Гигантски паметник може да се извиси на мястото на Мавзолея в София, кой ще е конникът на върха на монумента. Едно от предложенията, които се коментират сред общинските съветници, е там да има паметник на основателя на българската държава хан Аспарух. Скулпторът Ставри Калинов предложи да бъде издигнат 33-метров монумент по негов проект, на чийто връх да има фигура на Аспарух.

Художникът Ставри Калинов е един от най-талантливите ни съвременни майстори на изобразителното изкуство. Като характер минава за странна птица, която не спира да изненадва. 

Роден на 15 ноември 1944 г. във Видин. Завършва гимназия в родния си град и в три поредни години кандидатства за специалността “Скулптура” в Националната художествена академия. Приет е да следва през 1969 г. в специалност “Дърворезба” в класа на професор Асен Василев и завършва през 1977 г.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. Първата си самостоятелна изложба открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики. Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина - Югославия, Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.
Намерих своя вкус, опитвах. 

От бебе знам кой съм, къде съм и колко струвам

Само че нищо не можех да правя. Моята майка ме биеше през детството да не рисувам, а да чета. Повтаряше, че съм най-некадърното дете и нищо не мога. Обаче моят Бог - духът ми, ми говореше и ме осъзнаваше. И аз слушах само него - никога учители, никога родители, нито жена, нито деца. Слушам и сега само него, своя дух, категоричен е Ставри Калинов. 

"Бях въртоглав още от малък. До 14-ата си година мълчах като пукел в училище, та не знам как са ме пускали през класовете. А сега съм дърт бърборко. Роден съм в много бедно семейство. На половин година се случваше да опитам вкуса на кюфте. Баща ми е лежал в затвора, понеже откраднал въглища и дърва да ни стопли в една много тежка зима във Видин, когато и Дунав замръзнал!... Майка ми беше корава жена. Често ме наричаше "Говедо". Само веднъж ми каза "Сине" - на смъртния си одър. Бях вече на 55!... Едва след смъртта й проумях, криела е нежността си, за да ме направи силен. Чак на стари години прозрях, че е била кралица майка ми. А и името й беше такова - Реджина. На нея кръстих едната си дъщеря".

Ние робуваме на четири демона на този свят. Най-големият е родителят. Той ти познава слабостите, мечтите, въжделенията, всичко. И може да те въздигне, ала и да те принизи. Другите са училището, църквата и държавата. Аз успях да се спася от цялото това нещо. 

Не съм ходил на училище почти никога. Завърших го по милост

Виждаха ме, че съм симпатично и честно дете. Пишеха ми двойка след двойка, но на края на годината викаха родителите ми и им казваха: "милост, една тройка". 

А Академията, след като влязох, я напуснах. Казах си, че няма на какво да ме научат, а само ме унижават и обезличават и ставам обикновен човек, от стадото. Знаех къде съм, кой съм и колко струвам. Затова се махнах. Отидох да работя една поръчка и за да не ми платят, ме питаха кой съм. "Аз съм един самоизключил се студент от Академията", казах. Жената, за която работех, ме погледна и попита искам ли да завърша. Вдигна телефона, обади се на ректора и се разпореди другарят Калинов на следващия ден в 18 часа да си получи дипломата. Отидох и третият човек след Тодор Живков ми връчи документа за завършване.

Веднага след като ми подариха дипломата, си  направих изложба в магазинчето за моливчета и боички 

на Съюза на художниците на улица "Раковски". Там работеше Веселин Досев. Той се ядоса, когато чу идеята ми. Аз не се отказах. Отидох при Любен Зидаров, който тогава ръководеше съюза. Паднах му на колене. Примолих му се, че искам да покажа там творбите си - малка пластика от сребро. Изпрати една своя помощничка Джелебова да види какво ще изложа. Направих изложбата, откри я Георги Джагаров. Имаше много хора от правителството. На нея за пръв път присъстваха и родителите ми. Плакаха, не можеха да повярват какво се случва.

Отидох в ЦУМ в един магазин за бижутерия. Поисках 25 килограма сребро - бижута, гривни, ланци. Представи си за каква сума става дума. Даже нямаха толкова в наличност, та събираха и от други магазини. Всичкото това го разтопих и си направих скулптури. 

Никога и при никакви обстоятелства не си позволих лукса някой да ме мачка и унижава или обезличава. Нито преди, нито сега! Винаги съм се борил сам и съм успявал. И сега го правя, споделя творецът Калинов. 

Подготви Паулина БОЯНОВА