попитай за нея. Тя ще ти каже има ли свободно място.” 

Така и направих 

След два дни отидох на 21-вия етаж в хотел „Санкт-Петербург” в Пловдив. Момичето почиваше в момента, и аз естествено, разочарован понечих да натисна копчето на асансьора, като в този момент излетя главната редакторка на новините в радиото и каза: „Нашият конкурс приключи преди два дни, но нямаме мъжки гласове. Искам да ви пробвам как четете новини. Дадоха ми две малки листчета с новинарски текстове… Никога няма да забравя, започнах: „Писателката Астрид Лунгрен е получила награда...” В момента, в който започнах да чета, чувам в слушалката: „Готов ли си след два часа да прочетеш новините в ефир?” Това беше супер изненада и удоволствие за мен. Така две години работех в това радио, като освен новини съм водил музикални кампании, класации и много други. След което тази голяма верига реши да се разширява, да идва в София, като логично това глътна много пари и някои трябваше да си идат. Отидохме си трима, най-младите, които бяха дошли последни. Главната редакторка обаче искаше да продължим да се развиваме в тази посока. Беше разбрала, че отварят телевизия в Пловдив – „Евроком”, и ни препоръча да отидем да кандидатстваме. Аз отказах, защото радиото ми беше страст, но накрая отидох, подадох документите. Накрая от 120 човека, избраха 6 души, 5 жени и един мъж - мен. Там работех няколко години. Един ден звънна телефонът и секретарката каза, че ме търсят от някакво женско списание, за да ми вземат интервю. Аз доста се изненадах, вдигнах телефона и се оказа, че това е било под претекст, за да се свържат с мен. Оказа се, че от другата страна на телефона е главната редакторка на новините на Нова телевизия, която ме кани да бъда част от техния екип, тъй като тогава 

Юксел Кадриев беше отишъл в bТV 

и позицията им беше свободна. След два дни отидох на интервю, след четири дни имах договор. И така 9 години…


С Васил Найденов

- Ще ми кажеш ли кога ти беше най-трудно в Нова телевизия?
- В началото. Притеснявах се как ще ме приемат колегите, екипът. За щастие ме приеха доста добре, аз се отпуснах и давах всичко на 100 процента. Имало е и инфарктни ефири, като например за медицинските сестри в Либия, това беше една невероятна сага, която продължи много време. В Нова тв се изградих като новинар. След което дойде предложението на ТВ7. Аз го приех с огромно удоволствие, защото позицията беше на титуляр водещ на новините. 

- Колебаеше ли се дали да си тръгнеш от Нова телевизия?
- Не, там бях достигнал едно ниво, което няма как да надградиш. Помислих разбира се, не съм отговорил веднага, но след няколко дни дадох положителен отговор. И така до март месец тази година. 

- Съжаляваш ли, че си тръгна от Нова телевизия?
- По-скоро не съжалявам. Това е един натрупан опит. Благодаря на всички хора там, с които сме станали приятели и на тези, които ми помогнаха да натрупам опит в журналистика. Не съм съжалявал за нищо в живота си. Нещата са се случвали, когато трябва, в точния момент. 

- Краят ти с ТВ7 беше ли предварително решен от теб?
- Всичките ми колеги, както и аз, искахме до последно тази телевизия да се запази. Година и половина ние седяхме и чакахме. Не си получавахме заплатите. Устояхме на тези премеждия, но в един момент виждаш, че се бориш с вятърни мелници. Повечето от нас си бяхме дали срок до след Нова година и така и се случиха нещата.  

- Как би коментирал българската журналистика?
- Малко преди да напусна ТВ7 заедно с мои приятели основахме сайта delo.bg  и аз реших чисто за себе си, че повече с новини и стандартна журналистика няма да се занимавам. Това изцежда… съсипва ти здравето. Затова се занимавам със сайта. Той е насочен към забавлението, здравето, забележителностите. Искам да се развивам в тази насока. Повече със сериозна журналистика няма да се занимавам, за да съхраня здравето си. В тази връзка не искам да коментирам журналистиката, защото няма да е приятно за много хора това, което имам да кажа. 

- Кои са приятелствата ти в професията?
- Много рядко остават подобни професионални приятелства.Такива, които съм създал в професията, са три: с Галя Щърбева, Ники Дойнов и Миа Сантова. Поддържам отношения и с другите си колеги, чуваме се по празници. 

С Миа Сантова имам много забавна история 

Аз водех с Галя Щърбева, тя с Ники Дойнов, но един ден в седмицата, защото Ники водеше и сутрешния блок, той трябваше да почива и аз водех с Миа. Всяка една от двойките си имаше нейн хумор. Разбира се, аз с респект водех с Миа, защото не е тайна, че тя е човекът, който ме покани да работя в Нова телевизия. Тя е гледала телевизия и е попаднала на мен и е искала да бъда поканен на интервю. През цялото време с нея бях много спечен, толкова бях стресиран, че всяка нейна реплика зад кадър ме разсмиваше. Знаеш, това е рефлексия на напрежението. В края на емисията тя решава, че ще започне да си реши косата. Имаше една четка до нея, но не го прави по време на видео, а докато аз водя в близък план. Така си я решеше обаче, че като махне с косата и усещам полъха от вятъра, който прави. Това ме разсмя изключително много, но едва се въздържах. Добре че новината беше забавна, с която приключихме емисията. След което попитах: за колко време съм свален от ефир, а те всички започнаха да се смеят: не, напротив. Ето това е естествено водене. По-късно станахме много близки с нея. 

- Какво си спомняш от детството си? Какъв е любимият ти детски спомен?
- Живял съм във Велинград. Родната ми къща е на малко по-високо място, има отпред един зид и като дете много често съм падал от този зид, ходил съм по ръба. Майка ми много се е плашела, но винаги съм оцелявал. Винаги съм бил много любознателен, още преди училище можех да чета. Първият вестник, по който съм се учел, е „Работническо дело”. Обичах музиката, дядо ми ми подари първия грамофон. Всеки месец, когато взимаше пенсия, ми подаряваше плоча на български изпълнител. Тогава плочите струваха 2,30 лв. А пък чуждите, на световните изпълнители, струваха 4 лв., тях ми ги купуваше майка ми. Пазя си всичките плочи, имам нов грамофон. Самата журналистика ме откри, както си говорихме, не съм целял да се занимавам с това. 

- Четох някъде, че си започнал работа на 13 години?
-  Да, в радиото във Велинград. Още ми мутираше гласът (смее се). Там стана пак по-стечение на обстоятелствата. Мой съсед реши да направи първото радио в Западните Родопи. Кръсти го супер нестандартно: „На трите квартала на Велинград”. Тогава, заедно с неговата дъщеря започнахме да водим предаване - ММ млади мечти, едно наивно заглавие, но за онова време мисля, че се получаваше добре. По-късно тя започна да води нейно предаване, аз мое. Водех първото във Велинград предаване за рок, алтернативна, грънч музика. Беше всяка неделя вечер. Оттам нататък ти разказах историята си. 


Басът му е страст 

- Няма как да не те попитам за Божана. Как се запознахте?
- Запознахме се в „Евроком”- Пловдив. Тя водеше сутрешния блок, аз новините. В един момент я забелязах, тъй като водехме по различно време, но в някои моменти се засичахме, но от дума на дума, се сближихме. Дойде мигът, в който аз бях вече в София, а тя пътуваше всеки уикенд, за да бъдем заедно, и 

решихме да се оженим 

Така на 14 февруари 2004 година сключихме брак в Пловдив. Всичко стана в ресторанта, хората не трябваше да се разхождат до църква, а после до ресторант. Имаше тъпани, гайди, народни певици. 


С Божана, докато още бяха семейство

- Ще ми разкажеш ли някоя интересна история с нея?
- Имали сме две много неприятни произшествия на пътя. Първия път се прибирахме от Пловдив, Елиа, дъщеря ми беше на няколко месеца. Имахме малка кола и пътуваме към София. Зверски дъжд, наводнения, локви и колата попада в аквапланик. Стана неуправляема, като лодка в езеро. Когато си с висока скорост, няма какво да направиш. Стреснах се изключително много, на един мост бяхме… Интересното е, че носехме една икона на Света Богородица и мисля, че тя ни запази тогава. Съумях да запазя контрол над колата и всичко мина благополучно. 

Вторият път беше след като се бяхме разделили. Трябваше да взема Елиа от Пловдив и Божана ме помоли да дойде с мен. Качихме се на колата. Беше лято, слънчево, но пак по магистралата валеше зверски дъжд. Виждам в последната секунда една река, която тече диагонално на пътя. При тази висока скорост скочих върху спирачката, колата започна да се върти. Преобърнахме се, започнахме се да се въртим…попаднахме в канавка. Бяхме на сантиметър колата да се сплеска, и то точно от страната на Божана. В крайна сметка ни се размина на косъм. Лоши случки с хепиенд. 

- Четох много истории за края ви с Божана. Има много версии, дори че си я хванал да ти изневерява на собствената ви сватба?
- Тези неща бяха доста преекспонирани. Тогава бяхме доста коментирани. Всичко беше плод на фантазията на колегите журналисти. Дори Божана гостува при Венета Райкова и обясни, че такова нещо не се е случвало.  Фантазията на някои хора беше изкарала всичко толкова жълто, та даже и кафяво. Просто отношенията ни изстудяха, защото се натрупаха много обстоятелства. Ходех всеки ден на късни емисии, детето беше още бебе и плачеше постоянно. Аз не можех да спя, тя беше изнервена, имаше следродилна депресия. Всички тези неща доведоха до отчуждаване и отдалечаване. Бяхме много млади. Аз на 23, тя на 25. Лично си бях дал срок до Нова година, ако не се оправят нещата, да се разделим. И така се случи.


С Божана и Елиа

- Отношенията ви към момента какви са?
- След като се разделихме, това напрежение падна и вече сме изключително близки. Както казват мои познати - сме съвременни родители. В много добри отношения сме и към детето имаме еднакво възпитание. Каквото каже единият родител, другият го подкрепя. Пак сме тип семейство, но приятелско. 

Божана живее заедно с дъщеря ни 

а тя идва, когато поиска. Не спазваме ограничения - всеки втори, трети уикенд...

- Имаше информация, че си вечерял с новия приятел на Божана и тримата сте доста близки?
- Няма такова нещо. Аз с нейните приятели нямам допирни точки. Може би само с един от тях се познаваме, но си мисля, че скоро прекратиха отношения. 

- Има ли жена до Косьо Филипов?
- Имаше до скоро, вече не. Сега отново съм отворен за ново предизвикателство (смее се). Не бързам за никъде, не гоня срокове. Животът е твърде хубав и трябва да се живее тук и сега. Както ти казах и в началото, при мен нещата се случват, никога не съм ги предизвиквал. 


Заедно с дъщеря си Елиа

- Какъв баща си и на какво искаш да научиш дъщеря си Елиа?
- Тя е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. На 12 години е и вече сама започва да определя с какво да се занимава. Иска да я приемат в Първа английска гимназия след 7-и клас. В момента усилено ходи на хип-хоп танци. Преподаватели й казват, че тя е най-доброто им попадение през последната година. 




Вкъщи не пуска телевизора си 

Новини не гледам от 2014 година. Оттогава телевизорите у дома не се пускат, стоят като мебели. Дори мислех скоро да ги подаря. За мен най-важното е, че медийният свят върви към абсолютно неглижиране на телевизията като медия, именно затова направих сайт, разказва Косьо Филипов.



Отслабнал 30 кила с успешна диета

Когато отидох в Нова телевизия главната редакторка ми каза: „Ти си дебел!” – ама директно ми го каза. Трябваше да отслабна поне 5 килограма, защото камерата ме правеше като питка. Или като восъчна фигура. Тогава бях 110 килограма, и саката на Юксел ми бяха малки. Веднага се обадих на Божана и й казах: „Тук се случва нещо, дебел съм, трябва да отслабна”. Прибрах се след работа и тя напазарувала риба тон, краставици и царевица. Това е начинът, по-който отслабнах. Една консерва царевица, една консерва риба тон, и настъргани краставици. Аз започнах всекидневно, всекичасно, когато съм гладен да ям именно това. Това продължи 6 месеца. Когато дойде студеният период, си обличам зимните дрехи и те ми се оказаха прекалено големи. Дори бях свалил един номер обувки, смятай колко лой съм имал навсякъде. За сватбата ни, една година по-късно, бях 80 килограма. Тридесет кила свалих. Отказах се от цигарите. Станах сутринта, вършех си целия ден ангажиментите и накрая, преди да си легна, осъзнах, че не съм пушил цял ден. И така спрях да пуша, признава новинарят. 

Едно интервю на Костадин ФИЛИПОВ