• Заради тайните в иманярския дневник мистериозно умира „гуруто” на местните малджии Цветан Тенекеджията • В подземията край великотърновските села Пушево и Ветринци се намира Книгата на Вълчан войвода –в нея са отбелязани точните местонахождения на над 7000 съкровища. • Там се пази и една от най-древните лечителски книги, в която са записани над 40 000 рецепти срещу различни болести, както и начини за мумифициране на трупове.
Легендата за големите съкровища, които се крият между великотърновските села Пушево и Ветринци от много години не дават мира на иманярите от цяла България. А информацията, че съществува и таен иманярски дневник, който подробно описва мястото, смятано за светая светих на търсачите на съкровища от страната и чужбина, действа на всички малджии като валериан на котка.

Репортерът на БЛИЦ се добра до информацията, че ръкописът е иззет от бившата „Държавна сигурност” в началото на 80-те години на миналия век, но съществуват и негови копия, които не са конфискувани. Българските последователи на Индиана Джонс твърдят, че към ръкописа има и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на несметното богатство. Мистерията се подклажда и от загадъчната смърт на „гуруто” на местните иманяри - Цветан Тенекеджията, който загинал при тайнствени обстоятелства и след множество разпити. Навремето случаят е потулен, но и до днес той е една от задължителните теми на всички златотърсачески сбирки.

Според тайния иманярски дневник съществува система от пещери между Пушево и Ветринци, които били използвани за „сейф” от прочутия с многобройните си обири на турските хазни Вълчан войвода. В записките е посочено, че най-важната от всички пещерни и скални образувания край великотърновските села е пещерата „Матеица”. Уточнено е, че в нея има даже и подземна църква. „Врели и кипели” в малджийския занаят разказват, че информацията в тайния дневник е събирана в продължение на стотици години, използвани са и множество ръкописи на иманяри и любители изследователи. Всички са категорични, че природният „трезор” на Вълчан войвода се намира в местността „Райски дол”. Мястото е известното и с името си „Дрянков баир”. Смята се, че легендарният хайдутин го е подбрал нарочно – заради характерната голяма извивка, която река Янтра прави наблизо. В тайния иманярски дневник, проучван и от милицията, е описан в детайли входът към подземните пещери. Уточнено е, че пътят към тях е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. Според автора на ръкописа до ден-днешен съществувало и едно въже, поставено още от началото на 19 век, което било грижливо намаслено от хайдутите, за да не гние.

„Като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво, тъй като има заложени капани, през които човек може да пропадне”, пише в тайния иманярски дневник. Там е посочено и, че централният вход към пещерата „Матеица” се намира между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността „Райски дол” до реката.

В иманярските записки е отбелязано, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода, която указвала точното местонахождение на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите той е искал да докаже на Руската империя, че може да подпомогне една евентуална война между нея и турците. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници. В тайния дневник е записано, че край село Пушево се пазела и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести, както и начини за мумифициране на трупове. Тук се намирала и църквата, в която също се пазели доста съкровища, сочи иманярският ръкопис.

При написването на тайния иманярски дневник авторът взел основните сведения от работния бележник на някой си Кръстьо Пулев. През 1921 година Пулев успял да проникне в пещерата „Матеица” и описал с детайлни подробности своята експедиция. Ямболията твърди, че подземната църква е с размери 163 на 105 метра, а олтарът й е висок 25 метра. В интериора й са използвани доста елементи от Рим и Египет, което е странно за християнски храм.

Кръстьо Пулев се спуснал в пещерите на 10 юли 1921 година. Придружавал го е и един турчин, на име Али. Ямболията отбелязва, че със спътника си се запознават в Анкара, където двамата работят в турския архив. Именно от там получават и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-точно тесните като кладенец галерии, двамата се връщат за нова експедиция година по-късно. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета. В една от галериите те се натъкват на скелети. Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата се връщали многократно, за да изнасят от златото.

В тайния иманярски дневник е записано, че на 21 септември 1953 г. и други двама златотърсачи са ходили на мястото. И те също описват подробно експедицията си в ръкопис, а техните бележки също са поместени в тайния иманярски дневник. Точните имена на членовете на втората златотърсаческа група не са посочени, само инициалите им – О.Д. и К.П. Последният напълно съвпада с името Кръсто Пулев. Двамата са отбелязали, че подземията са пълни със змии и плъхове. В подземния „трезор” на Вълчан войвода те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин. Един от авантюристите взима част от литературата и в бележките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно написва в дневника си, че мястото било „прокълнато” и тук смъртта си намерили доста хора.

Според други сведения той заровил на доста места скъпоценности от пещерата „Матеица”. Цели три гърнета имало в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Възрастните жители от селото си спомнят, навремето там са живели две жени с такова име, но и двете отдавна са се преселили в отвъдното.

„На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота. Първо зарових делва от „Матеица”, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние”, посочва Кръстьо Пулев. В началото записките му попадат в ръцете на тетевенския иманяр Иван Кофара. Той пък ги завещава на някой си Емо Доктора от Велико Търново, който е близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат в подземията, но той е осуетен от тогавашната милиция. Дълго време тайният иманярски дневник и картите от „Матеица” се пазят от органите на реда. Притежателите им обаче се погрижили да се изготвят копия, едното от които е собственост на осведомителя на БЛИЦ.


Досие:

• В иманярските записки се описват и няколко места в цялата страна, където имало несметни богатства. Освен в местността „Матеица”, несметни богатства се криели и в местностите „Коенец” и „Мадара”, край Плевен и „Конската пещера” край Хасково.

• И най-големите родни златотърсачи от времето на социализма са посочили редица факти, свързани със съкровището. Вълчан войвода е ограбвал турските кервани около Хаинбоаз и е разкрил и доста тракийски гробници около Казанлък. За известно време четата му е шетала там, след като по следите й пращат множество потери.

с. Пушево, Великотърновско,
Марина ШИВАРОВА