Когато става дума за Стефан Стамболов, мемоаристите обикновено са леко притеснени и объркани. Защото личността на тази голяма историческа фигура е противоречива: от една страна, хъш, патриот, поет, пламенен борец за свобода, отличен държавник и смел политик, от друга страна - прояви на неумолима жестокост, отмъстителност, злопаметност, оскърбителна властност дори към най-близки приятели, зъл и остър език, вулгарни страсти...
Нищо човешко не му е чуждо, нито завистта, нито интригантството, нито лакомията за пари и имоти, нито донжуанството... 

Добри Ганчев в своите “Спомени за княжеското време” разказва интересна случка. Д-р М. Цачев, запознат, както изглежда, със здравословните проблеми на държавника, не спазил лекарската клетва за дискретност и доверил на жена си, че 

Стамболов е болен от “френската болест”, т.е. от сифилис

Тя, като повечето жени, не се стърпяла и разнесла новината сред приятелките си. Така клюката стигнала и до ушите на Поликсени Стамболова, съпругата на министър-председателя. 

Какъв скандал се е завихрил по този повод под семейния покрив не е трудно да се отгатне. Последствията: д-р Цачев, по някакъв уж друг повод, е арестуван и държан “ту в участъка, ту в болницата, защото се бе поболял (от какво ли!?), ту под домашен арест...”. 


Апостолите на Априлското въстание - Никола Обретенов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов и Захарий Стоянов

Случаят с Петко Каравелов обаче е още по-фрапантен, защото двамата са стари приятели и защото вече не става дума само за арест и побой, а буквално за живота на Каравелов. Само че съдът, макар и “подбран измежду верни и предани приятели” на Стамболов, не успява да намери достатъчно убедителни улики да обеси дългогодишния държавник, както настоява премиерът. Тригодишният престой обаче в затвора “Черната джамия” се оказва достатъчно тежък като наказание и след излизането си оттам Петко Каравелов е вече с разклатено здраве. 

Стефан Стамболов се опиянявал от властта и злоупотребявал с нея

Държавник с желязна воля и суров дух, той действа безцеремонно и твърдо, понякога безогледно жестоко, когато гони високи цели. Не се колебае да използва притворни и властолюбиви хора, да се заобиколи с недостойни службогонци, да погази демократичния порядък, да хвърли в затвора или да подложи на гонения и физическо унищожение хора, които са му били приятели и съратници, но вече му пречат. Той минава границата на общоприетото и допустимото не само в политиката, но и в личния си живот. 

За комарджийските страсти на държавника се е писало и говорило много. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лева и разгневен, хвърлил монетата в лицето на спечелилия - министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал слисан бузата си, след което моментално заложил тези 5 лева с надеждата, че ще ги загуби... 

Дори вече семеен и с деца, Стамболов не пропускал възможността за компания, където виното се лее, а настроението избива както в стари революционни песни, така и в еротични градски шлагери. За такава една гуляйджийска нощ разказва Екатерина Каравелова. По това време съпругът й е премиер, а Стамболов - председател на Народното събрание. Някогашният хъш, известен с безпардонността си, решава, че къщичката на Каравелови не отговаря на положението им, и в тяхно отсъствие, без да ги попита дори, премества багажа им в друга къща на центъра, чиято втора половина е заета от ресторант “Боемелбург”. Завърналата се от Русе Екатерина с малкото си дете е принудена да слуша цяла нощ долитащите крясъци и смехове от кръчмата, сред които се извисява гласът на Стефан Стамболов. Тази нощ слага началото на вражда, която никога не стихва. В своите спомени г-жа Каравелова нарича Стамболов “азиатски сатрап” и твърди, че дори на външен вид “нещо зверско се отпечатваше в лицето му... лошият разрез на устата му издаваше низките инстинкти на дива натура”. Кариерата му тя обяснява така: “Мъжете гледаха да го привлекат на своя страна по чисто политически причини.

Жените ще са падали в любовните му примки, очаквайки безумни наслади в обятията на този първобитен човек с азиатски наклонности”. 

Този напорист в щенията си мъж обаче си има изискана съпруга - Поликсени - и помежду им цари любов и привързаност.

Запознанството на Стамболов с Поликсени става случайно. Когато през 1887 г. княз Фердинанд тръгва от Русе за Търново, където депутатите ще положат клетва, пътят му минава през Свищов. Гражданството там го посреща с хляб, сол, цветя и приветствия. Красива девойка го поздравява с реч на чист немски език. Тогава Стамболов е на 33 г., девойката го впечатлява. Година по-късно те са вече съпрузи. Поликсени е добра партия - тя е от знатния Станчовски род и донася богата зестра на съпруга си. Ражда му три момчета (едното умира малко) и дъщеря Вера. 


Със съпругата си Поликсени

Редом с възхитата и преклонението пред Стамболов, някои негови съвременници и противници оставят спомени за зверства, безчинства и дори убийства, извършени в името на “узурпаторското правителство” или по волята на “самозванеца” и “тиранина”, както го нарича Тодор хаджи Станчев от Русе. Той добросъвестно и с подробности описва потушаването на т.нар. Русенски бунт през 1887 г. и разстрела на деветима души, между които героите от Сръбско-българската война Олимпий Панов и Атанас Узунов. “Испанската инквизиция, турските зверства и казълбашийските башибозуци останаха малки пред тия на Стамболов и сие”, пише той. 

Напрежението между Стамболов и Двореца се дължи и на лошия негов навик да одумва и клюкарства в приятелски кръг по адрес на княза и княгинята, да се подиграва на нейния външен вид, да изразява съмнение, че тя може да народи здрави наследници, да се присмива на Фердинанд, че няма вкус за жени... Тези нападки и подигравки, естествено, стигат до височайшите уши, защото в обкръжението на княза никой не харесва гневливия и деспотичен Стамболов, лишен от обноски и изтънченост, от дипломатическа гъвкавост. Дори и граф Бурбулон, който е в добри отношения с всички, признава, че 

едва понася “дивашката и тиранична грубост” на големия държавен мъж

Той пише на майка си: “... по време на отсъствието на княза, Стамболов злоупотребяваше с всемогъщието си! Бе подчинил цялата администрация и главно армията, където разместваше както си ще враждебните нему офицери. Опияняваше се от властта, злоупотребяваше с нея, манията му да се заобикаля с доносници и шпиони дотолкова се засили, че създаде нещо като полиция от подкупени жени, които да го осведомяват за обстановката в семействата на държавните служители. Всичко това му спечели ... гняв, злоба и ненавист. Освен това... приписват на Стамболов нисък морал и говорят под сурдинка за гнусни оргии!...” 

Любопитното е, че за да бутнат Стамболов от власт, неговите врагове използват именно интрига, свързана с жена. Пускат клюка, че Смарайда, съпругата на военния министър Михаил Савов, била любовница на Стамболовия приятел Панайот Славков. И че премиерът също се е облажил...

Савов обявява дуел на Стамболов. Така се стига до премиерската оставка през май 1894 г. И до убийството на Стамболов на 3 юли 1895 г.

Петя АЛЕКСАНДРОВА
/в. "Над 55"/