Понякога и пророчиците грешат. Баба Ванга казала, на Бате Николай, че ще живее до 82 години. Той й вярваше. Не само защото го наричаше нежно:Петел, а защото някога тя бе върнала от отвъдното сина му Стефан. Но този беше един от малкото случаи в живота му, към които той не искаше да се връща. За останалите, разводите, изневерите, катастрофите, побоищата, ракът, говореше без притеснение и с усмивка. Сякаш това не бяха негови истории, а на някой непознат, живеещ зад океана.
Когато му чествахме 75-годишен юбилей, той знаеше, че му остават още седем години и гледаше на това с абсолютно спокойствие. Даже очакваше, Господ да му отпусна още малко. 


Бате Николай от култовото предаване Сладкарница „Захарно петле”

Пророчицата сгреши с пет години. Николай Николаев си тръгна на 77. Инсулт. Намира го синът му Стефан, пристигнал току- що от Париж. Дали ще отиде в рая? Не съм съвсем сигурен. Струва ми се, че и Свети Петър да го чака пред дверите, ще подмине, няма да влезе. Защото  животът там, поне както го описват класиците, е несъвместим с неговата душа. Той  бе човек/  разказвам в минало време, но нещо не ми се връзва, затова ще мина в сегашно/ та... той е човек на бурните страсти, на големите скандални любови, на пагубните раздели, след които  обикновено остава на улицата , на водката, лудостта, разрошената коса,  и разпиления  живот. Освен това, ако сте чели последната му книга „Аз, клоунът“ тя завършва с един пътен знак на който пише: 

Внимание! Пътят към Рая е в дългосрочен ремонт

Така е. Николай може да не е ангел, но има едно  качество, заради  което   е редно да му дадат райско жителство.  Неговата доброта. Звучи тъпо, нали. Клиширано. За мъртвите или хубаво, не или нищо. Само, че през многото години, в  които го познавам, Николай нито веднаж не стори злина  и не каза лоша дума за никого.  Дори и за този, който зверски го преби, дори и за джигита, който го блъсна с джипа си  и прати в кома, дори за кучето, което го ръфа до кокал. Станеше ли дума за някой негов колега,  той започваше винаги с думите: Голям актьор, страхотен човек  И затова доста бе огорчен след като чу, че някои от същите тези негови колеги, със злоба подхвърляли:  Какво толкова е направил Николай, за да му дават персонална пенсия. Иначе другата, за 43-те години трудов стаж  му беше 113 лева.  

Какво е направил, пише в биографията му. Той не парадираше с това. Напротив определяше се като скромен средноталантлив служител на Мелпомена. 

А защо служител ли?  Заради една история: За директор на Народния театър и Операта е назначен едновременно маститият за времето си генерал Александър Гетман. Дошъл  новият шеф да  понагледа  вилаета си. Но неинформираната  портиерка като видяла тежките червени лампази и сърмените пагони на воина, любезно го насочила:  „Ние си имаме директор, Военният  театър е на  другата улица”.  Николай стоял наблизо и станал неволен свидетел на цялата случка. Тогава   офицерът се  обърнал към него:

- Младежо, ти  като какъв служиш тука

- Като актьор ,другарю генерал, строево отвърнал Бате Николай. 

През последните години Николай живееше в Драгиовци, махала над Вакарел. Най-близкият му съсед бе на километър, най-близкият приятел, грамадното куче Арго, което по добрината  приличаше на стопанина си. В петък вечерта винаги идваше Митака, един висок мургав младеж, недовиждащ с едното око, израснал  в сиропиталищата, когото Николай наричаше: Сине, той него - Коко.  Митака работеше в една  детска градина, имаше приятелка,  с която бяха расли в един дом, и Николай много им се радваше. „Няма по-добро упражнение за сърцето от това да се наведеш и повдигнеш някого“- такава гимнастика препоръчваше Николай на малките си приятели в Пирогов. Или друго:  „ Усмихни се на някой непознат“ . Това може да се окаже единствената му радост за деня.  И той го правеше. Усмивката беше заложена в ДНК-то му.


Като професор Коко в клиниката по смехотерапия До него покойния Марин Неделчев като доц. Роко

Напоследък, след първата водка, седнал пред пушещото барбекю, той много обичаше да дава интервюта. Пусни касетофона- казваше - и почваше да громи властта.  Всъщност тя  бе единственото нещо, за което той говореше лошо.  Болеше го, че  унищожи цирка, че остави „Пирогов да   агонизира и громеше някакъв политолог, който  препоръчал да се смени името на болницата, тъй като патронът й е руснак. Ядосваше се  заради една реклама за изкуствено оплождане: „Правим бебета с датски материал“. Даже я беше публикувал в книгата си „Аз, клоунът“.
Утрините му неизменно започваха с физзарядката  на „ тибетските монаси“. 5-6 упражнения, които се повтаряха по тринадесет пъти всяко. Не знам колко религиозен беше,  но обясняваше, че е вярващ,   но не като „ полковниците от Синода“. Боготвореше някакъв  94 - годишен свещеник от Смилян, който ходил в снега , с дълга върлина, пеш, за да донесе вяра в няколко села без църква и духовни пастири. 

Беше много мъчително за него, когато поради липса на пари „Пирогов“ съкрати  клоуните: проф. Д-р Коко /Бате Николай/, доц. Д-р Роко /Марин Неделчев-Мърчо/ д-р Гонг /художника професор Гонгалов/ . Тогава той изплака. В израелските болници  има 98 щатни клоуни, а тук не искат  трима. 

Всъщност визитациите, разбирай представленията пред тежко болните дечица,  във вторник , бяха единствената причина  Николай  да слиза в София. В гората той си имаше всичко. Наблизо с общо участие бяха направили параклис, с който той  много  се гордееше. В двора си имаше  градина, подредена като научен институт. В миниатюрните,  по няколко педи, лехички   всичко стриктно  бе описано: зелени чушки, патладжан, домати дори и бакла.  Обичаше да разказва историята на 180 годишната си къща, до която се стигаше по най-черния път в света, но това не пречеше да има весели пътни знаци като: „За ЕС-все направо“ и други подобни. Всъщност своята крепост той  бе нарекъл „Къща на любовта“ а себе си, заточеникът - йеромонах  Хормоний.  Това обаче не му пречеше да възхвалява понякога актуалните си сексуални избухвания.

Стигнахме и до тези  фатални  дни. С актьора Дидо Мачев му гостувахме  в края на миналото лято. Имаше и други гости, млади хора. Той беше в страхотна форма, тичаше  гол до кръста, изпечен от слънцето, пийваше с  настроение. Някакъв приятел му носеше ракия и той я оставяше за приятелите, предпочиташе  водка. Вземете и кока - кола, поръчваше на гостите. Правеше саморъчно страхотно вкусен хляб. На котлона му винаги имаше сварен боб или шкембе чорба. Истински Странджа.   Работеше върху режисурата на  някаква пиеса,  но  дума не искаше да  продума сам  да се качи на  сцената. За града неизменно се пременяше с  каскета от зебло, с който бе играл Джани  Леопарди в „Оркестър без име“. Казваше, че оттогава не го е свалял., но смятахме, че на един артист и бохем от неговия ранг, всичко е позволено. 

Николай имаше добри месечни  доходи и не харчеше почти за нищо. И затова приятелите му бяха озадачени, когато в един момент тръгна да иска пари от всички.  При това сериозни суми.  Обясняваше, че му трябват за някакъв сериозен проект с огромна печалба.  Сред близките му се заговори, че дава всичките си пари на някаква  жена. Коя?  Така и не се разбра. 
Последната ми среща в големия актьор и страхотен човек беше в един снежен ден. Дойде с една стара кола, която нямаше дори и един прозорец. Помоли за пари и ме попита дали ще се включа в поредния негов проект,  свързан  с болните деца.  Слушах го внимателно, но това, което говореше, вече нямаше нищо общо с реалността.  Надскачаше фантазиите дори на човек като него. Повече не го видях. 

Дни след това се случи ужасното. Обеси се Надежда и телефонът му спря да отговаря дори на най-близките.  Всичко подсказваше, че идва краят.

Исак ГОЗЕС