Световноизвестната руска оперна певица Мария Гулегина дойде у нас за втори път - след като се представи блестящо на стадион “Берое” в Стара Загора в ролята на Абигайл от “Набуко”, тя прие да изпълни партията на Кундри в операта “Парсифал” от Вагнер в Националната опера.

Гулегина е наричана “Руското сопрано, в чиито вени тече кръвта на Верди”. Тя блести в “Аида”, “Макбет”, “Набуко”, “Травиата”, както и в “Норма” от Белини, “Андре Шение” на Джордано и др. Певицата започва кариерата си в Държавната опера в Минск. После дебютира в “Ла Скала” като Амелия в “Бал с маски” под диригентството на маестро Гавацени заедно с великия Лучано Павароти. В “Ла Скала” участва в 15 продукции. След дебюта й през 1991 г. в “Метрополитен” като Мадалена в “Андре Шение” с Лучано Павароти, тя играе на тази сцена над 150 пъти. През 1996 г. е дебютът на Мария Гулегина на Арена ди Верона в “Набуко”, където получава наградата “Джовани Дзанатело”. През 1997 г. Мария Гулегина се появява като Тоска на сцената на Парижката опера. Певицата си партнира с Пласидо Доминго, Лео Нучи, Ренато Брузон, Хосе Кура и Самуел Рейми. Пее под палката на Рикардо Мути, Джеймс Ливайн и др. Гулегина е носител на наградите “Пучини” и “Белини”. Наградена е с ордена “Света Олга” - най-високият в Руската православна църква. Мария Гулегина бе удостоена със званието “Народен артист” на Северна Осетия и Алания. Живее постоянно в Люксембург. 

- Вие сте родена в Одеса. Кога решихте, че ще станете оперна певица?
- Като дете се занимавах с балет, с гимнастика. На 15 г. разбрах, че имам хубав глас - пеех в хора на училището. В консерватория влязох почти случайно. За щастие, при чудесен педагог - Евгений Николаевич Иванов. Неговата школа е съвършена, защото той е учил при Павел Голубьов, а той е обучаван от италиански педагози. Така че аз започнах певческата си кариера с истинското белканто. Мога да кажа, че в наши дни малцина педагози го владеят. Другият ми учител е Ярослав Вощак - диригент в операта в Минск. Съдбата бе благосклонна към мен, като ме дари с такива учители. Убедена съм, че руските певци сега са най-добрите. Научени сме да пеем! 

- След Стара Загора дойде ред и на София да ви аплодира. Цените ли българските певци?
- Сред най-добрите ми приятели е Калуди Калудов. Ценях много Гена Димитрова. В “Ла Скала” пеехме Тоска по едно и също време. Тя, естествено, беше в състава на звездите, а аз - в младежкия състав. Гена никога не се главозамая. Много съм щастлива, че гостувам в родината й. Много съм близка и със старозагорката Веселина Кацарова. Тя ме доведе за първи път в България - в град Стара Загора, прочут с музикалните си традиции. Очарована съм от старозагорската публика. Беше ми много приятно да пея за нея. 


С Пласидо Доминго

- Вие също сте много земна и достъпна. Пътувате с дъщеря си, тя е ваш мениджър. Смятате ли, че съвременната примадона трябва да има деца, семейство? 
- Щастлива майка съм, със син и дъщеря. Дъщеря ми е по-голямата. Страшно исках да имам син и макар че имах болно сърце, не се отказах да родя повторно. Давам си сметка, че съм била права. Седем месеца кърмих сина си при пълна натовареност в театъра - тогава работех интензивно в “Ла Скала”. Днес дъщеря ми е мой мениджър, а синът ми Руслан иска да стане микробиолог. Като баба си, която е известен учен. А братът на баба му бе първият учен - специалист по космическа телевизия в Русия. Успехите на децата ми ме правят щастлива. Днес примадоните не са на мода. Ние просто сме артисти. Беше време, когато директорите на театрите гледаха под лупа певците, за да изберат най-добрите. И благодарение на правилния подбор оперните зали бяха пълни. Днес е друго. Избират един или друг за определена роля. Много често тези, които правят подбора, разбират все по-малко и по-малко от оперно пеене. 

- А Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова не са ли примадони?
- Те са примадони! С Кабаиванска се засякохме в “Тоска” през 1991-ва. Тя бе звездата, а аз тогава започвах. Видях и чух на живо големите италиански певци Рената Тебалди, Джузепе Тадеи, Рената Ското, Фиоренца Косото, Ренато Брузон. Това се случи в “Ла Скала”, където те с интерес наблюдаваха развитието на нас, младите. 

- Миланската “Скала” ли продължава да бъде най-добрият оперен театър в света?
- Беше най-добрият театър. Сега с операта се случват странни неща. Оперните театри не са просто театри, където се прави изкуство, а някакви туристически забележителности. Днес операта не е това, което беше вчера. Когато пеех в “Ла Скала”, ние, младите, не можехме дори да си помислим, че някъде можем да сбъркаме, че някое дихание няма да е правилно. Това беше табу. Сега вече не е така.

- Дайте съвет на младите как да си намерят педагог!
- На младите бих казала да си избират педагозите с разум. Дано по пътя си срещнат търпеливи учители, режисьори и диригенти, които да не ги откъснат от дървото още като неузрели плодове. И така да ги похабят. Нека младите се научат да съзряват за ролите. Да умеят да изчакват. Всеки трябва да учи при човека, когото е избрал, защото си е дал сметка, че при него може да се развива и да върви напред. Днес някое момиченце на 22 години пее “Травиата”. И смята, че го прави добре. Или не дай си Боже, Абигайл. О, та нима като разбъркаме и подгреем млякото, от раз ще се получи сирене? Нещата в изкуството не се случват така бързо. Време трябва да изтече. Този закон е много важен за операта. Младите трябва да трупат опит. Тогава операта ще има хубаво бъдеще. 

- Защо живеете в Люксембург?
- Защото там е спокойно и е най-добре за сина ми. Там са приятелите му, там получава хубаво образование. Това е центърът на Европа. Моите любими градове са Париж, Венеция, Санкт Петербург. А родината е винаги с мен. 

- За какво мечтае Мария Гулегина?
- За всичко, което е мечта на нормалната жена и майка - щастие и здраве за децата й. Да няма изоставени деца. Майките да не се отказват от болните си рожби и да не ги зарязват по сиропиталища. Всичко да е наред в семейството ми. И, разбира се - да продължавам да пея.

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/