Таня Стоянова: Синът на Радой Ралин се бори с рак на кръвта!

<br /> На 8 юли семейството обяви, че започва безсрочна гладна стачка в подкрепа на Едвин Сугарев и с искане за оставка на правителството на Пламен Орешарски, както и против назначения за областен управител на София -град агент на Шесто управление на ДС и депутат от БСП Росен Малинов. На 12 юли 2013 г. Стефан е приет във ВМА и е принуден по лекарско предписание да прекрати гладната си стачка.<br /> <br /> Таня и Стефан имат 3 деца. Той е инвалид, тя също. До миналата година Стоянов работи като технически сътрудник на Аерогара София. Уволняват го, докато е в отпуск. След това закриват длъжността му. <br /> <br /> <em>Ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; снахата на големия сатирик и дисидент Радой Ралин разказва за ада, през който е преминало семейството й. <br /> <br /> Стефан по време на разговора ни е на редовния преглед във ВМА, където по време на гладната стачка са открили онкологичното заболяване на кръвта му. Оставил е само кратка бележка: &ldquo;Искам да благодаря на брат ми за силата, която ми даде в болницата: &ldquo;Нека силата да бъде с теб, Кине...&rdquo;. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Таня, какво се случи, защо се наложи да прекратите гладната си стачка със Стефан?</strong><br /> - Още в началото дойдоха журналисти да вземат от нас интервю за паметника на Радой. Ние с мъжа ми отидохме там и на него му стана лошо. Викнахме &ldquo;Бърза помощ&rdquo;! Стефан не можа да се появи пред камерите. Той просто легна на пейките... <br /> <br /> След това, още в края на юни, Стефан като чу, че Едвин /Сугарев &ndash; б. а./ е започнал гладна стачка, веднага каза: &ldquo;Започвам и аз!&rdquo;. Еди му е приятел и приятел на Радой, той изключително много го цени като поет, като позиция. Тогава аз го спрях, защото знам колко много физически страдания има... Но истината е, че откакто Едвин започна гладна стачка, ние ядяхме със свито сърце, троха в устата не ни се слагаше от мъка!<br /> <br /> Но мина време, на 7 юли, в неделя, беше големият митинг, който стигна до нашия дом до &ldquo;Плиска&rdquo; по &ldquo;Цариградско шосе&rdquo;! Мъжът ми се развълнува много силно. В понеделник разбрах, че е започнал тайно гладна стачка, че не желае вече да яде. Тогава му казах: &ldquo;Аз се присъединявам към теб!&rdquo;. И написахме писмото с мотивите си.<br /> <br /> Но до сряда сутринта<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той се влоши много драстично! </strong></span><br /> <br /> Дойде екип на Нова телевизия, той дори не можа да стане от леглото. Беше с много високо кръвно, с много тежки оплаквания и даде интервю от леглото. До обяд вдигна още по-високо кръвно. Извиках &ldquo;Бърза помощ&rdquo;, закараха го във ВМА. Там му направиха изследвания и, за наша изненада, вместо в сърдечната клиника, го приеха в онкохематологията! Там попада на изключителни специалисти &ndash; д-р Станчев и д-р Гигов. Те казаха: &ldquo;Как може толкова години да не е изследван за онкологично заболяване на кръвта?!&rdquo;...<br /> <br /> Всъщност преди 5-6 години при профилактични прегледи на летището него са го изпратили в Онкоболницата за доказване на тази диагноза. Имало е показатели в кръвта, които са насочвали към нея. Но се оказало, че нямат радиоактивно вещество и му казали: &ldquo;Елате друг път!&rdquo;. И той не прави изследването... <br /> <br /> Но... Стефан отказа да прекрати гладната стачка дори след заключението на лекарите във ВМА въпреки манипулациите и изследванията, които веднага започнаха! Аз също продължих. В петък се оказа, че няма подобрение на показателите на кръвта. Той ми се обади и ми каза, че трябва спешно да отидем при Едвин и да го помолим и той да прекрати гладната стачка, за да прекратим и ние. <br /> <br /> Взехме Стефан с кола, той излезе по пижама, и отидохме при Едвин. Той му показа диагнозата си, каза му, че е в болница. Мъжът ми със сълзи на очи го молеше и той да спре! Но Едвин беше непреклонен: &ldquo;Така съм решил, няма да отстъпя от позицията си!&rdquo;. Казах на мъжа ми: &ldquo;Аз ще прекратя с теб гладната стачка!&rdquo;. Той се съгласи. <br /> <br /> И действително - за няколко дни се подобриха показателите на кръвта му. Още не знаем дали е доброкачествено или злокачествено заболяването, чакаме изследванията. Много е важно да се разбере какво точно му е, за да се лекува правилно.<br /> <br /> <strong>- Стефан по принцип е бил с разклатено здраве...</strong><br /> - Стефан е с много разклатено здраве &ndash; исхемична болест на сърцето, има болести на стомаха, на диафрагмата. Той се яви на ТЕЛК, но му признаха около 42 процентна инвалидност. Взима пенсия. Дават му и някакви пари за лекарства. <br /> <br /> Миналата година го уволниха от работа като технически сътрудник на Аерогара София. Във втори курс във Библиотекарския институт е, но под претекст, че няма диплома, го уволниха по време на отпуск. Той работеше на най-ниското стъпало - като технически сътрудник на митница Аерогара София. Това се казва физически контрол &ndash; установяваше дали дадена стока е същата, както е описана в митническите документи. По Кодекса на труда за неговата специалност не беше нужно висше образование. Там работи 15 години, изпълняваше си добре ангажиментите дори има награди и премии за добре свършена работа. Дълго се опитваха да го уволнят... Всъщност - първият повод беше, че е съден.<br /> <br /> <strong>- За какво е съден?!</strong><br /> - Още по време на казармата започват гаврите с него. По същото време се приемат постановления, които засягат мерките срещу децата на преследваните от Държавна сигурност. Вътре с него се случват фрапиращи неща! Скубят му садистично веждите и косата с клещи, карат го да пълзи под пътеката на някакъв коридор в прах и в пясък, подвеждат го да плува в някаква опасна зона на Дунава, където имало <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>реална опасност за живота му!</strong></span><br /> <br /> А самата случка, след която се стига до делото, е през 1982 г. по време на полските събития. Впоследствие ние открихме в Комисията по досиетата делото, което Държавна сигурност води срещу него. Оказа се, че е било заведено заради баща му и заради самия него. Той е окачествен като &ldquo;лидер на младежка група&rdquo;. ДС предприема действия да спре дейността на Радой Ралин и на мъжа ми. И с помощта на агенти-провокатори мъжът ми е въвлечен в съдебно дело почти като по учебник! Агентът от Шесто Стефан Долашки - Долака, който Стефан е смятал за свой пръв приятел, го въвлича във всичко това. Той се прави на клошар, на поет, на бохем... Вечер е в компаниите, а сутрин отива и описва абсолютно хладнокръвно всичко, което е видял и чул! И впоследствие хора реално пострадват от това! Той дори идва у тях, чете стихове на Радой, а той смята, че има талант!<br /> <br /> Същият този агент поканва Стефан с една компания да пътува в провинцията при техен приятел. Долака купува билети за влака, но компанията не знае, че те са само за половината от пътя. Това се случва през нощта, пътуват по посока Русе. Но след гара Левски идва кондукторът, вижда, че те вече на практика са без билети и на следващата гара ги сваля. 3 часа през нощта е. Долашки започва да псува милиционерите! Арестуват ги, обвиняват ги, че са свирили на китара и са скачали, изкривили и буферите на вагона, а последното въобще не е вярно! Делото отива в съда и ги осъждат за едро хулиганство &ndash; 8 месеца условно, с 3 години изпитателен срок! За три месеца - по бързата процедура! Карат го да подпише протокол, че ако каже още една дума за полските събития, срещу властта или срещу Съветския съюз, ще бъде привлечен ефективно да излежи присъдата! Самата случка е през март 1982 г., делото приключва с присъда юни месец. Но в Комисията по досиетата аз открих, че разработката на ДС срещу него започва още в края на 1981-а. Вътре има доноси срещу мъжа ми, че говори срещу нахлуването на Съветския съюз в Полша, цитирани са думи на баща му, заклеймена е и тяхната симпатия към Милчо Левиев, който по това време има концерт в България, към джаза, към западния начин на живот. <br /> <br /> Делото, което скалъпват после, е, за да може да го хванат в капана и да го предупредят, че ако продължи със своите изказвания, ще бъде тикнат в затвора! Това е пъкленият план, който ДС организира срещу него!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Било е нещо страшно! </strong></span><br /> <br /> С баща си търсят адвокати, стремят се да докажат, че влакът не е бил повреден... След процеса Стефан получава много силни сърдечни пристъпи. Тогава са му първите престои в кардиологичното отделение на Трета градска болница в много тежко състояние. Независимо, че тогава е само на 22, получава много високо кръвно &ndash; 200/130! Спасяват го, но оттогава е на много тежка медикаментозна терапия. На бетаблокери е, които не трябва да спира... <br /> <br /> Та това дело беше първата причина, поради която се опитаха да уволнят мъжа ми от работа в митницата, която той започна през 1997 г. Защото, за да отменим тази присъда и да докажем, че тя е по политически причини, ние трябва да водим контрадело &ndash; с пари и адвокати... Началникът на отдела тогава го извика и каза, че с тази присъда няма право да работи в системата на митниците. Оказа се, че този началник е бивш служител на Шесто управление на ДС и после го отстраниха от този пост. Мъжът ми остана на работа. <br /> <br /> Но след това започнаха да го притесняват заради това, че няма висше образование. Стефан дълги години кандидатства в Художествената академия, но не го приемат, въпреки че професори, които преподават там, са признавали, че има талант. Проф. Иван Газдов много го харесваше. Но по това време ДС води срещу Радой Ралин дело за оперативно наблюдение, което продължава до края на живота му! Баща му още от 60-те години е следен, уволняван... През 1968 г. срещу него завършва първото дело за оперативна проверка на ДС, по което той е воден под псевдонима &ldquo;Злобният&rdquo;, което завърша с уволнението му. Формалният повод е за стихосбирката &ldquo;Лютите чушки&rdquo;, това е капакът на всичко! Получават се доноси от чужбина, от Франция, от Америка, че човекът, който може да оглави опозицията срещу властта в България, може да бъде само Радой! Целият фокус на службите, се насочва срещу Радой!<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Радой от притеснение се разболява много тежко. Съпругата му го напуска </strong></span><br /> <br /> и той остава самотен баща с двама сина - бебета, и много възрастна майка. Много често се налагало да остават на грижите на една чистачка, която дори ги биела с метлата! Цялото семейство чакало само на Радой. Той се принуждава да продаде родната си къща в Сливен и с тези пари се издържат. Отстранен е от София, изпратен е в Хисар, получава много тежки кръвоизливи, след това лежи в болница. Дори са мислили, че няма да го бъде. В продължение на 8 години е без работа. <br /> <br /> През 1975 година се подписва Хелзинкската харта за правата на човека. През 1976-та на Радой е намерена работа в Киноцентъра. Тогава ДС сменя рутинното наблюдение върху него с мащабно дело за оперативна разработка под името &ldquo;Козел&rdquo;. След това започват и дело за оперативно наблюдение &ndash; подслушване на дома, подслушване на телефона, преглеждане на кореспонденция, обиски... То му дава статут от властта на &ldquo;враг на народа&rdquo;! Забранено му е да се появява пред медиите, на писателски конгреси, да не се среща с чуждестранни писатели. Част от мерките са и децата на такива хора да нямат право да учат във висши учебни заведения! Но те не са можели директно да забранят на съпруга ми да учи. През 1988 г. правят нападение срещу него, ден преди изпита му в Художествената академия! Идвало е ред на проф. Иван Газдов да вземе клас, който както ви казах, оценявал неговия талант...<br /> <br /> <strong>- Какво се случва?</strong><br /> - С няколко приятели мъжът ми в една градинка празнува 4 юли - Деня на независимостта на Америка. Прибира се с касетофон, слушайки... западна музика! Една кола първо щяла да го блъсне на улицата! Той успява да отскочи, след това колата спира, от нея излиза набит, мускулест мъж, удря му едно кроше и счупва челюстта му на три места! Мъжът ми пада в несвяст, откарват го в &ldquo;Пирогов&rdquo;, шият го, остава в болницата 40 дни с телове в челюстта! Така Стефан си изпуска изпитите в академията... <br /> <br /> Мъжът, който го е ударил, се оказва служител на &ldquo;Кинтекс&rdquo;! Изплъзва се без никаква присъда. Води се дело, което се прекратява, защото свидетелите се отказват да се явят! Този човек скоро заминава за Америка. А офицерът от ДС, Апостолов, който води делото срещу Радой, е награден със златна значка на МВР за мероприятието! Защото те по този начин съсипват Радой! Той се е грижил за сина си, който е бил в изключително тежко състояние! Едвин разказваше за този случай: &ldquo;Няма да забравя как сълзи се стичат по бялата му брада!&rdquo;... Защото той много добре е знаел, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>синът му е пострадал заради него!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие кога се запознахте със Стефан?</strong><br /> - Покрай рисуването. Той се готвеше за академията, а аз кандидатствах архитектура. През 1988 г. ние се оженихме със Стефан, родиха ни се деца. Едва миналата година той записа Библиотекарския институт, за да изкара бакалавърска степен. Но още преди да вземе дипломата, пак се повдигна въпросът, че няма висше образование, и той беше уволнен! И сега е съкратен, без работа, с разклатено здраве!... До юли тази година Стефан получаваше помощи за безработни...<br /> <br /> <strong>- Вие също не сте добре със здравето...</strong><br /> - И аз съм инвалид 75 процента. Още във втори клас ми откриха сколиоза, която до пети клас стана много тежка. Силно изкривяване. Имам много тежка операция на гръбначния стълб и изменение на белите дробове. Ако ме хване грип, кашлям по два месеца. Имам болки в кръста при натоварване. Получавам пенсия 200 лв., карта за градския транспорт, облекчения за лекарства. Взимахме и детски. Не мога да се оплача... /усмихва се - б.а./ Тази пенсия и този статут ми дадоха възможност да работя няколко години в Комисията по досиетата, да събера всички документи за книгата, която със Стефан написахме за Радой. /&rdquo;Радой &ndash; смутителят на реда и тоягата на властта&rdquo; &ndash; б. а./. Въпреки че аз съм хидроинженер по образование, сглобих като инженер един колаж от документи! /смях/<br /> <br /> Това заболяване и тази пенсия ми даде възможност и да си гледам децата по- изкъсо. Винаги съм им помагала и за училище. Малката ни дъщеря Мария учи в 7-о училище, ще бъде в 9-и клас, синът ни Стефан - в 11-и клас във Френската гимназия, а каката София влезе &ldquo;Балканистика&rdquo; в Софийския университет, вчера я записахме. Когато ходех в Комисията по досиетата, вечер им разказвах какво съм намерила за дядо им...<br /> <br /> <strong>- Не сте ли подавали документи, че мъжът ви и баща му Радой Ралин са репресирани от комунистическата държава? Не сте ли пробвали да получите обезщетение?</strong><br /> - Преди две години подадохме документи в Областната управа по Закона за реабилитация на българските граждани, пострадали от комунистическия режим. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>До ден-днешен нямам никакъв отговор! </strong></span><br /> <br /> Предишният областен управител на София - Данаил Кирилов - бивш общински съветник от БСП, ни каза, че няма да ни дадат отрицателен отговор, защото ще се оплачем в медиите... Така че ние нямаме нито положителен, нито отрицателен отговор втора година! Както казаха пък юристите там, дори да дадат положителен отговор, няма кой да изплати обезщетението! Виждали сме там да идват и хора от чужбина &ndash; деца на репресирани, на изселени, на пострадали по лагери &ndash; приемат документите им, а после ги мотаят с години! <br /> <br /> И като капак на всичко, сега за областен управител на София бе назначен бившият агент на Шесто управление на ДС Росен Малинов! Беше отговорник по идеологическите въпроси в Градския комитет на комсомола! Лично мен, в края на 80-те години ме е карал да си хвърлям кръстчето в кофата за боклук! С моя приятелка бяхме почитателки на група &ldquo;Тангра&rdquo; и попаднахме на него преди един концерт, с дрехи и прически, не отговарящи на тогавашните униформи. Бяха ни излъгали, че там дават покани за концерта... Росен Малинов беше навъсен като буреносен облак и започна да крещи: &ldquo;Какви са тези кръстове, хвърляйте в кошчето!&rdquo;... Ние не си изхвърлихме кръстчетата. Моят ми беше ценност &ndash; от баща ми, от баба ми! И той изпрати писмо &ndash; да ни изключат от училище и от Комсомола! Слава Богу, че майка ми беше там учителка, а аз бях отличничка, че ни се размина! И... сега аз трябва да се явя именно пред този човек, за да искам документи, че мъжът ми и Радой са репресирани!...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />